Цел: да обхванем в предучилищна 91% от 4-годишните до 2030-а

Обзорът на образованието и обучението за 2021 г. се фокусира върху благосъстоянието, което у нас се изразява в „качество на училищния живот“ и „личностно развитие“

Европейската комисия публикува своя годишен Обзор на образованието и обучението за 2021 г., в който се отчита напредъкът към целите на ниво ЕС, които са част от стратегическата рамка за европейско сътрудничество към Европейското образователно пространство и извън него (2021 – 2030 г.). Изданието за 2021 г. се фокусира върху благосъстоянието в образованието. То също така представя информация как Механизмът за възстановяване и устойчивост ще подпомогне модернизирането на системите за образование и обучение в ЕС. В брой 5 на в. „Аз-буки“ представихме основните предизвикателства пред европейските образователни системи, анализирани в Обзора, а в този брой ще се спрем по-подробно на доклада за България.

Пандемията от COVID-19 доведе до безпрецедентни сътресения в образованието и обучението, но те предоставиха също възможности за иновации. С постепенното отваряне на училищата и на университетите и с възобновяването на дейността им основната задача за тях е справянето с последиците от прекъсванията в ученето, както и с отрицателното отражение върху благосъстоянието на учениците.
В Обзора се анализират основните предизвикателства пред европейските образователни системи и се представят политики, благодарение на които тези системи могат да отговорят по-добре на обществените нужди и на пазара на труда. Докладът включва сравнение между различните държави, както и 27 подробни доклада за отделните държави.
Основните показатели от доклада за България в сравнение със средните за ЕС вижте във фиг. 1.
Акцентите от доклада за България в Обзора на образованието и обучението за 2021 г. са следните.
– Освен към осигуряване на непрекъснатост на образованието по време на пандемията усилията на България през изминалата година бяха насочени към увеличаване на участието в образованието и грижите в ранна детска възраст, укрепване на учителската професия и провеждане на реформа във висшето образование.
– Европейските фондове ще продължат да предоставят значителна подкрепа на националните усилия за увеличаване на достъпа до образованието и обучението и за подобряване качеството, справедливостта и приложимостта им на пазара на труда.
– Училищният климат в българските училища има по-ниска оценка от средната за ЕС. Въпреки предприетите от органите мерки пандемията се отрази негативно върху благополучието на българските ученици. Освен това затварянето на училищата поражда риск да се изос-
трят още повече вече съществуващите неравенства в образованието и да се увеличи преждевременното напускане на училище.
– Предизвикателствата по отношение на достъпа до обучение и развитие на умения в България остават значителни и може да попречат на адаптацията на работната сила към бързите промени на пазара на труда и технологичните промени.

Фокус върху благосъстоянието в образованието и обучението
На ниво политика понятието за благополучие в образованието не е дефинирано изрично в Закона за образованието и неговите образователни стандарти, в които вместо това се използват изразите „качество на училищния живот“ и „личностно развитие“. Съответните мерки се прилагат предимно чрез центрове за подкрепа за личностно развитие, които обикновено работят в рамките на регионалните центрове за подкрепа на приобщаващото образование. Центровете предоставят услуги за приобщаване и обучение, както и услуги за общо развитие и умения. На практика те предлагат педагогическа и психологическа подкрепа, обучение за ученици и подкрепа за семействата, а също и съдействие за предотвратяване на насилието и тормоза. По време на затварянето на училищата центровете предоставяха техническа и логистична подкрепа за улесняване на дистанционното обучение.
В сравнение с останалата част от ЕС българските тийнейджъри се чувстват по-несигурни в училище и с по-ниски нива на благополучие. Като част от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) за 2018 г., българските 15-годишни младежи съобщават за едни от най-високите нива на тормоз в ЕС. 34 % от младежите казват, че са били тормозени поне няколко пъти месечно. Този процент е значително по-висок от средния за ЕС (22,1 %) и с 9 процентни пункта по-висок от 2015 г. 44 % от българските ученици съобщават, че са пропускали учебен ден поне веднъж в рамките на две седмици, преди да се явят на теста PISA, в сравнение със средната стойност за ЕС от 25,1 %. Освен това два пъти повече български тийнейджъри съобщават, че се чувстват самотни в училище, отколкото средния процент за ЕС от 13 %. Само 65 % казват, че са доволни от живота си, докато 35,5 % не се чувстват като част от училищната общност (средно за ЕС – 35 %).
