Да дадеш частичка от себе си

За втора поредна година конкурсът „Добрите практики на фокус“ събира, описва и популяризира добри примери от работата на учителите в България. Организатори са фондацията „Заедно в час“ и образователният сайт prepodavame.bg.
В. „Аз-буки“ продължава да представя добри идеи на учители от страната, тъй като вярваме, че споделянето им в педагогическата общност променя образователната ни система.
Днес разказваме за Величка Гонева от ОбУ „Христо Ботев“ в с. Дълго поле, област Пловдив, и нейната практика „Дари храна, дари любов“. Със своя ентусиазъм тя заразява не само своите ученици и колегите си, но и жителите на селото. Всички заедно набавят хранителни продукти за трапезата на нуждаещи се за най-светлите празници – Бъдни вечер и Коледа.

Срещите са много зареждащи и положителни както за децата, така и за хората, на които помагат

Буквално съм израснала в това училище, тъй като майка ми беше дългогодишен начален учител тук. Познавам целия екип много добре. В живота ми те са били както преподаватели, така и мои ментори“, казва учителката по информационни технологии (ИТ) в ОбУ „Христо Ботев“ в село Дълго поле, област Пловдив, Величка Гонева. Тя преподава от 2009 г. насам, като последните пет години e в школото в селото. По образование е инженер и дълги години е изкарвала прехраната си в сферата на производството.
„По съвет на майка ми записах да уча педагогика. Започнах работа почти веднага, още докато следвах. Първо в Пловдив и след това в ОбУ „Христо Ботев“, разказва тя. След пенсионирането на майка ѝ ръководството на училището предлага на Величка работа. По това време тя е към края на отпуска си по майчинство. Не мисли дълго дали да се върне в родното школо, а бързо приема предложението. Сега освен учител по ИТ и ръководител на училищния парламент е отскоро и преподавател по изобразително изкуство.

„В училищния парламент има много креативни и инициативни деца. Тяхна е идеята за кампанията „Дари храна, дари любов“. Просто искаха да намерят начин да помагат“, споделя учителката. Участват деца от IV до X клас. По регламент трябва да има по един представител от клас, но почти всяко дете води със себе си поне един приятел, а понякога и повече. На една от ежемесечните срещи на парламента решават да организират кампания за събиране на дълготрайни хранителни продукти за бедни и самотни хора от селото. Ентусиазмът на всички е много голям и затова, без да губят време, се залавят за работа.
Първо търсят съдействието на кметството за изготвяне на списък с имената и броя на крайно нуждаещи се – възрастни и самотни жители на селото. След това отиват до трите големи хранителни магазина в с. Дълго поле да попитат дали са съгласни да поставят кутия за дарения в търговския им обект. „В часовете за професионална подготовка по специалността „Деловодство и архив“ в учебната програма са включени теми, посветени на получаването на знания за изготвянето на флаери, банери и рекламни продукти. Така хем с образователна, хем с практическа цел изработихме информационни материали за предстоящата благотворителна кампания“, споделя моята събеседничка.

Децата с огромно желание разпространяват брошурите, като ги оставят на ключови за населеното място места – магазини, поща и кметство. С инициативност се включват и в опаковането на дарителските кашони, които да оставят в магазините. Разбира се, в училището също поставят такива кутии. Важно е да се уточни, че целта на кампанията не е да се събират парични средства, а продукти
„Идеята е всеки човек сам за себе си да прецени колко лева може да отдели от семейния си бюджет и с тях да купи трайни продукти за коледна трапеза, като ориз, боб, сол, захар, брашно, олио. Умишлено не събирахме пари, а продукти“, обяснява учителката.

Заразени с идеята за доброто, чудото се случва много бързо. За около месец Величка Гонева и нейните ученици успяват да извървят целия път от идеята до реализацията. Най-трогателният момент от целия процес е срещата с хората. „Посрещат ни с усмивки, сълзи и много благодарност. Имало е случаи, когато тези хора са давали последните си стотинки, за да купят бонбони и да почерпят децата. Тези срещи са много зареждащи и емоционални както за децата, така и за хората, на които помагаме“, допълва моята събеседничка.

