Мост между две държави

Учениците от Неделно училище „Св.св. Кирил и Методий“ в Марбея винаги представят Родината в празниците на народите

Облечени в народни носии, децата от БНУ „Св.св. Кирил и Методий“ в Марбея по традиция откриват празника на България в града

На 2 октомври за седми път ще бъде открита учебната година в Българското неделно училище „Св.св. Кирил и Методий“ в Марбея, Испания, и във филиала му в Гранада.
„Идеята за създаване на неделно училище възникна от българските майки и баби, които се събираха с децата по парковете и градинките на Марбея. Решихме, че ще е добре да има място, където малчуганите да изучават и родния език – разказва Анита Христова, председател на асоциация „Марбея – България 2013“, учредител на училището. – Отворихме училището през 2015 г. с
10 – 12 деца в предучилищна възраст. Обърнахме се към кметството в Марбея да ни съдействат с помещение, и три години ни местеха ту тук, ту там. Беше трудно за учителите, родителите се разколебаваха. Накрая постигнахме успех и от три години ползваме помещение в конгресния център на Марбея, където има прекрасни условия.“
Текучеството на българите в испанския град е голямо. Непрекъснато идват, заминават в друга страна или се връщат в България. Сега в училището има 23 деца, две от тях ще се върнат с родителите си в Родината. Но има 3 – 4 новопристигнали, които ще започнат в предучилищната паралелка. Трудно е и с осигуряването на учители, но всички те са много добри. Наскоро пристига пенсионираната учителка Валентина Илиева, а преди това в Марбея преподават Мария Георгиева, Милена Рунева и Мими Линева.
Неделното школо е в много добро сътрудничество с асоциация „Малага – България 2010“ и училище „Родина“ към нея. Разстоянието между двата града е 50 – 60 км. От Малага всяка събота пътуват две учителки – Юлияна Димитрова и Мая Петрова, за да преподават в „Св.св. Кирил и Методий“. От 5 – 6 години си сътрудничат и при организирането на Националния празник на България първо в Малага, а на следващия ден – в Марбея.
„Получават се прекрасни празници със съдействието на кметството – споделя Анита Христова. – Градът е космополитен, местните власти не гледат на чужденците с пренебрежение и ни съдействат. Всички ни знаят с нашите концерти, които продължават по 5 – 6 часа на улицата. Хората, които минават по морската алея, се спират и им раздаваме сувенири, знаменца, мартенички. А сцената е украсена с балони и 6-метрово българско знаме. Тази година пропуснахме празника заради пандемията.“
Извънкласните занимания в
„Св.св. Кирил и Методий“ са народни танци, децата имат носии и винаги те откриват празника на България. От 2020 г. е въведено и изучаването на народното творчество – четене на приказки, учене на стихотворения и запознаване с българските традиции и обичаи, свързани с Коледа, Великден, Баба Марта. Когато се организират празниците на народите в испанските училища, българчетата правят маса със сувенири и знамена, а родителите им са облечени в народни носии. „Всичко, което правим, е, за да популяризираме България и да съхраним родния език“, категорична е Анита Христова. Всички деца се занимават с някакъв вид спорт – футбол, таекуондо, карате или играят фламенко. Нейните внуци са спечелили много национални и световни купи по карате и сега ще бъдат в VI клас в Българското училище в Марбея.
Ентусиазмът на една майка, която всяка събота докарва двете си деца от отдалечения на 180 км град Гранада до училището в Марбея, дава идеята за разкриване на филиал там. „Организирахме среща и с други български семейства в Гранада, но беше проблем да намерим учител, който да знае български и испански, защото някои от децата изобщо не знаят родния език“, обяснява Анита Христова. Накрая попадат на Диляна Ковачева и от две години тя преподава на българчетата в Гранада. „В Гранада децата са 12 и повечето са от I до III клас – разказва Диляна Ковачева. – Българите тук още не знаят за училището.“
Диляна Ковачева емигрира с родителите си в далечната 1989-а г. в Танжер, Мароко, и там завършва средно образование в испански колеж. Завършва Университета в Гранада и сега е преподавател по български език и литература във Факултета по филологии. Специализира и защитава докторат през 2005 г. „Испанската тема в живота и творчеството на Димитър Димов“.
Какво мотивира университетски преподавател да учи малки деца на азбуката? „Различно е. В университета хората са големи и идват мотивирани, сами са избрали да учат български по различни причини. Докато малките българчета не познават и не знаят много неща за България. Затова трябва непрекъснато да им се разказва за Родината, да им се подава различна актуална информация, за да се събуди интересът им. Периодично ги питам дали знаят какво се е случило на някоя дата, знаят ли, че на олимпиадата ще се състезава и българската атлетка Ивет Лалова, че ще има избори, и така се създава мостът между двете страни. Въпреки че отдавна живея в Гранада, чувствам живи корените си в България и съм готова да направя всичко за Родината. Искам да създам мост между България и Испания, и това е мотивацията ми за всичко, което правя“, завършва Диляна Ковачева.