Данните, събрани преди пандемията, показват, че подобряването на някои аспекти от благополучието на учениците може значително да подобри техните резултати. На база данни от две международни проучвания в едно изследване (Институт за изследвания в образованието, 2020 г.) се посочват редица аспекти за качеството на живота в училище в България, които са свързани с по-добрите резултати на учениците.
С придобиването на по-силно чувство за принадлежност на учениците в училище, особено на тези в неравностойно положение, се свързва най-значителното подобрение. Другите са развиването на чувството за постижение на учениците като лична преценка за справяне с училищната дейност, осигуряването на по-добра безопасност на училищната среда чрез намаляване тормоза и насилието и увеличаването на подкрепата, оказвана от учителите, което може да се отрази особено благоприятно на резултатите на ученици, които не говорят български у дома и чиито родители имат по-ниско образование.
COVID-19 имаше неблагоприятно въздействие върху благополучието на българските ученици на всички нива на образованието. Всички учебни заведения бяха принудени да затворят по време на първата вълна на пандемията.
В последвалите вълни образователните институции работеха присъствено и/или обучаваха учениците дистанционно в съответствие с епидемичната обстановка. При затварянето на училищата беше даден приоритет на присъственото обучение на децата в предучилищна и начална училищна възраст. Прогимназиалното и гимназиалното образование работеха за известно време в ротационна система на присъствено и дистанционно обучение, като децата от VI и IX клас прекараха най-дълго време в дистанционно обучение. Университетите останаха почти изцяло затворени. Проучване на УНИЦЕФ, проведено в началото на пандемията (УНИЦЕФ, 2020 г.), показва, че около половината от анкетираните ученици са изпитвали негативни чувства поради ограничаване на социалните контакти. 35 % от анкетираните родители смятат, че психичното здраве на децата им се е влошило.
Учениците в неравностойно положение бяха особено засегнати от затварянето на училища и преминаването към дистанционно обучение. Скорошно проучване на училища с висока концентрация на деца от уязвими групи (Amalipe, 2021 г.) показва, че тези училища са успели значително да увеличат процента на учениците, участващи в дистанционно обучение. Отбелязва се също така по-широко използване на синхронни форми на обучение в сравнение с първото затваряне на училищата през 2020 г.
Въпреки това през учебната 2020/2021 г. голям дял от учениците все още не са участвали ефективно в дистанционното обучение, което увеличава риска от ниски постижения и отпадане от училище. Проучването установи, че над 61 % от анкетираните училища са успели да включат в дистанционно обучение между 76 % и 100 % от своите ученици. Други 31 % са ангажирали между половината и три четвърти от своите ученици. Проучването също така разкрива, че въпреки мерките на органите предизвикателствата пред дистанционното обучение остават. Те включват липса на ИТ устройства, ниска мотивация и интерес на учениците, както и умора и стрес сред учителите. С високата степен на неравенства в образованието още преди началото на пандемията и с изпълнения с предизвикателства училищен климат рискът от по-нататъшно изоставане е реален, особено за учениците в неравностойно положение, включително тези от ромски произход.

Инвестиране в образование и обучение
Инвестициите на България в образованието продължиха да се увеличават през 2019 г., но все още са едни от най-ниските в ЕС. През 2019 г. общите държавни разходи на България за образование са се увеличили с 14 %, достигайки еквивалента на 3,9 % от БВП; това до голяма степен се дължи на увеличението на заплатите на учителите. Въпреки че са над средните стойности за ЕС като дял от общите публични разходи (10,7 %, срещу средно за ЕС от 10 %), разходите за образование остават сред най-ниските в ЕС като процент от БВП (средната стойност за ЕС е 4,7 %). Това отчасти отразява сравнително ниското ниво на публични разходи. Между 2021 г. и 2027 г. се очаква подкрепата за образователни мерки по Европейския социален фонд (ЕСФ+) да се увеличи двойно в сравнение с 2014 – 2020 г., когато подкрепата от ЕСФ за образование възлизаше на около 352 млн. евро.

