Детето и устройството

Как да престанем да демонизираме ролята на технологиите

Anelia Vracheva
По материали
от чуждия печат

Напоследък ежедневието на родителите в условията на пандемията от коронавирус е доста напрегнато. Мнозина работят от дома, където е по-трудно да се концентрират. Умората понякога надделява и на човек му се иска да ангажира вниманието на детето си с нещо, за да може спокойно да довърши задачите си. Това е нормално, защото ресурсите на психиката са ограничени. Родителят има право да остане насаме със себе си, в тишина.
И най-лесният начин да го постигне, е да връчи в ръцете на малкия човек електронно устройство.
Но тогава възникват опасения и терзания дали постъпва правилно, като „хвърля детето си в лапите на технологиите“. За да бъдат избегнати, е нужна последователност. Трябва да бъдат обозначени ясни правила – и за себе си, и за детето. Например – да погледа анимационни филми или да поиграе на компютъра, да кажем, един час. И този час не бива да бъде нарушаван и от двете страни. Ако не бъдат установени такива граници, родителят рискува да се сблъска с по-нататъшни опити за „още 5 минути“ и истерии в отговор на всяко „не“ от негова страна.
Друга ситуация: искаме детето да усвои английски език, да може да чете от ранна възраст. Затова още преди да бъде захранено с твърда храна, започват да му се предлагат най-различни „развиващи“ игри. Не трябва да се забравя обаче, че съществуват определени норми на развитие за различните възрасти, които не са формулирани случайно. Ако очакваме детето на 1 – 2 годинки да решава кръстословици и да знае три езика, вместо да се занимаваме с развитие на фината му моторика и да му позволим активно да изучава околната среда, ще претоварим психиката му. А това заплашва със сериозни проблеми в бъдеще. И въпреки че живеем в епоха, когато животът се движи с бясно ускорение, не бива да го ускоряваме още повече за детето си. Просто трябва да му дадем време.
По-късно, на 3 – 4-годишна възраст то ще започне да се отделя от родителите си и да се научи да се занимава самó. Важно е да се поддържа тази игра, да се поощрява изследователският му интерес. Тогава не го заплашва никаква зависимост от електронни устройства.
В тийнейджърска възраст устройствата са за общуване. На родителите може и да им е неприятно, но фактът си е факт: днес голяма част от взаимодействието между хората е онлайн. И тук обаче е необходима граница: ако навикът за лично общуване не страда, ако детето има приятели както в Мрежата, така и извън нея, това е нормално. Но ако контактите му се ограничават единствено с интернет, безсмислено е да се забранява каквото и да било, а трябва да се направи консултация с психолог. Защото причините за изолирането в дигиталния свят може да са най-различни: от преследване в училище до неувереност в себе си.
Как да определим, че устройството започва да вреди на детето. Много просто – когато малкият човек не може да се заеме с нищо друго. Когато тъгува и се разстройства след „раздялата“ с анимационния филм или играта, това е нормално. Но когато не може да превключи на никаква друга дейност, вече е сигнал. Колкото по-рано бъдат очертани границите и въведени правила за ползване на устройс-
твата, толкова по-лесно ще бъде на детето да се самоограничава и когато порасне.
Живеем в реалност, когато проб-
лемите понякога се крият много по-дълбоко, отколкото изглежда. Става дума за такива явления като онлайн булинг (тормоз), тероризъм, порнография и т.н. Трябва да знаем как да защитим детето, как да му създадем навици за безопасност при работа в Мрежата.
Какво е важно още да се направи?
Примирете се. Огромна част от нашия живот е свързана с интернет и не бива да подценяваме този факт. Не започвайте война с детето си, защото тази битка е предварително загубена. Никакви забрани няма да сработят. Въпреки всичко то ще направи това, което сте му забранили, с тази разлика, че вие няма да разберете за това.
Постарайте се да извлечете полза. Намерете увлекателни лекции по история, по литература, свалете програма за рисуване, монтаж, курсове за усвояване на езици и т.н. Използвайте ги, за да насочите неусетно интереса на своето дете в градивна посока, така че неизбежното пребиваване онлайн да му е от полза.

Свързани статии:

Младите срещу пандемията Време на карантина и за изучаване на чужди езици Русенският с нова идея за маски 128 млн. евро за 23 нови проекта