8000 години история

Над 400 находки от спасителни разкопки представя НАИМ

Изложбата „Поток през времето: Спасителни археологически проучвания по разширението на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД“ в Националния археологически институт с музей – БАН, показва над 400 находки от десетки археологически обекти, попадащи под трасето на газопровода. По време на разкопките са открити над 30 000 артефакта, които вече са част от нашето културно-историческо наследство. Газопроводът прекосява България и преминава през 11 области и 34 общини. Проучени са над 120 археологически обекта, на повече от 470 линейни километра. Специалисти от повече от 70 музеи и университети от страната и чужбина взимат участие в мащабните спасителни разкопки. Проектът е финансиран от „Булгартрансгаз“ ЕАД.
„Постигнатото наистина е впечатляващо – България разшири газопреносната си мрежа, като беше направено необходимото да се опази безценно наследство. Това е пример за положителните резултати от партньорството между „Булгартрансгаз“, българските институции и археолозите за постепенно налагане на по-добри професионални стандарти и осигуряване на финансови ресурси за тяхното поддържане“, казва директорът на НАИМ при БАН доц. д-р Христо Попов. Той подчерта, че изложбата е плод на най-мащабните и тежки спасителни археологически проучвания, проведени на територията на страната през последните десетилетия, което е и истинско предизвикателство за цялата система. Изложбата се посвещава на стогодишнината от създаването на Българския археологически институт през 1921 г. Това е първият научен институт, официално създаден у нас с указ на цар Борис III.

