Могат ли гените да се шегуват

Под надслов „Отдалечени, но по-близо“ Софийският фестивал на науката излиза на сцената с юбилейното си десето издание

И тази година Феситвалът на науката ще предложи много интересни и забавни опити

Тази година юбилейното, десето издание на Софийския фестивал на науката ще се проведе на
26 и 27 септември в „София Тех Парк“. Под мотото „Отдалечени, но по-близо“ на едно място ще се съберат български и чуждестранни учени, за да отговорят на много любопитни въпроси, сред които могат ли гените да се „шегуват“, има ли начин да остаряваме по-бавно, кои са митовете и кои са истините в храненето, какви са предизвикателствата пред изкуствения интелект, какво е общото между физиката и музиката.
София за поредна година е столица на науката с близо 80 инициативи на теми от бъдещето на медицината, генната редакция, стареенето и биологичните рискове, през големите катаклизми в Космоса, замръзналите луни и гигантските скокове, които са необходими, за да се превърнем в бипланетарни същества, до природния газ, климатичните промени и връзката между наука и изкуство. Във Фестивала ще участват учени от България, Испания, Ирландия, Италия, Обединеното кралство, Полша, САЩ, Сърбия и Унгария. Сред тях има водещи учени, млади изследователи и финалисти от конкурса FameLab от България и други страни.
И тази година фестивалната програма хвърля светлина върху значими научни годишнини – 100 години от рождението на Розалинд Франклин, Рей Бредбъри и Айзък Азимов, 90 години от откриването на планетата Плутон и 30 години от изстрелването на телескопа „Хъбъл“.
Изложби ще разкрият богатството на Вселената – от градивните частици в тяхната свързана форма до изображенията, направени с „Хъбъл“. Малки и големи ще могат да се докоснат до микросвета, авиационните технологии, антарктическите открития, програмирането и да наблюдават интерактивни научни занимания и демонстрации на открито.
Програмата за ученици тази година също ще се проведе, макар и онлайн, благодарение на партньорството между Британския съвет, МОН и Столична община. Хиляди ученици заедно със своите преподаватели ще имат възможността да участват в забавни събития и практически работилници. Училищната програма от 28 септември до 2 октомври е напълно безплатна. Създадени специално за по-млада публика, тези едновременно забавни и образователни събития предлагат атрактивни обяснения на научни теми от учебния материал по математика, физика, химия, биология и география.
Министерството на образованието и науката работи съвместно с Microsoft.
В първия ден на Фестивала д-р Йордан Стефанов ще разкаже за
митовете и истините за храненето, за това дали микровълновите печки са опасни, защо зеленчуците на пазара са безвкусни и как да различим опасните и погрешните диети.
Какво се случва и какво предстои в областта на генната терапия, ще разберем в онлайн събитието „Игра на гени“, което ще се излъчва на живо и в страницата на Фестивала в социалните мрежи. Международно признатите специалисти в областта на генетичните и геномните изследвания проф. Алексей Савов – началник на Националната генетична лаборатория и член на Академичния съвет на МУ – София, и проф. Радка Кънева – изпълнителен мениджър на Центъра по молекулна медицина в МУ – София, и ръководител на българския хъб на Европейската научна инфраструктура за биобанкиране, ще представят едно от най-големите научни постижения на нашето време.
За новите технологии за установяване и проследяване на деменцията, преди тя да започне да нанася разрушителен ефект, ще разказва д-р Иван Койчев – лекар специалист по невропсихиатрия в Университетската болница „Джон Радклиф“ в Оксфорд.
Инженерът Лила Асталош – победител в конкурса за комуникация на науката FameLab Унгария през
2019 г., ще говори за новите медицински джаджи и ще даде отговор на въпроса дали те могат да бъдат разглеждани като панацея, или са по-скоро сензация.
Първият ден на Фестивала ще продължи и с темата за развиващите се технологии и бъдещето, което те ни вещаят. За възможностите да живеем по-дълго, и за молекулярни нюанси на стареенето ще разкаже молекулярният биолог доц. Милена Георгиева от Института по молекулярна биология – БАН.
В рамките на Софийския фестивал на науката ще бъдат отбелязани и 40 години от раждането
на първия български персонален компютър.
Лекторът Антон Оруш ще говори за най-новите постижения в сферата на изкуствения интелект и роботиката. А за предизвикателствата, с които дори най-сложните алгоритми и мощни компютри не могат да се справят, думата ще бъде дадена на д-р инж. Светлин Пенков.
