Лаборатория за микологична колекция с 30 700 образци

Зина СОКОЛОВА

Нова специализирана микологична лаборатория откриха в сградата на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ – БАН). Тя е изградена през 2021 – 2022 г. към микологичната колекция на Института за изследване и дълготрайна поддръжка на депозираните в нея материали. Тя запълва една празнина – досега в Института е нямало специализирана микологична лаборатория,
„В лабораторията ще се извършват съвременни молекулярно-генетични и морфологични изследвания, целящи изучаването и опазването на гъбното разнообразие“, обясни доц. Анна Ганева, директор на ИБЕИ – БАН.
Модерната апаратура, с която е оборудвана, ще позволи на специалистите да правят изследвания, за които преди се е налагало да пътуват по няколко пъти в чужбина. Това заяви ръководителят на лабораторията доц. Теодор Денчев. Той се надява възможностите за съвременни изследвания да привлекат и млади учени. Изграждането на научната инфраструктура е било главната задача на екипа през последните години. Специализираната микологична лаборатория е реализирана в рамките на Националната пътна карта за научни инфраструктури на България, финансирана от Министерството на образованието и науката. Тя ще позволи на екипа да участва и в големи международни проекти.
Микологичната колекция на Института е най-голямата българска колекция от гъби и гъбоподобни организми от всички групи. Създадена е през 1954 г. и в нея са депозирани 30 700 образци. Колекцията е регистрирана в Международния индекс на хербариумите, поддържан от Ботаническата градина на Ню Йорк, който включва най-значимите ботанически и микологични колекции в света. Научният състав на колекцията е от пет души, работещи в секция „Микология“ на Института. Тази колекция е един от значимите български обекти, които са част от европейската научна инфраструктура „Разпределена система от научни колекции“. В нея от българска страна са включени като партньори ИБЕИ – БАН, и Националният природонаучен музей към БАН.
„В момента работим по проект, насочен към природонаучните колекции на двете институции – казва проф. Бойко Георгиев, заместник-директор на ИБЕИ – БАН, и председател на Научния съвет. – Те са част от европейския консорциум DISSCO – „Разпределена система от научни колекции“, която е разпозната от ЕК като европейска стратегическа научна инфраструктура. В нея участват 125 институции от 17 страни от ЕС. Идеята е природонаучните колекции, които се съхраняват в музеи и други институции, да имат общ дигитален каталог, достъпен в интернет. И в него освен данни за съхраняваните образци да има и техни дигитални изображения. Ние, като българско звено в този европейски консорциум, работим за това след 3 години, когато започне изграждането на общоевропейския каталог, да можем да представим записи за нашите образци. На европейско равнище се очаква базата да съдържа данни за 70 млрд. екземпляра, които се намират в тези 125 институции. Нашият дял е по-скромен – при нас и в Националния природонаучен музей има около
2 млн. образци.“

Свързани статии:

Стъпка към персонализираната медицина Двуезичен албум за Кирил и Методий Изследват луната на Юпитер за форми на живот Обучават робот как да прави пица