Обучение по време на криза

За малките деца непосредственият контакт с учителя и съучениците е особено важен

С безпрецедентното физическо затваряне на училищните сгради в над 190 образователни системи и бързото преминаване в онлайн режим ще остане в историята на световното образование 2020 г. Някои изследователи определят обучението от разстояние като „кризисно“.
В този брой публикуваме част от проучването „Модели на обучение от разстояние в електронна среда“, изготвено от главния редактор на научното сп. „Педагогика“ на Национално издателство „Аз-буки“ проф. д-р Галин Цоков и от директора на Университетския център за кариерно развитие към ПУ „Паисий Хилендарски“ д.п.н. Дора Левтерова. Поръчител е Синдикатът на българските учители.

Проф. д-р Галин ЦОКОВ
Д.п.н. Дора ЛЕВТЕРОВА

Големите предизвикателства пред образователната система днес са две. Първото е как безопасно да се отворят наново училищата и успешно да започне новата учебна година. Второто е свързано с това как новите възможности, създадени при кризата от физическото затваряне на училищата, да се използват за трансформация на организационните и педагогическите модели в съвременното образование. И как изводите от анализите на „кризисното обучение“ да очертаят стратегическата рамка на нужните промени в моделите на обучение, за да може днешното образование да отговори на бъдещи предизвикателства и динамични промени.
В условия на пандемия правителствата въведоха мерки за продължаване на обучението от разстояние, а педагозите се мобилизираха за период от два дни до седмица. Така „кризисното обучение“ от вкъщи стана всекидневие за стотици милиони ученици, учители и родители. За да бъде изследвана детайлно необичайната и нова учебна среда, у нас бе проведено изследване на тема „Модел на принудителното обучение от разстояние в електронна среда и на възможностите за безопасно започване на новата учебна година 2020/2021 г.“. То обхваща четири групи интервюирани, като общият брой на респондентите е 10 266. Анкетираните учители са 585, директорите и зам.-директорите – 126, родителите – 6951, а учениците – 2604.

Предизвикателствата пред обучението в електронна среда най-общо могат да бъдат определени като три – липса на устройство или интернет, отсъствие на дисциплина и мотивация сред учениците и свръхнатовареност на учителите. Като предимства на електронното обучение се открояват голямата автономност на педагозите, гъвкавият дизайн на учебния процес, променящата се роля на учителя и превръщането му в дизайнер и създател на учебно съдържание.
Разбира се, обучението от разстояние има и своите слаби страни. Сред тях са липса на физически контакт, засилване на социално-икономическите различия между учениците и претоварване на учителите.
Резултатите от изследването показват, че за безопасното започване на новата учебна година е необходимо всички учебни помещения да бъдат дезинфекцирани, а броят на учениците в класната стая да бъде намален. При начален етап на образование групите могат да бъдат по 10 ученици, а в прогимназиален и гимназиален – 15. За избягване струпването на много хора на едно място часовете в отделните класове трябва да започват по различно време и да не бъдат с еднаква продължителност. По този начин междучасията на децата няма да съвпадат и няма да има много хора в т.нар. критични пространства като лавката или коридора. За децата в подготвителен, I и II клас най-добре би било учебният час да бъде по 15 минути, за IV клас – 20 минути, а за прогимназиален и гимназиален етап – половин час. Междучасията са без промяна – 15 минути. Би било добре да се осигурят зелен коридор и часови пояс за учениците преди започване и след приключване на учебните занятия.
Важен проблем за безопасното отваряне на училища е свързан с възрастовия и здравния статус на учителите и директори. 27% от тях попадат в рисковите групи за тежко боледуващи при вирусната инфекция и се притесняват да се върнат в училище. Застрашените учители биха могли да бъдат пренасочени основно за осъществяване на електронни и смесени форми на обучение с по-кратко присъствено обучение в училище.

За успешното завръщане в класните стаи е необходимо въвеждането на конкретни промени в организацията и управлението на обучението. Те са свързани, на първо място, с въвеждане на смесено обучение, като съчетаване на присъствено с електронно обучение от разстояние. При проектирането на смесеното обучение е нужно да се постигне оптимален баланс между двете форми, който да бъде различен за учениците от отделните етапи и степени на образование.
Началният етап на образование е най-сложен от позиция на обучението в електронна среда поради възрастта на децата. При тях ролята и присъствието на учителя са от изключително значение. Затова е много важно както учениците да виждат и чуват гласа на учителя си, така и да общуват със съучениците си всеки ден. Образователните тв предавания са подходящ вариант, но те не могат да заместят ролята на учителя в социално-емоционалното развитие на децата. Най-удачният модел е гъвкавият, който предоставя възможност за срещи „лице в лице“. При невъзможност това да се случи, добър вариант е да има видеоконтакт. Категорично неподходящ модел на обучение от разстояние е изпращането на материали на хартиен носител, поставяне на задачи за самостоятелна подготовка и връщането им на учителя.

