Над 242 млн. лв. за национални програми

Отрасловият съвет обсъди модела на добавена стойност

Отбори в колективните спортове ще бъдат създадени
по новата НП „Заедно в изкуствата и спорта“

Стоян СТОЯНОВ

Общо 242,6 млн. лв. са разписани за националните програми за развитие на образованието за 2022 г. Това стана ясно от представянето на проекта за програмите пред членовете на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование в МОН. „Това е основната рамка като финансиране и компоненти. След още един преглед програмите ще бъдат качени за обществено обсъждане“, коментира министърът на образованието и науката акад. Николай Денков.
Три от представените национални програми са нови и една е актуализирана. С най-голям бюджет от 90 млн. лв. е новата НП „Заедно в изкуствата и спорта“. Основните ѝ цели са осигуряване на условия за личностно развитие на учениците чрез екипно взаимодействие. По модул „Изкуства“ на Програмата с бюджет от 48 млн. лв. е предвидено сформиране на групи за занимания в сферата на музикалното, танцовото и театралното изкуство, както и творчески изяви. В модул „Спорт“ с бюджет от 42 млн. лв. ще бъдат създадени отбори в четири възрастови групи в сферата на колективните спортове – баскетбол, волейбол и футбол. Средствата са предвидени за подготовка и участие на отборите във вътрешноучилищни и/или междуучилищни състезания.
„Ако тази програма се реализира в началото добре, тя ще може да бъде разширявана. Тя е ядрото на извънкласните дейности, които искаме да развием в по-широк мащаб“, отбеляза министър Денков. Очаква се до края на учебната година всяко училище да кандидатства със свой проект. Където е възможно, ще се изисква партньорство между учители и външни специалисти с дипломи в областта на изкуствата или спорта, като целта е те да работят съвместно с учениците.
Втората нова програма е „Подкрепа на образователните медиатори и социалните работници“ с бюджет от 10 млн. лв. По нея ще се заплаща трудът на медиатори и социални работници, средствата за които досега бяха осигурявани с европейско финансиране. Предвидените дейности са назначаване на образователни медиатори и/или социални работници в училища с концентрация на ученици от уязвими групи, които да организират и провеждат дейности с родителите.
Нова е и програмата „Развитие на иновативни училищни практики“ с бюджет 300 000 лв.
По модул 1 – „Осигуряване на финансови средства за материали, учебни средства и пособия за прилагане на иновативни методи на преподаване“, се предвижда въвеждането на иновативни методи на преподаване, свързани с проектно базираното обучение, преподаване чрез интегриране на предметно съдържание и промяна в организацията в класната стая, свързана с хибридни решения на обучението.
По модул 2 – „Създаване на методика и ресурси за STEM образование в STEM среда“, се залага на изработване на препоръки и методология за учители за преподаване в STEM среда в областта на природните и инженерните науки, математиката и технологиите с цел повишаване на образователните резултати на учениците, придобиване на система от компетентности, развитие и кариерно ориентиране на учениците, насочването им към технологични професии, професиите на бъдещето, инженерни науки и природо-математическото знание. Разписано е и разработване на ресурси – модели за STEM образование и популяризирането им.
Актуализираната програма е „Хубаво е в детската градина“ с бюджет от 400 000 лв. Тя е насочена към изграждане на подкрепяща, приемна, безопасна, мултикултурна и интерактивна среда, споделяне на иновативни практики за провеждане на дейности с децата и семействата във и извън детската градина/училището и за насърчаване на двигателната активност на децата.
Останалите програми са познати от предходните години. За НП „Учебници, учебни комплекти и учебни помагала“ са предвидени общо 1,575 млн. лв. От тях 926 970 лв. за модул 1 – „Разработ- ване на учебни помагала на чужд език за общообразователни учебни предмети“. По модул 2 – „Оценяване и одобряване на проекти на учебни помагала за подпомагане на обучението, организирано в чужбина, на проекти на учебници и на проекти на учебни комплекти“, са заложени 604 030 лв. Въвежда се и нов модул 3 с бюджет от 44 хил. лв., като по него ще се разработи учебно помагало по български език като чужд, включващо нивата А1 и А2
от Общата европейска езикова рамка и съответстващо на първата част от учебната програма по български език като чужд за търсещи или получили международна закрила и мигранти в задължителна училищна възраст и организиране на оценяването.
По НП „Предоставяне на съвременни условия за подкрепа за личностното развитие на децата и учениците в институциите в системата на предучилищното и училищното образование“ са заложени 1,7 млн. лв. По модул 1 на Програмата с 960 000 лв. се финансира изграждане в ЦПЛР на съвременни кабинети за работа в различни направления – науки, технологии, изкуства, спорт, както и за логопедична работа. По новия модул 2 – „Осигуряване на съвременна специализирана среда в специализирани обслужващи звена – РЦПППО и Държавен логопедичен център – София, чрез модернизиране на материалната база за предоставяне на подкрепа за личностно развитие на деца и ученици със специални образователни потребности“, са разписани 740 000 лв. за изграждане на съвременни специализирани кабинети за терапия и рехабилитация.
За НП „Система за национално стандартизирано външно оценяване“ са предвидени 6,840 млн. лв. Национална програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“ е с бюджет от 3,950 млн. лв. за своите пет модула. Общо 12,5 млн. лв. са заложени за НП „ИКТ в системата на предучилищното и училищното образование“. За дейностите по НП „Квалификация“ са записани 1,1 млн. лв. През настоящата година за НП „Заедно за всяко дете“ са предвидени 2,590 млн. лв. За НП „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“ са разписани 69,570 млн. лв. Общо 2 млн. лв. са заложени за
НП „Иновации в действие“.
По НП „Създаване на достъпна архитектурна среда и сигурност в училище“ са отделени
1,4 млн. лв. С общо 300 000 лв. ще разполага през годината НП „Бизнесът преподава“. Националната програма „Мотивирани учители“ има три модула с общ бюджет от 1 409 452 лв. За НП „Участвай и променяй – родителят, активен партньор в училищния живот“ са предвидени 500 000 лв. Със същото финансиране ще разполага и НП „Подпомагане на общините за реализиране на дейности за образователна десегрегация и превенция за недопускане на вторична сегрегация“.
Дейностите по НП „Без свободен час“ ще се финансират с 3,860 млн. лв. С бюджет от 2 108 000 лв. ще разполага НП „Роден език и култура зад граница“. Националната програма „Професионално образование и обучение“ е с бюджет от 1 947 548 лв. – от тях 1 690 000 лв. за модернизиране на материално-техническата база и 242 548 лв. за модернизиране на учебното и изпитното съдържание.
Един милион лева се насочват тази година по НП „Обучение за ИТ умения и кариера“. С бюджет
от 22,6 млн. лв. ще разполага второто издание на НП „Отново заедно“. За НП „Профилактика и рехабилитация на педагогическите специалисти“ са записани 400 000 лв.
Социалните партньори подкрепиха представените програми. Министър Денков предложи в следващото заседание на Отрасловия съвет да продължи дискусията за продължителността и началото на учебната година. Както вече бе обявено, следващата учебна година ще започне както досега на 15 септември.