Модернизиране на образованието в ранна детска възраст и в училище
Ключови приоритети за България са увеличаване участието и подобряване качеството на образованието и грижите в ранна детска възраст. Въпреки постоянните усилия през изминалите години през 2019 г. само 79,9 % от децата на възраст между 3 години и началната възраст за задължително училищно образование (7 г.) са получили образование в ранна детска възраст. Това е значително под средните стойности за ЕС от 92,8 % и целта на равнище ЕС от 95 % до 2030 г. През септември 2020 г. България намали началната възраст за предучилищно образование от 5 на 4 г., като се планира това да бъде постепенно въведено до 2024 г. В своята новоприета стратегическа рамка за образование за периода 2021 – 2030 г. България си поставя за цел участие от 91 % за деца между 4- и 7-годишна възраст. През 2019 г. процентът на записване за тази възрастова група е 82,7 %, под средното за ЕС от 95,3 %.
Социално-икономическите фактори и липсата на места в някои общини оказаха отрицателно въздействие върху процента на участие. През учебната 2019/2020 г. броят на наличните места на национално ниво надвишава броя на децата, като съотношението е 108 към 100 (НСИ, 2020 г.). Това съотношение е по-високо в Северна България и по-ниско в южната част, която включва София. Неравномерното териториално разпределение на институциите за детски грижи в градовете и често недостатъчният им капацитет в по-големите градове означава, че родителите невинаги намират място за детето си (НСИ, Агенция за основните права на ЕС, 2021 г., предстои публикуване). Все още е ниско участието на деца в неравностойно положение, включително роми, като таксите продължават да са пречка въпреки прилагането на някои мерки за справяне с този проблем.
Преждевременното напускане на училище остава голямо предизвикателство. През 2020 г. процентът на преждевременно напусналите образованието и обучението във възрастовата група 18 – 24 г. е 12,8 %, над средните стойности за ЕС от 9,9 %. Преждевременното напускане на училище продължава да е особено високо сред ромите, а също и в селските райони (25,5 %). За периода до 2030 г. българските органи са си поставили амбициозната цел да намалят процента на преждевременно напусналите образованието и обучението до 7 %.
Постигането на такъв напредък след затварянето на училищата и дистанционното обучение изисква постоянни усилия. През последните години намаляването на преждевременното напускане на училище е приоритет в България. Механизмът, който осигурява обхващане на децата извън училище, включване в задължителното образование и предотвратяване на отпадането, започна да дава резултати. Въпреки това, тъй като нивата на записване в училищното образование са само около 85 %,
са необходими допълнителни усилия за подобряване процента на участие и намаляване преждевременното напускане на училище.
Бяха положени значителни усилия за повишаване заплатите на учителите като средство за повишаване привлекателността на учителската професия. През 2019 г. 51 % от учителите в България (т.е. както в началното, така и в средното образование) са били на възраст над 50 г. 11 % вече са били на поне 60 години и само 6 % от учителите са били под 30 г.
Приоритетът беше повишаване на заплатите с цел да се повиши привлекателността на професията. Между 2017 г. и 2021 г. началната учителска заплата почти се удвои в номинално изражение (от 660 лв.
на 1260 лв.). През 2020 г. средната заплата на педагогическите специалисти е била с 11 % над средната за страната, въпреки че все още изостава под националната цел от 120 % (МОН, 2021).
В същото време се увеличава делът на новопостъпилите студенти в педагогически специалности, като през 2020 г. се обучават 7,6 %.
За по-нататъшно привличане на млади хора в програми за първоначално обучение на учители са премахнати таксите за обучение в държавните университети и са въведени допълнителни стипендии.
Програмите за обучение на учители обаче все още не привличат лица, постигнали високи резултати при завършването на средното си образование. Средните оценки на бъдещите учители остават под тези на кандидатите, приети в програми за висше образование; между 40 % и 65 % от лицата, които завършват педагогически програми, не практикуват учителската професия (Световна банка, 2021 г., предстои публикуване). Освен това налични данни сочат, че статусът на учителската професия, като цяло, е нисък, въпреки че вероятно се подобрява в резултат на по-високите заплати.