Спасителните разкопки дават възможност да се проучат неизследвани територии в Северна България (нейната западна и централна част), която дълго време почти напълно отсъства от археологическата карта на страната, подчертават специалистите. Причината е, че много от инфраструктурните обекти са съсредоточени в Южна България, казва доц. Христов. Затова обръщането на тенденцията е положително. Оказва се, че територията на Северна България не е по-бедна на археологически находки и може да предостави много информация на специалистите. Проектът за спасителни археологически проучвания минава през по-малко проучваната част от страната ни и дава представа за общата картина.
Изследваните археологически останки, показани в изложбата, са най-разнообразни – селища, некрополи, надгробни могили, стопанства и производствени комплекси, големи фортификационни съоръжения и селища в хинтерланда на старите български столици Плиска и Преслав. Открити са находки от различни епохи – Праистория, Античност, Средновековие, Османски период и Възраждане, с хронологически диапазон от близо 8000 години. Събраната информация носи широко познание за това с какво се хранят хората, обитавали тези райони, откъде са дошли, каква е средата, в която са живели, какъв е бил климатът, какви занаяти са упражнявали и колко вещи са били във военното дело. Тя дава възможност за датиране на конкретни обекти и събития с точност до десетилетия.
В изложбата са включени сечива и предмети на бита, керамични съдове, оръжия, накити, култови и религиозни предмети от различни исторически периоди, от ранния неолит (6000 г. пр. н.е.) до Възраждането (ХІХ в.). Златни и сребърни накити, култови фигурки, съдове. При проучванията край Градище и Асеновци, община Левски, Плевенска област, е открит нов тип стилизирани седящи антропоморфни фигурки, част от които двуполови хермафродитни изображения. Богатата колекция представя както естетическите представи, така и вярванията на хората от тази далечна епоха. Интересни са и сърповете за жънене, изработени от еленови рога със зъбци от кремък.
В надгробна могила край с. Чудомир, община Лозница, са проучени 14 гроба от ранната бронзова епоха. Обектът предоставя изключително богата информация за населението, което постепенно се заселва трайно в тези части на Балканския полуостров през ІІІ хилядолетие пр.Хр. Най-богат инвентар е разкрит в гроб на мъж на около 20 – 25 години, от който произхождат 11 златни цилиндрични мъниста, златна висулка за коса, бронзов бръснач и керамична кана. Съхранена е и част от ушна мида с попаднало в нея златно мънисто. Тя се оказва особено ценна заради факта, че костта зад ухото е най-здравата в човешкото тяло и затова е благодатна за взимане на проби от ДНК, обяснява доц. Стефан Александров – заместник-директор на НАИМ.
Чаша с висока дръжка, украсена с щемпелувани и инкрустирани с бяла паста орнаменти върху шията и тялото, е открита край Орловец, община Полски Тръмбеш. Чашата принадлежи на керамичния стил, характерен за култура Басараби, разпространена в земите на Долен Дунав и на север от Стара планина през VIII и VII в.пр.Хр.
В некропола, проучен при с. Владиня, община Ловеч, са открити лични вещи на погребаните, като накити и аксесоари към облеклото. Сред всички гробове изпъква един, чийто инвентар включва керамична фиала с щамповани палмети от външната страна на дъното, сребърни обици, торква и нагръдник, осем бронзови пръстена, стъклено мънисто с човешки лица, две мъниста от кехлибар
и др. Погребаният е млад мъж на възраст 20 – 24 г. и вероятно е бил с висок социален статус.
Сред най-интересните и ценни като информация са находките от обекта край Гложене, община Козлодуй – два фрагмента от втората плочка на военна диплома с датата и данните за войника и имената на свидетелите. Според имената на консулите Квинт Тиней Руф и Марк Лициний Целер Непот дипломата е от император Хадриан, от периода май – септември 127 г. Преди имената на консулите се вижда краят на последния ред на императорското постановление „(…право на брак със съпругите, които са имали тогава, когато им е дадено гражданството, или ако някои са били безбрачни, с тези, за които се оженят впоследствие), стига само всеки да се ожени само веднъж“. Дипломата е издадена на пехотинец, по произход дакиец, рекрутиран около Първата дакийска война на император Траян (101 – 102 г.)
В най-югозападната част на обекта в местността Върголия, община Грамада, са проучени и документирани останките от сграда от римската епоха (II в.) с площ от над 50 кв. м. Най-представителната част от нея е изградена от каменна зидария с калова спойка и декоративна стенна хоросанова мазилка. Представлява правоъгълна вана за съхранение на вода, издигната над ходовото ниво в останалата част на сградата.
В близост до основите ѝ е открита деформирана оловна решетка за канал.
При проучванията край Козловец, община Свищов, е открита много добре запазена бронзова статуетка на Юпитер, отличаваща се със завидно качество на изработката. Костна игла за плетене на рибарска мрежа от римската епоха е открита край Връшка чука, община Кула, Свищов. Върху повърхността ѝ са запазени два графита – човешка фигура с вдигнати ръце и под нея фигура на конник с вдигнат меч.
Сред сградите от римския период край Правенци, община Нови пазар, в един от комплексите, вероятно склад за съхранение на жито, са открити няколко пещи, един хромел и колективна находка от над 1500 бронзови монети от ІV и V в.
Най-ранната монета е от времето на управлението на император Константин Велики (312 – 324 г.), а най-късната е на император Аркадий от 408 г.
От същия период – началото на V в., датират първите нашествия на хуните в тези земи. Възможно е монетите да са укрити от собствениците на стопанството през тези несигурни времена.
При спасителните археологически разкопки край Димово, област Видин, са проучени 83 гроба от християнски некропол, в които са открити останки от 100 човешки индивида. Почти във всеки гроб са поставяни монети, които позволяват целият некропол да се датира в ХVІІІ – началото на ХІХ в. Най-представителните находки са бронзови позлатени сегменти от прочелници (лентовидна украса за глава, позната още от Средновековието). Откривани са върху черепите, като само един прочелник е открит върху таза, което предполага, че предметът е бил използван и като елемент на колана.
Изложбата е плод на партньорството на НАИМ със 17 музея в цялата страна: РИМ – Варна, РИМ – Велико Търново, РИМ – Видин, РИМ – Враца, РИМ – Ловеч, РИМ – Плевен, РИМ – Разград, РИМ – Русе, РИМ – Шумен, Музей на мозайките – Девня, ИМ – Ихтиман, ИМ – Лом, ИМ – Панагюрище, ИМ – Павликени, ИМ – Полски Тръмбеш, ИМ – Провадия, ИМ – Свищов. Осъществена е с подкрепата на Българската академия на науките, Министерството на културата на Република България и консорциум „Аркад“. Ще бъде отворена за посетители от 27 май до 19 септември 2021 г.

Свързани статии:

Златоръки тамарини в Столичния зоопарк МОН връчи награди „Питагор“ 2021 Нов център за иновации Първия „Рибен буквар“ показва БАН