Броят на студентите ще расте до 2028 г.

Стимулират се практиките за интегриране между университетите и кооперирането им със средните училища

С най-високи средни доходи са студентите, завършили информатика и математика

С над 4000 са се увеличили студентите в българските университети през академичната 2020/2021 г. спрямо предходната и общият им брой е достигнал 202 605. Това сочат данните от 11-ото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, представено в Министерството на образованието и науката.
„Очаква се тази положителна тенденция на увеличаване броя на студентите да продължи докъм 2028 г.“,
каза министърът на образованието и науката акад. Николай Денков. Според предварителните прогнози през 2025 г. у нас ще има поне 218 000 студенти или повече. Едната от причините за това е чисто демографска – след 2002 – 2003 г. у нас се регистрира повишена раждаемост, която след икономическата криза през 2008 – 2009 г. отново намалява. Друга причина е, че заради пандемията е намалял броят на желаещите да учат в чужбина.
Министър Денков посочи и друга положителна тенденция – увеличаването на чуждестранните студенти, чийто дял е 8%. Най-много от тях учат „Медицина“, „Ветеринарна медицина“ и „Фармация“, но вече има и чуждестранни студенти в специалности като „Транспорт“, „Мореплаване“, „Изкуства“ и др.
Това може да помогне на висшите училища при определянето на стратегиите си как да се ориентират към привличането на повече чуждестранни студенти.
Трета положителна тенденция е повишаването на броя на научните публикации на висшите училища в международните библиографски бази данни. В Web of Science за периода от 2016 до 2020 г. те са приблизително 19 хил. и надхвърлят с 1400 публикациите през предходния петгодишен период. Броят на публикациите в Scopus е 18 400, което е с над 2400 повече от периода от 2015 до 2019 г. „Финансирането все повече ще бъде обвързано с научните изследвания и иновациите, които предполагат и увеличаване на научните публикации“, посочи акад. Денков.
По думите му преструктурирането в приема на висшите училища не е довело до постигането на баланс в някои от структуроопределящите специалности, като математиката и инженерните направления, затова се разширяват предприеманите дейности за привличане на студенти към тях. Те включват
прием без студентски такси, отпускане на стипендии, включително от бъдещи работодатели и т.н.
Интегрирането между висшите училища ще продължи да се засилва, категоричен е министър Денков. Вече са създадени интердисциплинарни специалности и съвместно се използват преподаватели, материални бази и други ресурси, за да се сформират истински консорциуми от висши училища, които да работят заедно. Качествените университети ще станат част от европейските мрежи и това ще бъде показател за оценка на успеха на академичните ръководства и ще привлича все повече кандидат студенти.
Според министър Денков кооперирането на висшите училища със средните училища, като това между ТУ – София, и ТУЕС и между СУ „Св. Климент Охридски“ и НПМГ, е добра практика, която трябва да се разшири и ще бъде допълнително стимулирана.
„Нашите висши училища са доста отворени на входа, но истината е, че около 50% от влезлите студенти не успяват да ги завършат – каза акад. Денков. – Причините за това може да са различни – материални или избор на неподходяща специалност, или висше училище. Нашите завършили студенти се реализират успешно и в чужбина. Така че нивото не е толкова ниско, колкото изглежда отстрани. Мит е, че българското висше образование е с ниско качество.“
Продължава преструктурирането във висшето образование според пазара на труда, като направленията в областта на медицината и образованието са с най-голям прием.
Все още най-масовото професионално направление е „Икономика“ и в него има 29 321 студенти. В последните години обаче броят им е намалял значително заради последователните усилия на държавата да регулира приема спрямо предлагането на работни места на пазара на труда. На второ място по брой обучаващи се е „Педагогика“ с 16 719 бъдещи абсолвенти, а на трето е „Медицина“ с
13 186. За първи път от трите най-масови направления изпада „Админис-
трация и управление“, което се изучава от 13 137 студенти.
