"Az-buki" National Publishing House
Ministry of Education and Science
Wikipedia
  • Login
  • Registration
Filosofiya-Philosophy
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Main Page
  • About the journal
  • Submit your manuscript
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US
  • Main Page
  • About the journal
  • Submit your manuscript
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Filosofiya-Philosophy
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • Editions
Main Page Новини Новини 2026 Брой 5, 05-11.02.2026 г.

Гл.ас. д-р Тервел Пулев: Животът е училище (ВИДЕО)

Венцислав Генков by Ventsislav Genkov
05-02-2026
in Брой 5, 05-11.02.2026 г.
A A
Снимка Крум Янков

Студио „Аз-буки“ в YouTube ви среща с интригуващи, вдъхновяващи и мотивиращи събеседници, с които разговаряме за образование и наука. Този път в най-новото онлайн пространство на Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“ гостува гл.ас. Тервел Пулев – боксов шампион и университетски преподавател.
С него разговаряме за уроците на спорта, академичната кариера и учителите в неговия живот, които среща по пътя на своето израстване като спортист и преподавател.

 

– Г-н Пулев, завършвате Националната спортна академия като учител и треньор, ставате юрист през 2018 г., а през 2023 г. защитавате докторска дисертация. Какво подтикна един медалист от олимпийски игри и европейски първенства да избере научната кариера?

– По-скоро гледам на това като на някакъв естествен развой на нещата при мен. Винаги, каквото и да съм правел в личен план, съм се стремял да не бъда посредствен и да продължавам да се развивам. Стремял съм се да вървя нагоре, опитвайки се да бъда над средното ниво.

– Кога дойде моментът, в който осъзнахте, че спортът вече не е достатъчен?

– Спортът е до време. Не че не ми е достатъчен, просто в един момент за себе си търсех развитие, което да е свързано със спорта, защото в това съм най-добър. Това е най-голямата ми експертиза. Имам претенции в това отношение съвсем аргументирано и не закъсня и посоката, в която тръгнах.

През 2019-а имаше конкурс за докторанти. Тогава бях  в САЩ. Обадиха ми се и реших да се прибера, за да участвам в конкурса. Подготвих се и се явих.

– Какво от дисциплината на елитния спорт Ви помогна най-много в академичния път?

– Много неща съм заимствал от спортната си практика, от видяното по света. Запознавал съм се с различни методики на работа и начини на подготовка, най-различни средства и методи, които да могат да подобрят работата на спортистите. Със системата на спорта изобщо. Смятам, че с това съм уникален.

– Завършвате магистратура по право в Софийския университет, но продължавате в педагогиката. Защо не правото?

– По стечение на обстоятелствата и в точно определен момент, в който търсех и друго развитие. Не обичам да се занимавам само с едно нещо. Доскучава ми. Трябва да се занимавам с няколко неща, за да чувствам някакво развитие. Иначе имам усещането, че стоя на едно място.

– А какво Ви дава педагогиката, което правото не успя?

– В Софийския университет работя със спортни педагози. Помагам им да се развиват, да разширят кръгозора си, знанията и компетенциите, което е моята истинска сила. И поради тази причина мисля, че това е много по-близо до мен.

– Ще продължите ли да се изкачвате по академичната стълбица и какви цели си поставяте като учен?

 – Апетитът идва с храненето. Не е хубаво да тръгваме с много голяма кошница. И сега се чувствам отлично. И сега получавам удовлетворение от това, което правя. Работата със студентите и колегите ми, с останалите преподаватели в Софийския университет, ръководството на Факултета по науки за образованието и изкуствата. Така че, дори да не продължа развитието си в академичния път, пак ще се чувствам отлично.

– Кои са центровете в България, които развиват наука в спорта?

– Би трябвало да бъде Националната спортна академия и смятам, че го правят. Винаги може още, разбира се. Отделни научни работници в Българската академия на науките работят в тази насока. Но да не забравяме спортните факултети в Пловдивския университет, в Тракийския университет, в Русенския университет. Има много звена, които развиват науката в спорта.

