Учителството е професия, която се краде

Александър Чакмаков винаги е искал да стане учител. За ужас на родителите си, които са се надявали той да наследи много успешния бизнес с цимент на баща си. Нещо повече – привлича към учителската кауза и майка си, която е педиатър. След пенсионирането си тя започва да преподава биология и признава, че страшно много ѝ харесва да прави точно това. На всичко отгоре иска да преподава в V, VI и VII клас, от които повечето учители бягат.

От 4 август т.г. Александър Чакмаков е временно изпълняващ длъжността директор на 129. ОУ „Антим I“. Кариерата му е доста дълга, въпреки че е само на 29 години. Работил е на много места. Последно е бил зам.-директор на 93. СУ „Александър Теодоров-Балан“, почти 4 години. Преди това е работил в
31. средно училище за чужди езици и математика (СУЧЕМ) като учител по английски, в
32. СУ с изучаване на чужди езици „Св. Климент Охридски“, в Националната природо-математическа гимназия, в Националната гимназия за древни езици и култури. И разбира се, в 112. ОУ „Стоян Заимов“, в което е учил.

По образование е юрист. Завършва европейско и международно право в Холандия по настояване на баща си, който иска синът му да има солидно образование с аргумента, че учител в днешно време се става и с тройка.

„Тогава ми се струваше ужасно да чувам подобни неща – казва Александър. – Но след години в системата, съм убеден, че има проблеми на входа и на изхода на висшите училища. И до ден-днешен много харесвам професията си. Сега съм на нова длъжност, но пак съм си учител. Ясно е, че ще имам по-малко часове, по-малко време ще общувам с децата. Но все ми се струва, че най-важното е кой ще ръководи училището – това има огромно значение как ще се чувстват и деца, и учители, как публично ще изглежда професията.“
За начало на педагогическата си дейност Александър Чакмаков приема участието си в инициативата на Евросъюза „Връстници обучават връстници“, в която се включва още на 15 години. Така добива представа от системата – като учи и работи.

Това е система, която е трудно пробиваема – казва младият директор. – Общо взето, ако влезе човек от бизнеса в сферата на образованието, трудно ще устои, защото се сблъсква с прегради. Много неща са закостенели някъде във времето. Хората извън сектора не разбират нашите проблеми.
И е ясно защо. Светът се развива много по-динамично от пазара на труда. Заплатите се вдигнаха, но в крайна сметка, парите не са толкова важни. Проблемът е, че липсва спокойствие в сферата. Надявам се да дойде време, в което нещата най-накрая ще се случат. Не ми се ще да вярвам, че след години, когато обърнем поглед назад, ще се чудим как сме проспали времето. Ще остареем и някой ще трябва да помисли за нас. Тогава кой ще е най-големият виновник? Ние и образователната система. Защото в досегашния си вид тя
не подготвя младите за живота в нито една посока – нито като познания, нито като зрелост.
Най-вече като личностна зрелост.“

Младите учители идват от университета неподготвени, подчертава директорът. Не знаят как да се справят с децата. Затова и напускат. И ако и директорът е авторитарен, това още повече стимулира този процес, казва Чакмаков. Според него идеята младите учители да имат ментори, е добра. Убеден е, че това е професия, която се „краде“. Той лично се е учил от Любен Костов – директор на 112. СУ. Учил се е и от Надежда Николчева – дългогодишен директор на 31. СУЧЕМ, както и от Нели Костова – директор на
32. СУИЧЕ, особено от мениджърските ѝ качества. „Всеки час е различен. Всяко дете. Всяка стая. Не става с „ела да ти покажа“ как се преподава. Младият учител трябва да има възможността да наблюдава“, обяснява младият директор.

Според Александър Чакмаков училището се е превърнало в много вертикална система. Всичко се свежда едва ли не до отчитане на дейност, налагане на санкции.
А най-важното е да се създават личности, които, след като завършат училище, да станат част от обществото. И то градивна част. Всеки да знае мястото си – какво може, какво би могъл да допринесе, какво не може и не бива да прави.

