Откритата на Витоша бактерия лептотрикс може да послужи за възстановяване на скъсани нервни връзки, протезиране и създаване на изкуствена ретина. Това твърди проф. Иван Недков от Института по електроника към БАН.
Една случайна разходка на Витоша на български и японски учени завършва с откритие – в един от планинските потоци японците забелязват следи от лептотрикс. „Бактериите лептотрикс са познати много, много отдавна, но с тях е работено малко. Нашият принос е дотолкова, доколкото успяхме да ги изолираме от естествените им местообитания и да ги накараме да „работят“ в лабораторни условия“, пояснява проф. Венета Грудева – ръководител на Катедрата по геологична микробиология в Биологическия факултет на Софийския университет. Лептотрикс се развиват в различни естествени местообитания, при неутрално Ph. В резултат на тяхното развитие желязото, което се среща във водите, се превръща в неразтворими оксиди и хидроксиди. „Тези продукти представляват интерес за нанотехнологиите. Затова към работата ни и резултатите от нея проявяват интерес колегите от Института по електроника и Института по катализа на Българска академия на науките“, разказва проф. Грудева. Преди да стигнат до конкретното приложение обаче, биолозите изминават труден път. В началото бактериите трябва да бъдат изолирани, а това означава да бъдат имитирани в голяма степен условията на естественото им обитание. Потоците, в които лептотрикс се срещат, са бавнотечащите води с определено съдържание на разтворен кислород, желязо и малко органика – все неща, които трябва да бъдат възпроизведени в лабораторни условия.
Четете повече в бр. 46, 12 – 18 ноември 2015 г.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