В изследванията за спорта се срещат над 30 науки, ако започнем с анатомия, биомеханика, физиология, статистика и много други. Няма как спортът да върви, да се развива и да е на високо ниво, ако няма наука. Ако не я използваме, означава, че го връщаме на архаично ниво.

– Боксът често се възприема като чиста физическа сила. Каква е ролята на интелекта, анализа и научното планиране в подготовката на съвременния атлет?

– Всяко занимание е преди всичко интелект. В бокса за стотна от секундата трябва да вземеш най-правилното измежду десет или петнадесет решения. И разбира се, че това е интелект. Но и високо ниво на подготовка, за да можеш за толкова кратко време да не сгрешиш.

– От около година сте главен асистент в катедра „Начална училищна педагогика“ в Софийския университет. Какъв преподавател сте в аудиторията?

– Трябва да попитате студентите. Те трябва да отговорят. Но се стремя да съм балансиран. Нито да съм прекалено строг, нито да съм прекалено добър, безгръбначен човек, с когото изобщо не се съобразяват. Не могат да влизат със закъснение или да не ме поздравят. Това са най-елементарните неща.

Да речем, в моята практика като студент съм виждал и такива случаи, когато преподавателят се прави, че не забелязва нещо.

– Осмеляват ли се студентите да не посещават Вашите занятия?

– Студентите не са като учениците. Някои ходят на работа, някои имат семейства, деца. Ако прекалено много се изисква от тях, те не могат да го изпълнят. Всъщност е въпрос до голяма степен на желание, на самосъзнание.

Да речем, имам студент, който е и по-голям от мен на възраст. Идва и ми казва съвсем, така, зряло: „Най-рано мога да дойда в девет и половина, защото водя детето си до училището“. И винаги, когато сме имали упражнения, винаги е влизал точно когато ми е казал, и никога не е закъснявал.

Тоест, когато имаме зряла и отговорна личност пред себе си, ти не можеш да му кажеш: „Ти не идваш на моите лекции или моите упражнения“. Напротив, той се е разбрал с теб, казал ти е какво е положението. Ако и това не изпълни, тогава означава, че е несериозен. Така че, зависи от аршина.

– На каква тема беше докторската Ви разработка?

– Докторската ми теза беше на тема „Бокс“. Както казваше моят научен ръководител проф. Бачев, когато имах леко притеснение преди защита: „Те не могат да ти зададат въпрос на твоята тема, защото те не разбират от нея“. Аз съм я развил, това е моята специалност и в нея съм най-добър. Темата ми беше „Ефективност на експерименталната комплексна методика в бокса“. Разработих система от подходи, средства и методи за подготовка, които може би повечето специалисти на тема бокс биха прочели и би им било интересно.

Снимка Крум Янков

– Участвате във филм за превенция на употребата на наркотици и провеждате срещи с млади хора. Защо е важно да водите разговори с тях?

– Свикнал съм винаги да се включвам в обществени каузи, в които мога да бъда полезен по някакъв начин. Смятам, че филмът като сюжет, като послание е по-скоро мисия, отколкото просто игрален филм. Има послание, има смисъл, има ефект от него.

– Защо точно наркотиците?

– Това е един от бичовете на днешното време. Децата много често се подлъгват, много често в различни ситуации изпадат в слаб момент. Това е вид зависимост, на която трябва да се дава гласност и за която трябва да се говори. За мен това е голяма част от превенцията. Ако едно дете знае какво го чака накрая на тунела, няма да влезе.

– Срещате се с младежи. За какво си говорите с тях?

– Често ме канят в училища, говорим на различни теми. Интересното на тези срещи е, че както мога да посетя едно неорганизирано училище, мога да отида и в образцово училище. Стигнал съм до извода, че това какво е училището, зависи главно от директора и как го ръководи. Имам примери и за едното, и за другото.

Ще дам пример за две училища, които са образцови за мен в България и нямат аналог. И двете са професионални гимназии. Едната е „Велизар Пеев“ в Своге. В това училище съм виждал неща, все едно съм в някое училище в Швейцария. Всичко е подредено, всичко е под конец. Произвеждат, участват в проекти, ходят, работят, което реално изгражда специалисти.