„При нас, на практика, в годините на прехода се получава така, че двойкаджии, едва завършили, стават веднага фактори в обществото – подчертава директорът. –
А на хората с познания и качества се гледа като на балами. Винаги съм искал да покажа – а и на децата, че да си интелигентен, начетен, да имаш позиция, не те прави глупак.“
Александър Чакмаков признава, че не за първи път участва в конкурс и има достатъчно, включително и горчив опит в това отношение. Твърди, че е изпитал на гърба си почти всичко, което системата може да му даде или да му вземе. Защото освен да дава, тя взима, и то много. Лично време, семейно време, понякога и авторитет.

„Бориш се, градиш нещо, а после някой казва това не е така, и ти оставаш с пръст в устата – казва той. – Амбицията ми е да покажа, че директорът може да бъде друг тип ръководител. Живеем в такова динамично време, че не може да останем с разбирания отпреди
15 – 20 години. Директорът не бива да е авторитарна личност, която само да се разпорежда кой какво да прави. Ролята му е да изгради добра среда, да създаде спокойна атмосфера за учители, родители и ученици.
И това трябва да стане час по-скоро. Известно е, че в тази сфера резултатите от днешните промени се виждат минимум след десетина години. Защото сега на много места в страната до голяма степен училището е социална институция и се грижим за всички социални неравенства, само не и за тези в образованието.“

Директорът е категоричен, че никога не е имал проблеми с децата. Но има с техните родители. И веднага дава конкретен пример. В 129-о училище е едва от месец и половина и вече има няколко сигнала за странни казуси. Като този, че досега е имало практика, когато децата имат първи или последен час при учител, който отсъства, те са свободни да дойдат на училище по-късно и да си тръгнат по-рано. Новият директор въвежда друга практика, която е описана и в наредба. Тя гласи, че ако се налага часовете по заместване да бъдат взети от учители по други дисциплини, се избират за обсъждане в часа теми като гражданско образование. Но родители настояват за досегашната практика, която е в разрез с наредбата.
Едно от предизвикателствата е и съвместното съжителство в една сграда между основното училище и 164. гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“. Това препятства преминаването на едносменен режим на обучение, както и целодневната организация на обучение. В подобно затруднено положение е много важна комуникацията между двете институции, но тя понякога не е на необходимото ниво. Въпреки че има учители, които работят и в двете училища. Учениците от основното училище също изучават испански език. Директорът разкри, че в момента дори се водят разговори с испанското посолство за осигуряване на учител испанец, който да преподава на децата.
Другата амбиция на директора е да се засили работата по различни проекти. Това ще изисква от колектива много повече усилия, но това е посоката, в която трябва да се върви. Тя ще донесе позитиви както за учениците, така и за преподавателите, убеден е той.

Новият директор е временно изпълняващ длъжността, тъй като в момента няма конкурси и изборът става само по документи. Категоричен е, че ще се яви и на редовния конкурс.
„Когато ми се обадиха, че са ме избрали, хем се зарадвах, хем не бях убеден дали трябва да напускам работата си в 93. СУ, където атмосферата е много добра. Подадох документите си, въпреки че нищо не очаквах. Дори не отмених пътуване до Перу, което ми е детска мечта, убеден, че и този път няма нищо да стане.“
Като прагматичен човек, както се описва сам, директорът е сигурен, че
ако работиш, нещата се случват.
Това иска да покаже и на учениците – че трябва да се борят, да са старателни. Доста неща са се променили между първите и сегашните му ученици. Животът е различен, стимулите – също. Някога за добри оценки и старание детето е било водено в заведение – нещо, което не се е правело всекидневно. Днес всичко е много по-достъпно. Децата имат суперскъпи телефони, таблети. Масовият ученик няма много мотиви и да бъде много подготвен, защото винаги е имало външни стимули, които карат децата да учат. На вътрешни стимули не може много да се разчита в масовия случай.
Винаги е бил против и т.нар. открити уроци. Аргументът му е, че това показно представяне не влияе добре на децата, особено ако учителят пред гостите се държи по различен начин. Затова кани всеки, който иска, да отиде в негов час. Така може да се убеди как се постига резултат от 5.88 на матурите по английски на випуск 2018 г.
Александър Чакмаков отделя 10-те най-хубави, най-неангажирани години от живота си на това да се посвети на учителската професия. Дали е било правилно това решение? „Все още смятам, че отговорът е „да“, казва той.