България предприе допълнителни мерки за укрепване първоначалната подготовка на учителите (ППУ) и продължаващото професионално развитие (ППР). Нови изисквания за придобиване на професионални квалификации на учители са приети през февруари 2021 г. с акцент върху укрепването на подхода, базиран на компетентности както в ППУ, така и в ППР. Актуализираха се и държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация за учител. Задължителни предмети са въведени в различни педагогически области, а други са подсилени с допълнителни часове на обучение.
Делът на учителите, участващи в професионално развитие, се е увеличил значително през последните няколко години. Между 2021 г. и 2027 г. се очаква ЕСФ+ да продължи да предоставя подкрепа за повишаване компетентността на учителите. При преглед и оценка на политиките за учители в България, извършени наскоро с подкрепата на ЕС, се стигна до заключението, че системата се ръководи от подходящи политики, стандарти, квалификационна рамка и институционална уредба (Световна банка, 2021 г., предстои публикуване). Въпреки това недостатъците в планирането и управлението на работната сила са довели до недостиг на персонал, небалансирано разпределение на квалифицирани учители в училищата и застаряване на работната сила. Тези фактори са допринесли за стагнацията на резултатите от обучението.
Подобряването на резултатите от обучението и равнопоставеността в образованието остават ключови предизвикателства за училищната система. Данните от международни и национални оценки за резултатите на учениците показват, че в продължение на много години образователната система не показва стабилна тенденция за подобряване на резултатите от обучението. Недостигът на основни умения, измерен от PISA (ОИСР), е два пъти по-висок от средния за Европа
(47 % по четене, 44 % по математика и 47 % по природни науки), с проценти над 60 % сред учениците в неравностойно положение.
България се стреми до 2030 г. да намали дела на учениците с ниски резултати до 25 %. Постигането на тази цел ще изисква значителни усилия и целенасочени политики за компенсиране на загубите в обучението по време на пандемията. Освен това, въпреки усилията, положени през предходните години, нивото на цифровите умения на учениците все още е ниско. Според Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), който събира данни за цифровите умения въз основа на информация, съобщена от самите лица за използването на цифрови инструменти, 57 % от младите българи на възраст между 16 и 19 г. имат основни или по-високи равнища на цифрови умения, значително под средното ниво за ЕС от 82 %.

Модернизиране на професионалното образование и обучението за възрастни
Процентът на заетост на наскоро завършилите професионално образование и обучение (ПОО) все още е нисък, което показва, че приложимостта им на пазара на труда остава предизвикателство. Въпреки лекия спад в сравнение с предходната година последните налични данни показват, че записването в гимназиално ПОО е 52,1 % през 2019 г. (при средни стойности за ЕС 48,4 %). Въпреки това след значително увеличение до 73,5 % през 2019 г. коефициентът на заетост на наскоро завършилите ПОО спадна до 69,6 % през 2020 г., под средните стойности за Европа от 76,1 %. Въвежда се дуална система за ПОО, но остават предизвикателства за нейното прилагане.
С подкрепата на ЕСФ броят на учениците в дуалната система за ПОО нарасна значително в сравнение с 2016 г., когато беше въведена за първи път в законодателството и приложена като пилотен проект (през учебната 2019/2020 г. имаше повече от 5200 ученици в сравнение с около 350 през 2016 г.).
Бяха предприети допълнителни мерки за повишаване приложимостта на ПОО на пазара на труда, а също и за приспособяване към предизвикателствата на пандемията от COVID-19. Чрез проект „Еразъм+“ МОН започна да прилага механизъм за проследяване на завършилите първоначално ПОО, дипломирани през 2020 г. Използват се показатели, предназначени за по-добро разбиране резултатите на пазара на труда и характеристиките на заетостта по региони, пол и специализация, както и качествени показатели за прехода от обучение към заетост.