При учениците от прогимназиалния етап могат да бъдат използвани различни модели в електронна среда. Но внимание трябва да се обърне на психологичното състояние на децата в V и VII клас. Преходът от начален към прогимназиален етап предизвиква у тях стрес. По всеки учебен предмет има различни учители с индивидуален стил на преподаване и изисквания. Обучението от разстояние е сложно и за седмокласниците, защото те се подготвят за НВО. Затова ролите на класния ръководител и на психолога са ключови за създаване на подкрепяща образователна среда за учениците.
Обучението от разстояние за прогимназиалния етап изисква специфична подготовка на учениците, родителите и учителите. Учениците вече имат сформирани компетентности за самостоятелност, но са налице потребности от гъвкави поведенчески модели относно стила на преподаване и изискванията на учителите. Учениците вече ползват различни електронни устройства за учене и забавление, почти постоянно са във виртуална среда и почти всеки ученик разполага с персонално устройство. За учениците от прогимназиалния етап е важно на сайта на училището да бъде качена цялата информация,
свързана с учебния материал и крайните срокове за предаване на задачите. За тях най-подходящо е смесеното обучение – редуването на присъственото с това в електронна среда по различен график. В такъв случай групите трябва да бъдат от по 15 ученици, които да се редуват ротационно. Времето на място да бъде използвано за взимане на нов материал, а това пред компютъра у дома – за затвърждаване на новите знания.

Гимназиалният етап предполага най-лесно обучение в електронна среда. Учениците боравят почти професионално с различни видове мобилни устройства и не се налагат обяснения за интерфейса на обучаващите системи. При преподаването на урока на учителите се налага да ползват по-атрактивно представяне на учебното съдържание за задържане интереса на учениците, а съдържанието трябва да бъде с различен дизайн и ангажиращо вниманието им. За учениците от гимназиален етап най-подходящо е смесеното обучение – редуване на присъствено с обучение от разстояние по различен график или модел. Учебните часове трябва да се ориентират към по-практическо приложение на учебното съдържание. При смесено обучение групите трябва да бъдат от 15 човека. За професионалните гимназии времето в електронна среда трябва да се ползва предимно за получаване на нови знания, а присъственото – за провеждането на практики и упражнения.

В образователния процес за ученици със СОП трябва да бъдат съобразени психологическите особености на децата и спецификата на семейната среда. Планът за работа в електронна среда при децата със СОП е много по-различен и за него е необходима много по-висока креативност и гъвкавост. Индивидуалното обучение за много педагози изглежда по-лесно, отколкото дейност с цял клас, но работата с едно дете със СОП носи също толкова професионално напрежение и ангажираност, колкото и с цял клас. Друго важно условие е поддържането на постоянна комуникация между ресурсните учители, логопедите, психолозите и родителите.

Образователни технологии при учениците със СОП задължително трябва да съдържат видеоелемент, т.е. децата трябва да виждат учителя си. Ролята на родителя е от изключително значение. Той трябва да бъде помощник на детето при работата с електронните ресурси. Групите трябва да бъдат от 10 – 15 ученици за различните етапи на обучение. Те се сменят на една седмица присъствено обучение и една – обучение от разстояние. Последното да бъде предимно за нови знания с видеовръзка, а присъственото – за затвърждаване на знания и упражнения.

За успешното интегриране на обучението от разстояние всяко училище трябва да осигури образователна платформа,където задължително да има поле за обратна връзка с ученика и с родителя. На сайта трябва да бъдат публикувани ръководства с инструкции за ползване на платформата за обучение, графици за часовете и крайният срок за предаване на поставени домашни работи. Освен това учениците трябва да имат достъп и до линкове към полезни електронни ресурси и записи на видеоуроци на учители.
За да бъде обучението от разстояние ефективно въведено, като начало, трябва да се разработят единна национална, регионална и локална политика за отваряне и затваряне на училище, а също така и план за действие при възникване на такава ситуация. Важно е да бъде създадена и организация за включване на учениците в образователния процес и в двете форми. Квалификацията на учителите за работа в електронна среда също трябва да бъде повишена. Освен това се налага да умеят да разработват ресурси по учебното съдържание.