Добавената стойност влиза в държавен образователен стандарт за качеството

Членовете на Отрасловия съвет продължиха и с обсъждането на модела на добавена стойност. Проф. Кирил Банков ги запозна с въвеждането на оценка на добавената стойност и използването Ӝ в Англия, Ирландия, Швеция, Полша, Холандия, САЩ и Австралия. Министър Николай Денков представи модела за това как оценката на добавената стойност се осъществява на база на обективна информация и предвид определени коригиращи критерии.
Използваната методика на оценка на добавената стойност позволява всяко училище да следи развитието си спрямо себе си, да се сравнява с подобни образователни институции и да оцени къде спрямо средните стойности за страната и областта се намира.
„Ще сравняваме училищата, но не тези около средата, а онези със силни отклонения в позитивна и негативна посока, за да разберем на какво се дължат по-добрите резултати на едните и по-
ниските на другите“, коментира министър Денков. По думите му добавената стойност е само една, макар и важна част от оценката на качеството в образователните институции. „Трябва да пристъпим към използването на тези подходи при финансирането, когато сме сигурни, че работят добре. Добавената стойност може да бъде премирана с добавка, но не може да бъде основата на бюджета на едно училище. Тя е стимул. В тази система за качеството ще има средства и за тези, които се представят много добре, и те ще могат да използват тези средства за заплати, за извънкласни дейности или за материална база. Ще бъдат предвидени средства и за онези, които изостават, но те ще бъдат дадени с условията, че могат да бъдат използвани само за дейности за минимизиране на дефицитите“, отбеляза още министърът.
На този етап при оценка на добавената стойност ще се взимат предвид постиженията по математика и български език при оценяванията в различните етапи на обучението. Ще се върви и към усъвършенстване на изпитите, така че те да оценяват функционалната грамотност и да включват проверка на знанията и по други предмети. Но условие за това е първо преглед на учебните програми и дали в тях са заложени интердисциплинарни връзки.
Отрасловият съвет реши на социалните партньори да се изпрати представената информация за добавената стойност и за европейския опит и да се направи проучване за проекцията на добавената стойност и качеството в действащите към момента нормативни документи в системата на средното образование. Добавената стойност ще бъде включена и при разработване на държавен образователен стандарт за качеството.