Предизвикателствата пред достъпа до обучение и развитие на умения в България остават големи и може да попречат на приспособяването на работната сила към бързите промени на пазара на труда и технологичните промени. През 2020 г. само 1,6 % от населението на възраст 25 – 64 години е било записано в обучение за възрастни, което е доста под средните стойности за ЕС от 9,2 %. Повишаването на квалификацията и преквалификацията на населението остава значително предизвикателство за насърчаване бързото адаптиране към новите модели на работа, като дистанционната работа и работата онлайн. Политиките на пазара на труда през текущата и в бъдещите години ще бъдат насочени към инвестиране основно в цифрови умения и повишаване квалификацията и преквалификация на работната сила в съответствие с новите потребности на пазара на труда.

Модернизиране на висшето образование
Процентът на завършилите висше образование е сравнително нисък. През 2020 г. 33 % от българите на възраст 25 – 34 години имат висше образование, което е под средните стойности за ЕС от 40,5 % и целевата стойност на ЕС от 45 % до 2030 г. В същото време, продължава да съществува значителна неравнопоставеност между половете, като 27,2 % от мъжете в тази възрастова група са с висше образование в сравнение с 39,1 % от жените. През учебната 2020/2021 г. 43,8 % от населението на възраст 19 – 23 години е записано в програми за висше образование и този процент остава стабилен през последните години. Въпреки това демографските фактори, включително по-ниска раждаемост, емиграция и висок процент студенти, учещи в чужбина, доведоха до намаляване броя на студентите във висшето образование – макар че отбелязаните тенденции започнаха да се забавят още преди пандемията. Броят на кандидатите е значително под броя на наличните университетски места, което прави още по-важно подобряването на достъпа до висше образование и интернационализацията (МОН, 2021). Дяловото участие на студенти в неравностойно положение е доста ниско. Броят на чуждестранните студенти нараства, като представлява 8 % от общия брой през 2020 г.
Бяха въведени нови мерки за подобряване качеството и приложимостта на пазара на труда. От 2015 г.
България използва системата на финансиране, за да пренасочва профилите на завършилите към квалификации, които са търсени на пазара на труда, и предприема мерки за привличане на студенти в съответните области. За продължаване на реформата във висшето образование наскоро са въведени и други мерки. Моделът на управление на висшето образование е променен чрез въвеждане на договори за изпълнение с държавно финансирани университети. За студенти по договор с работодател се предоставя пълно или частично финансиране на таксите за обучение от държавния бюджет, като работодателят, от своя страна, осигурява стажове по време на обучението, а също и след завършването му. Освен това е приета Стратегия за висшето образование за периода 2021 – 2030 г. Целта е да се подобри приложимостта на пазара на труда, включително чрез въвеждане на механизъм за актуализиране и създаване на нови учебни програми, свързване на приема с потребностите на пазара на труда и насърчаване на цифровизацията.
Регионалните дисбаланси засилват несъответствията на пазара на труда. В проекта за карта на висшето образование (МОН, 2021) са посочени редица дисбаланси между търсенето и предлагането на образователни услуги на национално и регионално ниво и резултатите на пазара на труда за завършилите лица. На национално ниво само 53 % от местата в университетите са заети. В 29 професионални области се усвояват по-малко от половината от наличните места. Най-малко атрактивните програми включват няколко разглеждани като приоритети на национално ниво, като математика и инженерство. Най-атрактивните програми са икономика, педагогика, медицина, ИКТ, право, администрация и управление. Около половината от българските студенти се обучават в тези направления. 27 от всичките университети в България (53 % от общия брой) са разположени в Югозападния район, който включва и София, а само пет (включително филиалите на други университети) са в Северозападния район. В Стратегията за висшето образование са установени допълнителни предизвикателства, като несъответствие в знанията и уменията между потребностите на пазара на труда и предлаганите университетски курсове, както и остарели учебни програми. В същото време, може да възникнат и допълнителни предизвикателства поради факта, че почти всички университети са останали в режим на дистанционно обучение за цялата академична 2020/2021 г., с ограничени периоди на присъствено обучение. Това не само е дало отражение на благополучието на студентите от висшето образование, но и представлява риск за придобиването на умения.