AXIOM – съобществото на младите иноватори

Тийнейджъри изобретяват сензори и материали от ново поколение

Младите „аксиомци“ печелят 16 международни и 58 национални интелектуални състезания за две години

По материали
от чуждия печат

Докато хиляди родители по цял свят участват в битката „Възрастни против таблета“, влагайки сили и средства да насочат децата си към полезни увлечения, във Владивосток ученици самостоятелно създават свое съобщество – AXIOM.COMMUNITY. През 2016 г. в Центъра за развитие на роботехниката в града за първи път се събира отборът AXIOM. Той се състои от двама души – Анфиса Богданенко и Михаил Анашкин, участници в старшата възрастова група на Световната олимпиада по роботика. Членове на AXIOM.COMMUNITY за две години печелят 16 международни и 58 национални интелектуални състезания и привличат за развитието на проекта си над милион рубли. Интересуват се от усвояване, развитие и разпространение на технологиите. Събират екипи за различни олимпиади и хакатони. Създават както образователно съдържание, така и търговски проекти и споделят с всички знанията си в своя блог и в социалните мрежи.
Ядрото на AXIOM е съставено от младежи и девойки на възраст 14 – 18 години. Един от лидерите им е единайсетокласникът Георгий Будник – четирикратен победител от олимпиади. Той разказва как
странните въпроси на събеседването им помагат да откриват талантливи
млади хора.
Говори и за революционните изобретения, дело на „аксиомци“, към които проявяват интерес големи руски корпорации.
„Имаме широка география – от Владивосток до Калининград. При интервютата за формирането на отбора първото, което гледаме, са очите. Ако те горят, вземаме човека независимо какво умее той в дадения момент. Засега не сме сгрешили с нито един участник. Сред нас няма такива, които в 3 часа през нощта да спят, ако крайният срок на проекта е в 5 сутринта. Но такава интензивност е нужна главно по време на хакатоните и олимпиадите, не постоянно.“
На въпроса как успяват от пръв поглед да отличат работохолика от безделника, Георгий отговаря, че ако някой е в XI, X или дори в IX клас, би трябвало да има списък с постижения. Ако липсва такъв, това е показателно и няма да му се довери отговорна работа. И още: „На събеседванията не ги карам да изчисляват корен квадратен, а задавам въпроси с ефект на измамно очакване. Например питам коя част от тялото им харесва най-много. Колкото и да е странно, по отговора може да се узнае много. Творческите личности обикновено казват, че най-много харесват очите. Те са красиви и по тях може да се съди за характера на човека. И ето че портретът на нашия сътрудник се оформя, неговият вектор е ясен. Той не става за техническа работа, но може да види детайлите и същественото в това, което правят онези, на които любимата част от тялото е ръката например. Ръката, защото с нея може да се строи, да се програмира, да си почешеш носа. А носът не е любима част на тялото, защото ти пречи да спиш, и улавя неприятните миризми. Така отговарят прагматиците, практиците, които са нужни за конкретна задача“.
Как е устроен AXIOM? Финансирането им е напълно самостоятелно.
Голяма част от спечелените пари се използват за образование – купуват техника, необходима за работата им. Част отива за финансирането на самия проект. Ако екипът смята за нужно и възможно, помага по желание и с лични средства.
AXIOM има няколко департамента с отделни функции. Един се занимава с търсене на талантливи деца из цяла Русия, с тяхното обучение и обединяването в отбори. На всяко мероприятие трябва да има човек, който умее да презентира резултата – това не е работа на инженера. Затова привличат в редиците си младежи с интереси в хуманитарната област. Не само обучават свои връстници, но и водят кръжоци по роботехника за V – VI клас, четат лекции. Вторият департамент отговаря за развитието и пиара, за социалните мрежи – като цяло, работи над разпознаваемостта. Третият организира мероприятия.
Един от участниците в проекта блестящо се ориентира в законодателството и помага трудоустрояването да става по легален път. По принцип може да се работи и от 14 години, просто трябва правилно да се оформят документите и да се спазват ограниченията на работния ден. Повечето от тийнейджърите работят: някои четат лекции, други водят кръжоци, трети решават задачи за олимпиади. Има хора, чиято дейност изобщо не е свързана с технологиите. Например някои работят като осветители на концерти.