Другото училище пак е професионална гимназия, но по механизация на селското стопанство в Гоце Делчев. Там учениците отглеждат животни и различни видове култури, произвеждат храни и най-различни неща.

Наистина двете гимназии нямат сравнение с друго училище в България, в което съм бил. Мисля, че мога да направя сравнение, защото повече от 16 години вече обикалям училищата. Случвало ми се е да видя и негативни примери.

– Един от олимпийските принципи е масовото участие, нали така? Според Вас предоставя ли се достатъчно възможност за спорт днес в образователните институции?

– За съжаление, не се поставя достатъчен фокус. Той е върху другите предмети, а физическото възпитание и спортът се приемат по-скоро като свободен час. Това трябва да се промени.

Трябва отношението към спорта да е на съвсем друго ниво, защото, ако сме обездвижени, ако се храним зле, ако цялото ни отношение към тялото ни е неправилно, няма как да бъдем щастливи. Няма как да бъдем пълноценни личности, защото може да си много добър в математиката или в друга наука, но в това тяло ще живееш целия си живот.

– Какво трябва да се промени?

– Ние, като общество, самите родители трябва да искат повече от съответните директори и учители по физическо възпитание. Въобще цялото отношение трябва се промени.

Да речем, спортни педагози, с които работя, до голяма степен занемаряват детайлите. Ще дойде с мръсни обувки, закъснява. Опитвам да говоря с тях изначално, защото съм част от тази система, и питам: „Вие искате ли да сте в утрешния ден учител по физическо възпитание и спорт, да влезете пред децата с мръсни обувки, да се събуете по чорапи, защото са ви мръсни обувките, да сте неподготвени и да закъснеете?“. Питам: „Такива мързеливци ли искате да бъдете?“. И те мълчат.

Тези хора трябва първо да променят себе си. Няма как да станат професионалисти в нещо, ако личността куца, ако личността няма дисциплина и организация. Това са основни елементи, за да може системата да тръгне нагоре.

– А какъв ученик беше Тервел Пулев?

– Тервел Пулев беше любознателен ученик. Разбира се, опитваше се да хитрува, така да го кажа в кавички – да слуша учителя и да си научи урока в часа, за да му е свободно после времето. Да, опитвах се да слушам и да запомням всичко. И до голяма степен ми се получаваше.

Разбира се, ако учех повече, щяха да са по-високи оценкитеми, но дипломата ми е някъде около „Много добър“.

При мен изигра роля това, че рано почина майка ми. Иначе бях отличник, бях много любознателен. Изведнъж чисто психически и личностно се загубих, което е нормално. Трябваше ми време да осъзная кой съм, къде съм и че всъщност образованието един ден ще ми даде път.

– Кои са учителите във Вашия живот? Кои са преподавателите, които сте запомнили?

– Преподавателите са много. Първият е моят баща. Мога да кажа, че не пораснах в семейство, пораснах в школа, заобиколен от 10 000 тома книги в един апартамент около 90 – 100 квадрата, без празно място, освен прозорците и вратите, навсякъде библиотека.

Говорейки постоянно на тази тема, имаше един надпис, беше сложен от баща ми – „Който книги не чете, той духовно ще умре“. В днешно време, разбира се, се чете повече дигитално, но смисълът остава – трябва да се развиваш, трябва да четеш.

Той е първият ми учител, на когото съм много, много благодарен и винаги ме води напред. Дори когато ми е било трудно, мисля за него. Какво би казал той, ако е тук? И тогава разбирам какво да направя. Опитвам се да хвана неговия смисъл.

Разбира се, и много други хора са ми помагали – някои съзнателно, други несъзнателно. Ако седиш и гледаш някой как се държи, какво прави, как реагира в дадена ситуация, това пак те учи. Имах преподавател в Националната спортна академия – професор Лозан Митев, също много светъл лъч и пример. Тогава той ни преподаваше по история на физическата култура и спорта. В I курс сме, „новобранци“, и го питаме какво да правим, откъде да учим. А той отваря прозореца. Навън студентите се движат напред-назад като във филм за колежите. И той казва: „Ето учете!“.

По-късно разбрах какво искаше да ни научи – животът е училище. Всяко нещо може да те научи. От всеки може да извадиш извод, стига да го търсиш.