Посетителите на Фестивала могат да проследят прехода на лазерните нанотехнологии от научна фантастика към научна действителност заедно с проф. д-р Венцислав Вълев – преподавател по физика в Университета в Бат, Обединеното кралство, и изследовател в Британското кралско научно дружество.
За необичайната връзка между физиката и музиката ще стане ясно от научния експеримент на д-р Стефан Николов от ПУ „Паисий Хилендарски“ и музикантите от „Керана и космонавтите“.
Астрономът и редактор на научното сп. „Химия. Природните науки в образованието“ на Национално издателство „Аз-буки“ Никола Каравасилев ни отвежда на вълнуващо пътешествие към големите катаклизми в Космоса и ни разказва за бурните процеси – от сблъсъци между астероиди до сливания на неутронни звезди и как те влияят на човека.
Пътешествието в Космоса продължава с д-р Кристофър Райли, който ще говори за необходимите гигантски скокове, за да се превърнат хората в бипланетарни същества.
Неделната програма на Фестивала включва среща с едно от емблематичните лица на Би Би Си –
изключителния гастронавт Стефан Гейтс и неговото невероятно детско шоу.
Той е подготвил главозамайващо пътешествие за най-малките посетители през човешкото тяло и законите на физиката.
Вторият ден от Фестивала предлага и други забавни събития за бъдещи учени. В научната работилница на „Академия Сметало“ най-малките посетители ще се върнат назад във времето и ще се запознаят с древно-
гръцките цифри. Научното шоу на образователна инициатива „Университет за деца“ ще им разкрие как в почти всичко има наука.
А детската работилница на „Гьоте институт“ – София, ще ги научи как да превърнат стара памучна фланелка в торба за многократна употреба.
Разкрития за тайните космически лъчи, които подобно на космически дъжд безспирно се изсипват върху нас, ще бъдат представени от д-р Тияна Проданович – преподавател в Природо-математическия факултет на Университета в Нови Сад. Тя е победител в сръбския финал на конкурса за комуникация на науката FameLab през 2008 г. и заема призовото второ място на международния финал в Челтнъм, Обединено кралство.
Темата за митовете и заблудите в диетите и храненето ще присъства и през втория ден на Фестивала с инж. Ивайла Сопотенска – експерт по храните, докторант в УХТ – Пловдив, и финалист в конкурса за комуникация на науката FameLab. Тя ще разнищи объркващия свят на диетите.
„Защо да имаме надежда за бъдещето“ ще разберем от българката Жасмина Георговска, която през последните 10 години работи в Института „Джейн Гудол“ в Обединеното кралство. Тя ще разкаже за вдъхновяващата история на д-р Джейн Гудол – от първите ѝ години в Африка до днес, за ролята на жените в науката, образованието, младите хора и на личния ангажимент на всеки.
За бъдещето на медицината посетителите ще могат да научат от д-р Ваньо Везиров, а д-р Евелина Шелска-Бадурек ще докаже, че всеки може да пее.
За света какъвто е и какъв би могъл да бъде, за „Редактиране на съдбата“ и шанса да коригираме генетичните промени, които могат да предизвикат заболяване, ще говори д-р Петър Ефтимов – преподавател по ембриология и биология на развитието в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, ветеринарен лекар и молекулярен биолог.
Други трима от най-добрите научни комуникатори у нас, финалисти в конкурса за комуникация на науката FameLab – доц. д-р Аспарух Камбуров (МГУ „Св. Иван Рилски“), гл. ас. д-р Димитър Желев (СУ „Св. Климент Охридски“) и Наско Стаменов (НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“), не само ще разкажат, но и ще покажат всичко за природния газ на достъпен и разбираем език.
С взривяващи експерименти и демонстрации на живо химикът Златина Димитрова и ветеринарят д-р Тома Щилиянов ще открехнат тайните как се прави кино – от начините за създаване на специални ефекти през грима и изкуствената кръв до мегаексплозиите.
А за тези, които искат да тестват знанията си по генетика, организаторите са подготвили „Научен круиз: Генетика и още нещо“. Отборите могат да се включат онлайн и да докажат знанията си както от училище, така и от часовете, прекарани в гледане на научна фантастика.

Фестивалът на науката и тази година предлага изложби, научна книжарница и много щандове с експерименти и демонстрации, където науката може да бъде видяна в действие. Към зоните „Откривател“, „Наука“, „Големият взрив“ и „Изложби “ тази година се присъединява и зона „Радиосигнали“, където клубът на радиолюбителите от Neterra LZ1KRN показва интерактивни радиоработилници.
Всички изложбени зони на Фестивала са със свободен достъп. Повечето от събитията са безплатни, а входът за останалите е на цена от 5 лева.
Софийският фестивал на науката се организира от Британския съвет под патронажа на Министерството на образованието и науката в партньорство със Столична община и е част от Календара на културните събития на София за 2020 г.