Над 97 000 са бежанците от Украйна у нас

Какви са основните предизвикателства, породени от огромната вълна бежанци от Украйна в цяла Европа и у нас. И какви мерки и решения могат да се вземат, за да им се осигури достъп до социална подкрепа, здравеопазване, работа, подслон и образование. Това обсъдиха евродепутати и представители на държавни и неправителствени организации по време на дискусията „Пътят пред украинските бежанци в Европа и в България“, организирана от Бюрото на Европейския парламент у нас.

Повечето бежанци от Украйна
са жени с малки деца, което допълнително затруднява намирането
на подходяща работа за майките

Близо 5,4 млн. са украинските бежанци в Европа от началото на войната. От тях 218 000 души са преминали през България, а около 97 000 са останали в страната ни. Между 85 и 90 процента от тях вече са регистрирани за временна закрила.
„Това е . много висок процент и следва да се отдаде заслуженото на държавните структури. България е една от държавите с най-висок процент украински бежанци, регистрирани за временна закрила“, заяви Петя Караянева – съветник по закрилата към Върховния комисариат на ООН за бежанците за България. За сравнение тя посочи, че през Румъния са преминали 799 000 бежанци, но в страната са останали 84 000 украинци, от които само 10 000 са получили временна закрила.
Караянева очаква да бъде открита първата т.нар. „синя точка“ на Централна гара в София, където ще се предоставят правни консултации, социални и психологически услуги на хората, които пристигат от Украйна. Тя посочи, че през тази седмица е планирано откриването на още „сини точки“ в страната.
Вицепремиерът Калина Константинова също смята, че страната ни се справя добре с
посрещането и предоставянето на помощ за бежанците. Тя посочи, че е изградена нова система – преди това е имало три офиса, а в момента има над 200 места за регистрация на бежанци и над 1000 обучени служители. „Не можем да осигурим истинската подкрепа, от която имат нужда, без тези документи“, коментира Константинова. И добави, че от един месец вече се работи по следващия етап за тяхната интеграция.
„Оттук нататък следва да се създаде път за приобщаването на тези хора в България – каза Константинова. – 65% от бежанците са посочили, че имат желание да започнат работа. Проблемът пред много от тях – в огромния процент жени, е, че при започване на работа трябва да се намери кой да гледа децата им. Например в София, където има най-много работа, знаем, няма места в детските градини. Освен това ваксинационните паспорти са различни, някои от децата не са ваксинирани.“
Българският евродепутат Елена Йончева каза, че този път европейските структури са действали много бързо и с направените промени в директивата за регис-
триране на бежанци са осигурили възможността сравнително бързо те да получат достъп до здравни грижи, образование, до пазара на труда и т.н. Според нея следващата стъпка в тази посока е да се създаде законодателство за убежището, което да се прилага в страните членки на ЕС. Тя също подчерта, че осигуряването на подслон и прехрана е само първата стъпка, а след това е важна интеграцията на бежанците.
По думите на Петя Караянева тази бежанска криза може да бъде възможност да се обърне внимание на политиката с бежанците в България. Според нея трябва да има министър, който да ръководи процесите по интеграцията им във всички направления.
Кризисният щаб за украинските бежанци ще се оглави от Мариана Тошева – председател на Държавната агенция за бежан-
ците (ДАБ), каза вицепремиерът Константинова. Оперативната координационна група към МС отговаря за евакуацията и подслоняването на украинци. Тя координира работата на шест междуведомствени групи.
Вицепремиерът добави, че държавата към момента прави анализ и работи по създаването на цялостен план за интеграция на украинските бежанци. И уточни: „От тези 148 млн. евро по кохезионните фондове, които получаваме от ЕС, около 48 млн. евро ще бъдат насочени към украинските бежанци у нас. Тези 148 млн. евро по REACT-EU са средствата, заделени за солидарно подпомагане на държавите членки по време на ковид пандемията. Около 100 млн. от тях вече са изхарчени за различни мерки, като например направените разходи за финансиране на вече стартирали програми в подкрепа на бизнеса. Имаме гъвкавостта да използваме средства по оперативните програми от предишния
програмен период от проекти, които няма да могат да бъдат изпълнени. С тях средствата, които могат да се разходват за бежанците, ще могат да се увеличат с още между 35 и 100 млн. евро“.