Ето, моят научен ръководител доц. Евтим Григоров, той ми е учител, той постоянно ме наставлява. Когато пиша статии, когато се опитвам да развивам научна дейност, той ме напътства постоянно.

– Много млади спортисти смятат, че трябва да избират между спорта и училището. Какъв съвет бихте им дали?

– Не мисля, че трябва да се избира между едното и другото. Двете вървят ръка за ръка. Баща ми казваше: „Като си изморен от тренировка, ще седнеш и ще четеш. Като ти писне да четеш, отиваш на втора тренировка“.

Разбира се, има моменти, в които не ти е до четене. Но хубавото е, че днес има и видеа, има подкасти на всякакви теми. Можеш да слушаш, можеш да гледаш неща, които да те учат.

Your Image Description

Свързани статии:

Гергана Стоянова, първи гост на Студио „Аз-буки“: „Да“ на изкуствения интелект в училище, но първо да научим децата да учат (ВИДЕО) Проф. Галин Цоков, директор на Института по образованието в Студио „Аз-буки“: Образованието е начин да променим обществото (ВИДЕО) Медалистът Борис Донков и неговият треньор Василка Йорданова: Успешният тандем учител-ученик се гради върху взаимно уважение и доверие (ВИДЕО) Емил Спахийски, директор на Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“: Образованието е любопитство (ВИДЕО)

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Phone: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Address: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Tags академично развитиебоксглавен асистентИнтервюнаука в спортаНСАСпортСтудио "Аз-Буки"Тервел Пулевфилм за превенция за употребата на наркотици

Последвайте ни в социалните мрежи

shareTweet
Previous article

В Кюстендил: повече ученици се завръщат от чужбина

Next article

Стимулират научните публикации в световни бази данни

Next article
Стимулират научните публикации в световни бази данни

Стимулират научните публикации в световни бази данни

Млади учени от 16 държави работят в Международния център по математика към БАН

Млади учени от 16 държави работят в Международния център по математика към БАН

Въвеждат спортна програма на ФИФА в българските училища

Въвеждат спортна програма на ФИФА в българските училища

Последни публикации

  • Годишно съдържание на сп. „Философия“, година XXXIV
  • Philosophy, Number 4/2025, Volume 34
  • Philosophy, Number 3/2025, Volume 34
  • Philosophy, Number 2s/2025, Volume 34
  • Philosophy, Number 2/2025, Volume 34
  • Philosophy, Number 1/2025, Volume 34
  • Годишно съдържание на сп. „Философия“, година XXXII
  • Philosophy, Number 4/2024, Volume 33
  • Philosophy, Number 4s/2024, Volume 33
  • Philosophy, Number 3s/2024, Volume 33
  • Philosophy, Number 3/2024, Volume 33
  • Philosophy, Number 2/2024, Volume 33
  • Philosophy, Number 1/2024, Volume 33
  • Годишно съдържание на сп. „Философия“, година XXXI
  • Philosophy, Number 4/2024, Volume 33
  • Philosophy, Number 3/2023, Volume 32
  • Philosophy, Number 3s/2024, Volume 33
  • Philosophy, Number 2/2023, Volume 32
  • Philosophy, Number 1/2023, Volume 32
  • Annual contents of Filosofiya-Philosophy 2022
  • Philosophy, Number 4/2022, Volume 31
  • Philosophy, Number 3/2022, Volume 31

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Main Page
  • Contact
  • Subscribe now
  • Projects
  • Advertising

Az-buki Weekly

  • Вестник “Аз-буки”
  • Subscribe now
  • Archive

Scientific Journals

  • Strategies for Policy in Science and Education
  • Bulgarian Language and Literature
  • Pedagogika-Pedagogy
  • Mathematics and Informatics
  • Natural Science and Advanced Technology Education
  • Vocational Education
  • Istoriya-History journal
  • Chuzhdoezikovo Obuchenie-Foreign Language Teaching
  • Filosofiya-Philosophy

Newsletter

  • Accsess to public information
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
en_US
bg_BG en_US
  • Login
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Main Page
  • About the journal
  • Submit your manuscript
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"