Културен маршрут „Кирил и Методий“

Форум събира в София изследователи на делото на двамата братя

Татяна ДИКОВА

Водещи изследователи на Кирило-Методиевото наследство от Австрия, България, Германия, Гърция, Полша, Русия, Словакия и Чехия са на тридневен форум у нас. Домакин и организатор на международната научна конференция „Пътят на Кирил и Методий – пространствени и културно-исторически измерения“ е Кирило-Методиевският научен център при БАН.
„Научното събитие е по проекта на КМНЦ „Кирилометодикон“, който е част от проекта за създаване и развитие на Центъра за върхови постижения „Наследство.БГ“, финансиран по ОПНОИР. Научната конференция се осъществява в подкрепа на новосертифицирания от Съвета на Европа Европейски културен маршрут „Св. Кирил и Методий“. „Той има за цел да интегрира интереса към проблематиката на науката, културата и бизнеса в общоевропейска перспектива“, пояснява проф. д-р Славия Бърлиева – зам.-директор на Кирило-Методиевския научен център.
Сред участниците във форума личат имената на Стефано Доминьони – изпълнителен секретар на Разширеното споразумение за културните маршрути на Съвета на Европа, директор на Европейския институт за културните маршрути; Мартина Янохова – Постоянен секретариат на Европейския културен маршрут „Св. Кирил и Методий“; Елка Трайкова – научен секретар на БАН; Малгожата Сковронек и Андрей Колонтай – Лодзки университет; проф. Александър Наумов от Университета „Ка Фоскари“ във Венеция и колегата му Алесандро Бруни; Ангелики Деликари от Университета „Арис-
тотел“ в Солун; Петра Станковска от Славянския институт към Чешката академия на науките; Юрген Фуксбауер от Университета в Инсбрук; Томас Дайбер и Иван П. Петров от Университета „Юлиус Либих“ в Гисен, Германия; Татяна Борисова от Атинския национален университет; Петер Женюх от Университет „Коменски“ в Братислава; Мирослав Крук от Университета в Гданск; Мажана Кучинска от Института по славянски филологии на Познанския университет „Адам Мицкевич“; учени от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, от Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“, от институти на БАН и от домакина на форума – Кирило-Методиевския научен център.
Участие са заявили водещи учени от европейски академии на науките.
Специално място учените отделят на българските азбуки. Форумът завършва с изложба на тема „Пътят на Кирил и Методий“, посветена е на Деня на народните будители.
Европейският институт за културни маршрути (ЕИКМ) е основан в Люксембург през юли 1998 година на базата на политическо споразумение между Съвета на Европа и Правителството на Великото херцогство на Люксембург (Министерство на културата, висшето образование и изследванията). Важна цел е осигуряването не само на приемствеността, но и на развитието на програмата за културни маршрути на Съвета на Европа. ЕИКМ е отговорен за координирането на работата на публични и частни партньори от 44 страни, подписали Европейската културна конвенция, и осъществява връзката с членовете на Разширеното споразумение за културните маршрути, чийто управителен съвет присъжда сертификата „Културен маршрут на Съвета на Европа“. На 20 май т.г. бе присъден сертификатът на Културен маршрут „Кирил и Методий“ на базата на кандидатура, подготвяна от няколко години. В инициативата от българска страна участва Кирило-Методиевският научен център при БАН. От 2020 г. Центърът е пълноправен член на Асоциацията за Европейски културен маршрут на св. Кирил и Методий, учредена в гр. Злин (Чехия). На българските учени ще разчитаме за обосноваването националния дял от културния маршрут във всички негови аспекти (научни изследвания, образование, социално включване, културен, поклоннически и екотуризъм и др.). Пред нашите държавни и обществени институции, заедно с бизнеса, стои задачата за осъществяване на маршрута и за вписването на България в нововъзникващите европейски културни мрежи.
През 2020 г. проф. д-р Славия Бърлиева от КМНЦ изготви по покана на Съвета на Европа предпроектното проучване на маршрута в рамките на Дунавския регион. КМНЦ засега е единствената българска институция, която е официален член на Асоциацията, а проф.
С. Бърлиева е представител на България в Управителния съвет.