На един от хакатоните – „Практики от бъдещето“, създават датчик, определящ пригодността на защитната маска. Развиват проекта, като съчетават биохимията и нанотехнологиите, и създават материал, който улавя и неутрализира вирусите и бактериите, попадащи върху него. Превръща ги в безопасна субстанция, която просто се отмива от водата при пране. От този материал могат да се правят маски и облекла за медиците. Проектът вече е на стадия на патентоването.
Едно от момичетата, което работи над него, е от малкото северно градче Далнореченск. Там не просто няма образователни центрове, дори не знаят такава дума. Да не говорим за профилирани училища. Но от AXIOM виждат в нея голям потенциал и ѝ помагат да се премести във Владивосток, където започва работа в една от лабораториите на Далекоизточния федерален университет.
Към проектите на AXIOM проявява интерес дори корпорацията „Росатом“ и младите изследователи са поканени да представят своите идеи.
Георгий Будник споделя, че им харесва да са самостоятелни. Родителите, разбира се, им помагат с това, че ги мотивират, поощряват, гордеят се с постиженията им. Но никога не решават вместо тях. За себе си казва, че е опитал много занимания – от кръжоци за фокуси до музикални школи. Разнообразието му помага да разбере какво му е истински интересно. Помага и особеност в характера му всичко да анализира: от хода на решаването на задача до това защо човек седи в кафенето в дадена поза и си е поръчал именно тази напитка.
Споделя обаче, че думата на родителите за него е била по-авторитетна от собственото му мнение. Казали са му, че не трябва да „виси“ в телефона дълго, и той не задавал въпроси. Ако има някакъв проект или задача, използва телефона си нула часа, нула минути – няма време за глупости. И съветва връстниците си с каквото и да се занимават, да правят почивки, гимнастика за очите и да превключват на нещо различно. Това се отнася не само до компютърните игри, а изобщо.
Запитан на какво се дължи инертността на връстниците му, Георгий казва, че голям проблем е средата. Ако всичките ви приятели и съученици пият и пушат, рано или късно вие също ще посегнете към алкохола и цигарите. Ако учите в училище „средна ръка“ или по-зле, едва ли ще разберете и ще обикнете науката. Няма да се появят и интереси, които да прераснат в любов към някоя дисциплина.
„Нашият проект се нарича AXIOM – казва Георгий Будник. – Мнозина смятат, че това означава „аксиома“ – нещо, което не изисква доказателства. Всъщност названието идва от анимационния филм Wall-E – високотехнологичният кораб там се нарича Axiom. Ние също сме кораб, който събира момчета и момичета – наистина, засега не в космически, а само в нашите, руски мащаби. Помагаме им да изучават Вселената, да пътешестват. Много искаме да съберем на борда колкото може повече хора. В този смисъл това, че скоро ще постъпим в различни висши училища и ще се пръснем из цялата страна, е хубаво. Ще можем да развием нашата идея там, където учим, където има много хора с прекрасни идеи, които засега не са открили своя кораб.“
Освен това AXIOM се превежда и като аксиома – положение, което не изисква доказателства. Това тълкувание отразява безусловните победи и успехи, които винаги ще съпътстват екипа.

Смени маската си

Екип от четирима ученици от AXIOM създават прибор, който точно определя кога трябва да смените маската си. Сензорът, наречен SensPin, се прикрепва към нея, а когато тъканта овлажнява и губи ефективността си като защитно средство, изпраща съобщение на телефона ви: „Вашата маска е негодна, сменете я възможно най-бързо“. Сензорът се зарежда безжично и е за многократно използване.
Изобретението им носи победа на Международната изложба за млади изобретатели, където в шест номинации са представени 158 работи от девет страни по света.
Авторите на устройството признават, че има над какво още да поработят. И вече подготвят по-съвършен образец, който да е по-компактен. Освен това искат да разработят пълноценна маска с вградени датчици, в която ще се сменят само отделни детайли.