По време на пандемията кампанията не се осъществява, но миналата година се провежда второто ѝ издание. „Веднъж направили го, сега ни е много по-лесно“, казва Гонева. И като знаеш как и имаш сили и желание да помагаш, винаги намираш още на кого да дариш усмивка и да протегнеш ръка.
Възпитаниците на школото се включват редовно и в други доброволчески кампании за събиране на средства и дарения. Сред тях са за пострадалите от земетресенията в Турция и за бежанците от Украйна.
„Когато видим, че можем да помогнем – правим го“, допълва моята събеседничка. Сега желанието на учениците и техните преподаватели е общинското ръководство да възстанови сградата на читалището в селото. Там е била и единствената библиотека в Дълго поле, но заради лошата материална база в момента се помещава в една от стаите в кметството. „Нуждаем се от пространство, където децата да прекарват времето извън училище и да развиват талантите си. В училището нямаме физкултурен салон. През различните години сме кандидатствали по проекти и национални програми, веднъж сме били с одобрен проект, но поради лош късмет или поради нещо друго строежът на физкултурен салон не се случва и мечтата ни не се сбъдва“, разказва Гонева.

В ОбУ „Христо Ботев“ в село Дълго поле учат около 115 деца. Специалностите, които предлагат, са две – „Деловодство и архив“ за момичетата и „Стругарство“ – за момчетата. В школото има деца от социално уязвимите групи. Някои от тях изпитват затруднения с изучаването на българския език, тъй като той не им е майчин.

В часовете по информационни технологии срещат известни затруднения в писането на български и оформянето на текст в Word, но за сметка на това се справят отлично с изготвянето на презентации. Съвсем разбираемо и децата със затруднения по математика се справят по-трудно с екселски таблици в сравнение с учениците, на които смятането и изваждането им се отдава.
Учителката споделя, че всеки випуск е различен – имала е и много силни випуски, имала е и не толкова силни. А колкото до успеха и напредъка на децата, той е индивидуален процес. При някои се случва по-бързо, при други – по-бавно. Важното е да накараш детето да повярва в себе си и да пожелае да следва целите и мечтите си. И тогава напредъка го има, идва по естествен път за децата в края на учебната година.
„Аз съм човек, който не се побира в рамките на традиционното. Много обичам различните неща и постоянно прилагам образователни иновации в часовете“, казва учителката. Редовно използва метода „обърната класна стая“, като целта е да насърчи самостоятелното учене у децата. Преди всяка нова тема възлага на учениците сами да намерят необходимите материали, които да структурират и подготвят за представяне под формата на устен разказ или презентация пред съучениците си. Иначе казано, ролите на учител и ученици се разменят.
„При преподаването на предмет като информационни технологии децата трябва да имат активна роля“, обяснява тя. И това е напълно разбираемо, защото дигиталната грамотност на днешните ученици е на доста прилично ниво. От своя страна, учителката се опитва да показва на възпитаниците си всички новости от света на технологиите, като всекидневно си сверява часовника и не допуска да изостане от бързо развиващия се дигитален свят. Със сигурност за това ѝ помага и отворилият миналата година STEM център в училището. Сред любимите уроци на децата е този, в който чрез компютърна програма разглобяват на части кораба на Колумб.

В часовете учителката винаги намира време и за това да обясни колко внимателни и бдителни трябва да бъдат децата в интернет пространството.
„Уча ги да внимават какво споделят в социалните мрежи и на кого предоставят лични данни“, казва тя.
Информационните технологии присъстват и в часовете по изобразително изкуство под формата на виртуални разходки из световни музеи и галерии. „Доскоро голяма част от културните институции бяха с отворен онлайн достъп за посещение. Опитахме се да се възползваме от това колкото се може повече“, допълва Гонева.

Учител по изобразително изкуство става съвсем случайно. Обича да рисува още от дете. Завършила е техникум по облекло и доусъвършенства този свой талант. Когато учителят по изобразително изкуство в училището се пенсионира, Стойна Делчева – директор на училището, ѝ предлага да се преквалифицира в предмет, за който притежава талант. Решава да запише следдипломна квалификация за правоспособност учител по изобразително изкуство.

„Доскоро д-р Нели Спасова бе мой ментор като на млад учител по този предмет. Смело мога да кажа, че все още се уча, но ми харесва“, разказва Величка Гонева. Възможността да преподава два различни предмета, много ѝ помага да прави интердисциплинарни уроци. Кой е казал, че няма връзка между технологиите и рисуването? В часовете тя запознава учениците си с интересна програма, благодарение на която рисунките оживяват и картините се преобразуват в триизмерни.
„Технологиите могат да разнообразят часовете и да повишат мотивацията за учене на всеки ученик“, завършва учителката от с. Дълго поле.