Политиките на МОН за повишаване привлекателността на учителската професия вече дават резултат. През миналата академична година най-много е скочил броят на първокурсниците в „Педагогика на обучението по…“ – с 24%, и в „Педагогика“ – с 9%. Бъдещите лекари също са се увеличили – с 6%.
В същото време, студентите в направление „Обществено здраве“ са намалели с 11%, а изучаващите „Туризъм“ – с 10%.
През годините се очертава тенденция дипломираните експерти в туризма трудно да намират реализация по специалността и често да остават без работа. Новото издание на Рейтинговата система показва, че най-голямата безработица е именно при завършилите „Туризъм“ – 5,9%.
Всеки пети (21%) от тях не е намерил приложение на придобитото висше образование.
Безработицата е най-ниска сред завършилите „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“ и „Военно дело“ – под 1%.
През първите пет години след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции, изискващи висше образование. През 2014 г. делът им е бил 46 на сто. Нарастване има и при средния осигурителен доход. През 2021 г. той е 1520 лв. спрямо 1373 лв. през миналата година и 867 лв. през 2014 г. Най-голямо е увеличението в професионалните направления, които подготвят кадри за здравеопазването и образованието. Средният осигурителен доход при завършилите „Медицина“ за последната година е скочил с 35%, при „Здравни грижи“ – с 30%, а при завършилите педагогически и образователни професионални направления – между 17% и 20%.
Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са „Информатика и компютърни науки“ (3045 лв.), „Математика“ (2496 лв.), „Комуникационна и компютърна техника“ (2425 лв.), „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ (2320 лв.),
„Металургия“ (2175 лв.), „Обществено здраве“ (2347 лв.), „Медицина“ (2240 лв.), „Електроника, електротехника и автоматика“ (2003 лв.) и „Военно дело“ (1931 лв.).
Най-високи брутни доходи могат да очакват завършилите „Информационни и комуникационни технологии“ в Софийския университет (4930 лв.) и в Нов български университет (3977 лв.), завършилите „Администрация и управление“ в Американския университет в България (3880 лв.), „Математика“ в Софийския университет (3431 лв.) и „Компютърни и комуникационни технологии“ в ТУ – София (3430 лв.).
Спрямо м.г. безработицата сред завършилите расте и вече е над 3% в 31 направления, което се дължи до голяма степен на пандемията.
В стандартизираните класации за 2021 г. Софийският университет е първи в 23 от общо 30 професионални направления, по които предлага обучение. Техническият университет – София, има шест първи места от общо 11 направления, в които подготвя студенти. Медицинският университет – София, е първи в четири направления, ХТМУ – в три. Американският, Аграрният в Пловдив и Тракийският университет имат по две първи места. Други 12 висши училища оглавяват по една класация. В осем професионални направления класациите се оглавяват от университети извън столицата, а в три професионални направления – от частни висши училища.
Най-голямото висше училище остава Софийският университет „Св. Климент Охридски“.
В него учат 22 250 бъдещи висшисти. На второ и трето място са Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ и УНСС, съответно с 16 580 и
14 600 студенти. Дванадесет университета в страната имат под 1000 възпитаници. 13% от студентите са в частни висши училища, като най-често следват в специалности от направленията „Театрално и филмово изкуство“ и „Теория на изкуствата“.

Как да изберем къде да учим?

Подходите за избор на висше образование са три. За някои специалности важи правилото, че е важно какво учиш, а не къде. Такива са педагогическите и медицинските направления, които без значение къде са завършени, осигуряват работа след това.
Понякога е важно не само какво учиш, а и къде. Това правило е особено валидно за икономическите специалности. След завършването най-добра реализация намират завършилите в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, следвани от Американския университет в България, УНСС и т.н.
Ако изборът на специалност е водещ, то тогава най-важното е къде се предлага тя. Това се отнася за обучението по авиационна и морска дейност, както и по архитектура, строителство и геодезия, военно дело.