Вицепремиерът Константинова изрази надежда, че още през тази седмица може да бъде пусната мярка, свързана с подкрепа на заетост за бежанците. Става дума за подпомагане с наем за три месеца през работодателя, за да се стимулира наемането на бежанци от Украйна. Тя добави, че се бърза и с друга мярка, свързана с подкрепа на НПО сектора за работа на терен и за центровете за грижа за деца.
Представителите от неправителствения сектор очертаха основните проблеми, които стоят пред реалната интеграция на бежанците у нас – липсата на програма за интеграция, както и на достъп до личен лекар заради здравните осигуровки, 48% от които се заплащат от осигурения, детски градини за децата и не на последно място – незнанието на български език, което би улеснило намирането на работа. Те също така се вълнуват какво ще се случи с бежанците, които сега са настанени в хотели по морето предимно около Варна и Бургас, след 31 май.
Красимира Величкова – съветник на вицепремиера Калина Константинова и член на Оперативната координационна група, обясни, че достъпът до здраве-
опазване за бежанците ще се улес-
ни. През тази седмица се очаква да се приеме постановление на Министерския съвет с промени в Закона за здравното осигуряване, за да може гражданите с временна закрила да се третират като български граждани. След започването на работа те ще си плащат сами здравните осигуровки, с изключение на децата до 18 години и пенсионерите. Тя добави също така, че вече е улеснено и откриването на банкови сметки на бежанците у нас, след като от ДАБ са изяснили, че хората с ЕГН имат право на това, въпреки че нямат постоянен адрес в България.
Все още се правят разчети на финансовите параметри на мярката за заплащане на наем при започване на работа, но вече има силно изразен интерес от страна на много работодатели, коментира председателят на ДАБ Мариана Тошева. Тя добави, че тази мярка е съгласувана с работодателите и така те ще могат на местно ниво да търсят варианти за настаняване.
Според Мариана Тошева украинските бежанци по-лесно ще се впишат, ако не са на големи групи. Тъй като има интерес от работодатели от различни населени места, по-равномерното разпределение на украинците, а не основно по Черноморието, както е сега, ще спомогне и за по-бързата им интеграция. Тя посочи, че работодателите са активни и предлагат адекватни работни места с обучение преди започване на работа, предвид
факта, че повечето от бежанците са жени, някои от които не са имали друга работа, а са се занимавали с отглеждането на децата. Един от бизнесите, в които може бързо да се влезе след кратко обучение, е шивашкият. Това е работа, която се припознава и от част от украинките. Тошева отбеляза, че с наближаващия сезон има нужда от камериерки и рецепционистки, както и от хора в ресторантьорството. Много са желаещите да бъдат преподаватели и да се грижат за деца, каза Тошева. И добави, че за по-квалифицираните, като лекари, фелдшери, фармацевти, медицински сестри, се търсят форми да бъдат ангажирани по-адекватно в подкрепа на здравеопазването. И вече има заявки както от болници, така и от общини.
Председателят на ДАБ посочи, че голяма част от ведомствата са дали своите бази и е направена оценка на състоянието и необходимите ремонти, за да може част от бежанците, които сега са настанени в хотели по морето, да бъдат преместени в тях преди 31 май. Има отделна програма как да се съдейства на бежанците да си намерят квартира, каза Тошева.
И добави, че има и бежанци, които искат да си плащат сами.
В момента около 57 000 бежанци от Украйна са настанени в хотели и къщи за гости. Разбираемо е, че не могат всички да бъдат преместени, посочи Тошева. Затова се търсят общежития и ведомствени жилища, които също могат след известен ремонт да се адаптират. Зимните курорти не са съвсем изключени, винаги трябва да има резервен вариант, коментира тя и добави, че никой не знае колко още хора ще влязат в страната и ще излязат. Още повече че има повишен миграционен натиск откъм Турция.

Европейската комисия изплати авансово над 3,5 млрд. евро на държавите членки, за да им помогне да се справят с пристигането на хора, бягащи от войната в Украйна. Плащанията по инструмента REACT-EU
бяха извършени в рамките на действията на ЕС за сближаване за бежанците в Европа (CARE). От тях за България са налични повече от 148,3 млн. евро.
Помощта на ЕС ще облекчи допълнителната тежест върху публичните финанси на държавите членки, тъй като разходите, които могат да бъдат покрити, са допустими със задна дата от датата на нахлуването в Украйна.