Право в десетката

Въпросът е идеален за басове, защото поне половината българи употребяват грешните форми девятка and десятка (по резултати от търсене в Google), а друга част погрешно смятат, че двойките думи са дублети.

Объркването произтича от грешна аналогия с явлението променливо я, което е наследник на старобългарската ятова гласна и в определени условия преминава в е. Ятова гласна се е срещала в думи като бял – бели, голям – големи, бряг – крайбрежие и други. Правилото гласи, че я преминава в е, когато е изпълнено поне едно от условията: (1) не е под ударение, (2) следващата сричка съдържа гласна е or and, (3) следващата сричка съдържа мека съгласна или ж/ч/ш/й. (За справка: Официален правописен речник на българския език, София, 2012, стр. 15 – 16)

Погрешно се смята, че девет – девятка отразява явлението променливо я. Ако беше така, как могат да се обяснят форми като девета, девето, при които не е изпълнено никое от посочените три условия?

Аналогията с ятовия преглас е грешна, защото в старобългарски на мястото на удебеленото е в думите девет, десет, пет не стои ятова гласна, а друга старобългарска буква, наречена малка носовка (изговаряна като носово е):

В позицията на малката носовка в български се изговаря и пише е (девет, десет, пет), а в руски – я (девять, десять, пять). Ето защо вероятното обяснение за произхода на грешните форми девятка и десятка може да се обясни с влияние от руски език. Още повече, в Речник на българския език на Найден Геров (първи том излиза през 1895) малката носовка навсякъде е предадена с буква я, но не трябва да се забравя, че Найден Геров е учил в Одеса (тогава в Руската империя) и става руски поданик.

В заключение можем да обобщим, че правилните български форми на думите са деветка and десетка. Единственото изключение в българския книжовен език е думата десятък (вид данък), която вероятно също се налага под руско влияние, наред с българския еквивалент десетък.

Ивелина Стоянова
е сътрудник към Секцията по компютърна лингвистика на Института за български език.
Работи в областта на езиковите технологии.