От чушките и бозата в плик – та чак до Марс

Над 150 уреда са изведени в орбита за 50 години от основаването
на Института за космически изследвания

Антоанета НАЙДЕНОВА

За 50 години учените от Института за космически изследвания и технологии направиха България 18-ата космическа държава в света, създадоха над 150 уреда, които са летели на Международната космическа станция и в орбита около Марс. Това каза директорът на Института проф. д-р инж. Румен Недков в Деня на отворените врати по случай половинвековния юбилей. Посетителите имаха възможност да видят и опитат българските космически храни, да се запознаят с възможностите на дроновете, да видят тренажора, където се обучават пилотите на безмоторни самолети, да разгледат лабораториите, да научат повече за българската следа в изследването на възможността за космическа мисия до Марс и за актуалните проекти, по които работят учените. В сградата на Института са изложени и снимките на Земята, направени лично от първия ни космонавт Георги Иванов по време на полета му преди повече от 40 години.
Чушки, банани, сирене, телешко задушено и дори боб и боза в пликове – това е само част от менюто на космонавтите, което се прави в ИКИТ. „Храната, която се приготвя като лиофилизирана, обикновено за около две денонощия загубва до 8 пъти от влагата, от водата, която носи. Видът на храната се променя, вкусът също, но със сигурност са запазени всички ценни съставки, обяснява Росен Флоров – експерт по български космически храни.
В Института може да се видят и космическа оранжерия, демонстрации на възможностите на дроновете и дори професионален тренажор за обучение на оператори и пилоти на безпилотни летателни апарати.
„Професионалният тренажор за подготовка на ръководители на дронове се радва на голям интерес. Броят на хората, които управляват безмоторни летателни апарати, нараства, тъй като те все по-активно се използват в областта на селското стопанство, екологията и от държавни институции в сферата на сигурността – разказва проф. Георги Сотиров, който работи в сектора на аерокосмическите системи за управление, обслужващи и направлението за безпилотни летателни апарати. – На тренажора хората се обучават как да излитат, да се движат по маршрут и да кацат. В процеса на обучение тренажорът може да изменя режима на работа – метеорологичната обстановка, полетите да бъдат извършвани през деня или през нощта, за да могат бъдещите оператори и пилоти да бъдат подготвени максимално добре.“
„Досега са обучени 80 души – казва проф. Сотиров. – Около
40 – 50 часа са нужни за човек, който не се е занимавал с това. Започва се с теоретична подготовка, която запознава с устройството на летателния апарат, неговата комуникация, след това е ред на тренажора и накрая обучението завършва с подготовка за управление на реален безмоторен самолет, за да е сигурно, че могат да управляват летателните апарати.“
В една от лабораториите на Института доц. Павлин Граматиков показва различни модели на дронове с хоризонтално, вертикално и комбинирано излитане.
Един от тях е самолет само с едно витло, който се задвижва с електрически батерии. По-големите летателни апарати, които могат да побират и по-голяма апаратура за навигация, комуникация и друга научна апаратура, се ползват и за космически изследвания и приложения.
Началото на Института за космически изследвания и технологии към БАН е поставено през 1959 г. Само 3 години по-късно е изстрелян успешно първият сондов прибор П1, предназначен за директно измерване на параметрите на йоносферната плазма на борда на спътника „Интеркосмос 8“.
Това се случва на 1 декември 1972 г. и България се нарежда на 18-о място в списъка на „космическите държави“. До 1981 г. в ИКИТ са разработени и изстреляни серия от български сондови прибори за директно изследване на йоносферата от борда на спътниците „Интеркосмос 12, 14 и 19“, „Интеркосмос – България 1300“ и на геофизичните ракети „Вертикал 3, 4, 6, 7 и 10“.
„След това станахме шестата космическа държава с нашите двама космонавти Георги Иванов и Александър Александров и третата държава след Русия и САЩ, която започва да произвежда космически храни. Благодарение на нашите учени постигнахме много за 50 години и продължаваме да надграждаме и сега. Имаме традиционно добри връзки с много колеги от чужбина и дългосрочно международно партньорство с институции като Европейската космическа агенция, „Роскосмос“ и „Интеркосмос“ от Русия, с институтите за космически изследвания на Япония и Индия, а сега и на Китай“, разказва директорът на ИКИТ. И добавя, че в момента имаме наша апаратура, която лети около Марс и изследва радиационната обстановка.
