Където всеки учи да може всичко по свой начин

В училището доказват, че приобщаващото образование може да е всекидневна практика

При нас никой не казва: „Това не го мога“. Или пък: „Това няма нужда да го правиш, защото си сляп“. Напротив, учим нашите ученици да могат всичко, по свой си начин, но да го направят.“ Така започва разказа си Десислава Ралчева – зам.-директор на специалното училище за ученици с нарушено зрението „Луи Брайл“ в София. Макар и със специфични проблеми, учителите тук не третират учениците по различен начин, а напротив – веднъж постъпил при тях, всеки става един от всички и започва да се обучава на умения, понякога и по-високи от останалите, за да успее да опровергае обществените нагласи за себе си.
С този подход, съчетан с индивидуално внимание към всеки, училището доказва, че приобщаващото образование у нас може да е не само на теория, но и всекидневна практика.
Училището е основано през 1962 г. като Специално държавно училище за ученици с нарушено зрение от София и цялата страна на възраст от 5 до 19 години.

В страната има само още една образователна институция с подобен профил – във Варна. В момента в „Луи Брайл“ се обучават 137 деца от подготвителна група до XII клас. Има класове както за ученици само със зрителни нарушения, така и за такива с множество увреждания. За тях се грижат 55 висококвалифицирани преподаватели, завършили специална педагогика и притежаващи повече от една професионална квалификация.

„Напоследък малко се обърнаха нещата, започнаха да навлизат повече млади хора в професията, но все пак по някои предмети имаме проблеми – казва зам.-директорът. – Освен това, дори и да намерим млади хора, трябва да има приемственост и предаване на знания, които при нас са специфични. Когато за първи влязох в училището, бях в ступор. Благодарение на колегите ми обаче, които ми оказаха огромна подкрепа, се справих“, спомня си тя. Не на последно място, за адаптацията на новите учители има значение и фактът, че при тях отношенията с учениците са по-различни – по-сплотени и внимателни. „Всички сме като голямо семейството – някои ученици прекарват повече време с нас, отколкото със семействата си“, казва Ралчева.

Учениците с нарушено зрение в „Луи Брайл“ се обучават по общообразователната програма. Курсът им на обучение включва всички учебни предмети, изучавани според учебния план за непрофилирана подготовка. Подготовката започва с брайлово ограмотяване – процес, който се извършва по методика, развиваща тактилността и изискваща специални технически средства и пособия. От подготвителен клас децата започват да развиват сензорно-моторните си умения, компенсиращи зрителния дефицит.
Има специални програми по полезни умения, ориентиране и мобилност, зрително подпомагане и тактилно творчество, които подпомагат процеса на ограмотяване и обучение. Той протича както във всички други училища, но със спецификата на компенсаторната насоченост на обучението – с използване на технически средства, триизмерни модели, релефни изображения и др. През целия процес на обучение децата се учат на специфичния начин на изписване на брайл по различните учебни дисциплини.
Зам.-директорката разказва, че още от 90-те години на миналия век прилагат индивидуален подход към всяко дете, защото това е практика, доказала се, че работи. „При нас децата със специални потребности са просто още една кауза, те не са притеснение, а професионално предизвикателство. Тук го няма разделението между специалните деца и децата в норма, защото веднъж постъпило при нас, всяко дете се чувства не по-различно от всички останали“, казва тя. И съответно, се обучава на всички умения, които може, опитвайки се да компенсира първоначалното впечатление у хората. „Все още повечето хора се стряскат, като видят незрящ човек. Така че, за да се реализират нашите ученици, понякога им трябват дори по-високи умения от тези на останалите“, казва зам.-директорката.

За това помага и материалната база в школото, която се състои от няколко корпуса, свързани по начин, който осигурява лесен достъп за децата с нарушено зрение. Външната и вътрешната зона са маркирани съобразно изискванията за достъпна среда – с тактилни пътеки и цветови маркировки. Класните стаи са модерно оборудвани, разполагат с компютър с говорещи програми и оптични средства, подпомагащи учебния процес. Близо до тях са библиотеката, столовата, както и салонът за физическо възпитание за децата от начален курс. Училището разполага и с компютърен кабинет, кабинети по езиково обучение, биология, физика и химия с необходимото оборудване.

