Атестацията – инструмент срещу „летаргията“ в образованието

От 15 септември започват да се попълват индивидуалните портфолиа. Това ще продължи до първата атестация на директори и учители през учебната 2020/2021 г. Досега те не бяха задължителни.

Това предвижда държавният образователен стандарт „За статута и професионалното развитие на учителите, директорите и на другите педагогически специалисти“, който трябва да бъде одобрен до 31 август. „Това не означава, че се отлага атестирането, каквито тълкувания се прокраднаха след представянето на Държавния образователен стандарт – категоричен е зам.-министър Диян Стаматов. – Просто са необходими 4 години, за да се натрупа и оцени информацията за приноса на всеки – от директора до педагогическите специалисти, към образователната система.“ По думите му не е тайна, че немалка част от учителската колегия винаги се е притеснявала от атестирането и от това, че то ще се реализира с голяма доза субективизъм. „Истината обаче е, че винаги може да се създаде обективен механизъм без субективни елементи при атестация“, казва той. Държавният образователен стандарт предвижда атестацията да се извършва от комисии с различен брой членове в зависимост от това големината на училището и детската градина. В малките комисиите едва ли ще надхвърлят от 3 до 5 души. В портфолиото на първо място ще влизат данни за педагогическата подготовка на всеки учител до този момент и за квалификациите, които е преминал. Ще съдържа и данни за постиженията на самия учител, както и на неговите ученици – например участия и постижения на регионални, национални и международни олимпиади и състезания. Важна част от портфолиото са и публикациите в научно-методически издания, както и участието в различни свързани с образованието дейности. Портфолиото ще съдържа всичко онова, което учителят ще направи през следващите 4 години, за да издигне имиджа на институцията, към която принадлежи, да изведе учениците си на по-висок образователно ниво. „В крайната оценка влиза самооценката, която всеки сам си е поставил, както и оценката, дадена му от членовете на комисията поотделно“, пояснява Стаматов. Когато учителят не е доволен от оценката му се дава възможност в писмен вид да изложи възраженията си до работодателя. Той, от своя страна, преразглежда още веднъж атестационната дейност и атестационната карта и или потвърждава оценката, или я променя с до 1 единица нагоре или надолу. Когато оценката е критично ниска се предвижда подкрепа, за да могат те в рамките на година да коригират своите дейности по отношения на преподаване, квалификация, ангажираност към училището. „Но ако все пак решат, че не желаят промяната, то Кодексът на труда позволява работодателят да прекрати трудовия договор. Разбира се, това не се отнася само за учителите, а и за директорите, за всички педагогически специалисти“, припомня зам.-министър Стаматов. Атестацията се извършва на базата на атестационна карта, която съдържа 25 показателя. 5 от тях са посочени от работодателя, останалите са централизирани. Последните са еднакви за съответните педагогически специалисти – учител, психолог, педагогически съветник, и за съответните длъжности – старши учител, главен учител и т.н.

Четете повече в бр. 33, 18 – 24 август 2016 г.

Свързани статии:

Грижа за всяко дете Пазим ли децата от насилие И след десети клас ще има външно оценяване Как ще се наваксва в VII кла