Става дума за прибора „Люлин – Марс Орбитър“, който се намира на спътник близо до Червената планета, като част от проекта „ЕкзоМарс“ на Европейската космическа агенция, съвместно с „Роскосмос“. Основната му задача е да търси наличие на следи от живот. Българският прибор е работил постоянно през целия път, докато стигне до орбита, за да измери на какви дози радиация ще бъде изложен екипажът от хора, който се планира да бъде изпратен на Марс през 2030 г. Това е първият етап от мисията, а по време на втория на Марс ще бъдат изпратени марсоход и неподвижна платформа с научни прибори, отново с наше участие.
Новият български прибор „Люлин – Марс Лендър“, който се разработва от екипа на Института, се очаква да бъде изстрелян към Червената планета най-късно до август 2020 г. И ако всичко протече нормално, се очаква да кацне през март 2021 г., обяснява за „Аз-буки“ проф. д.ф.н. Цветан Дачев – ръководител на секция „Слънчево-земна физика“ в ИКИТ – БАН. Приборът ще може да се ползва от космонавтите при слънчевопротонното изригване, когато се генерират опасни за тях дози радиация и те трябва да бъдат измервани възможно най-точно.
Според проф. Дачев не радиацията е тази, която спира живота на Марс, тъй като въпреки нея космонавтите и сега живеят по станциите достатъчно дълго. Това, което е от значение, е психологическата съвместимост на екипажа и обезпечаването на неговата работоспособност след пристигането на Марс, твърди проф. Дачев. Защото астронавтите, които издържат по 6 месеца на Международната космическа станция, на практика не могат да ходят, като се върнат на Земята – това е проблем и трябва да се намери начин как да поддържат достатъчно добра физическа форма, за да бъдат работоспособни на повърхността на Марс.
Все още съществува и сериозният технически проблем с кацането на Марс – досега единствено американците успяват няколко пъти да го осъществят. Но има доста други опити, които са неуспешни заради гравитацията на Марс, която привлича корабите с голяма сила, и ниската плътност на атмосферата. „Това означава, че не могат да се ползват парашутите, които работят в земната атмосфера, защото там, в тази изключително рядка атмосфера, те не работят – обяснява проф. Дачев. – Проблемът остава отворен. Представете си как ще кацне един 300-тонен космически кораб на Марс и после ще трябва да излети отново. За целта е нужно достатъчно много гориво за преодоляване на гравитацията, което трябва да си го донесъл на борда, както и всичко онова, което ще бъде изядено и изпито от космонавтите. Затова ми се вижда утопия желанието на Илън Мъск да осъществи полет с 1000 души до Марс. Въпрос на сметки е – за всеки от тях трябват поне
2 л вода и около 2 кг храна на ден, което прави 4 тона на ден, които трябва да ги има на борда на този кораб. И ако летиш 180 дни натам и обратно – смятайте за какви количества става дума.“
Преди дни изпълнителният директор на компанията за космическа технология SpaceX Илън Мъск заяви, че ще му трябват 20 години и 1000 космически кораба, за да построи град на Марс, което е неговата дългосрочна визия. Мъск написа в „Tуитър“, че SpaceX ще трябва да построи около 1000 космически кораба за превоз на товари, инфраструктура и екипаж на Марс за 20 години, тъй като планетарното разположение позволява да се лети до Марс само веднъж на две години. Изстрелването струва около два милиона долара на полет на космически кораб, а Мъск казва, че крайната цел е да се изгради „самоподдържащ се град на Марс“.
Преди това Mъcĸ paзĸpи плaнoвeтe си зa създаване на „ĸocмичecĸия ĸopaб“ (Ѕtаrѕhір) oт нoвo пoĸoлeниe, ĸoйтo щe бъдe изпoлзвaн oт ĸoмпaниятa зa eвeнтyaлнoтo oтвeждaнe нa xopa нa Mapc. Цeлтa на милиардера визионер e ĸocмичecĸитe пътyвaния да cтaнaт ĸaтo caмoлeтнитe пътyвaния. Според него новият кocмичecĸи ĸopaб щe бъдe нaй-мoщнaтa paĸeтa, пpaвeнa дoceгa oт чoвeĸa, и щe бъдe cпocoбен дa пpeнacя xopa дo Лyнaтa, Mapc и пo-дaлeч в Kocмoca.
„За мен перспективата, която се нарича бягство от Земята, за да се спаси човечеството, е неизпълнима – коментира проф. Дачев. – Причината за това е проста: за да отидеш трайно на Марс, трябва да имаш какво да дишаш и какво да ядеш, а това е невъзможно да бъде постигнато към момента. Там температурите са ужасни, а въздух няма. Така че преди да се мисли за разходки до Марс, е по-добре да оставим водещата роля на науката, която да направи още по-прецизни изследвания от тези, които правят роботите в момента.“

Свързани статии:

Живата клетка в действие Как се развива вниманието Водородът – енергията на бъдещето Свети Климент обединява Балканите