В интернатния корпус на училището има спални помещения, игротеки със съвременно обзавеждане, играчки за безопасна игра и стимулиране развитието на децата. На първия етаж там са разположени класните стаи и спалните помещения за деца с множество увреждания, секторът за лечебен масаж, стаята за сензорно-моторна стимулация и игрова терапия. И на трите етажа има стаи с домакинска техника и електроуреди, където децата се учат да работят с тях. Спортният комплекс към училището пък включва спортна зала с бани и съблекални, татами за джудо, зала за фитнес, маса за шоудаун, трап за дълъг скок, игрище за хандбал, баскетбол, футбол и др. Училището има и концертна зала – с професионална сцена и салон с 200 места, както и двор със сензорна градина с обезопасени алеи за разходка и детска площадка.
„Влязохме в облака на „Гугъл“ през 2020 г., когато дойде пандемията. По национална програма на МОН успяхме да закупим хромбуци. Вече имаме 40 от тях, които дават възможност за печатане с глас в „Гугъл“ документи, което е много полезно за децата с детска церебрална парализа“, казва Ралчева. По думите ѝ, средства училището има, но те не стигат за всичко, което искат да осъществят. „За да се видим на сцената на образованието, трябва много активности, участия в проекти, национални програми, търсене на спонсори и др.“, смята тя.

Училището има професионални паралелки по керамика и тъкачество.
Мечтата на ръководството е свързана именно с професионалното развитие на децата. „Отдавна искаме да изградим професионален център в училището. Децата с множество увреждания имат нужда от много повтаряне, за да не загубят придобитите умения в училище. За съжаление, след като завършат, някои от тях остават вкъщи, ходят в различни дневни центрове, но имат малко ангажименти. Така след 12 – 13 г. обучение при нас наученото понякога се губи“, обяснява Ралчева. По думите ѝ, това не означава, че родителите спират да се занимават с децата, просто те няма къде вече да упражняват уменията си. Затова целта на професионалния център е да предлага обучения, включително и курсове за придобиване на нови умения за различни професии.

„Може да се почне от най-елементарно сгъване на салфетки, това може да намери приложение във всяка сфера. Бихме могли да надградим наученото в паралелките по керамика и тъкачество. Учениците могат да се научат да плетат, сега са много модерни и ръчно изработените сувенири“, дава примери Ралчева. Защото най-важно е децата да се чувстват нужни. Подобен център според нея би бил полезен и за учениците, завършващи общообразователни училища, защото част от тях също трудно си намират работа, след като получат диплома. За да стане идеята факт обаче, трябва да се премине през тежка административна процедура, която зам.-директорката проучва.

Освен обучение по общообразователните предмети училището предлага на възпитаниците си и редица извънкласни дейности, които да ги научат на така ценните за живота умения. Сред тях например са спортният клуб, чиято цел е развиването на различни видове спорт, практикувани от зрително затруднени спортисти. В него се провеждат тренировки по спортовете голбал, джудо, шахмат, лека атлетика и шоудаун от дипломирани треньори с много отличия. Клубът е печелил три проекта за начално обучение по спорт по програма „Спорт за хора с увреждания“.

В него освен традиционно развиваните спортове допълнително се практикуват колоездене със специални двойни велосипеди за незрящи с водач и велосипеди с три колела за стабилно управление. В областта на изкуствата пък има театрална и вокална група, както и по изобразително изкуство.
„Специалното училище не е мястото от едно време, където ти слагат етикет или те гледат със съжаление. Там се изграждаш като личност и се учиш да си от най-добрите“, казва Десислава Ралчева. По думите ѝ, децата при тях често се срещат с различни личности – певци, актьори, министри, президенти. „При нас те имат възможност да се срещнат преимуществено с тези хора, да докажат себе си, да комуникират без притеснение, без значение кой човек е пред тях. Така придобиват и важни социални умения“, казва тя. Ралчева е убедена, че училището предлага най-доброто обучение за деца със зрителни увреждания. „След нас, като минат през нашите ръце и емоции, повечето от децата успяват. Неслучайно наши ученици ни казват: „Почувствах се сляп едва когато завърших училище“, завършва тя.

А успехите на възпитаниците им говорят сами. Някои работят в единствения ресторант на тъмно в София. Други научават добре език и намират работа в консултантския бизнес, трети работят в кол центрове или фирми за заплащане на данъци. „Имаме и диджей – Панчо Карамански, който е много социално активен в интернет и прави подкасти. Наш възпитаник работи и при омбудсмана“, казва Ралчева. И споделя как веднъж ѝ се наложило да си вземе лаптопа в провинцията и да работи оттам. „Уиндоусът ми не работеше. Обадих се на мой бивш ученик, той поиска да му дам достъп и след броени минути проблемът беше оправен“, радва се тя.