Екранното поколение

Не е разумно да позволим на малко дете да се гмурне в басейн, преди да умее да плува, същото е и с интернет

Как четиригодишни да сърфират безопасно в интернет? Обучението по дигитална грамотност вече е факт в детска градина „Валентина Терешкова“ във Варна.
Целта е под формата на игри най-малките да се запознаят с важните правила за безопасно използване на интернет. По програмата „Хубаво е в детската градина“ педагозите изготвят проекта, а идеята възниква след проучване сред родителите. Според директора на градината Анна Константинова, щом децата от тригодишни изучават правилата за движение по пътищата, така може да се използват интер-
активни методи, с които педагозите да ги запознаят как да работят безопасно в интернет. Те така или иначе вече са там. Затова питаме не дали, а колко.

Катерина КОВАЧЕВА

Чрез куклен театър, интерактивни музикални игри и игри с пъзели, които показват правилата как да боравят с екрана умерено и да подбират безопасните места в интернет, преминават обученията по дигитална грамотност в шестте групи в детска градина „Валентина Терешкова“ във Варна.
Но докато се питаме не дали изобщо да даваме екрани на децата, а колко и как, тъй като не можем да премахнем изцяло екраните от всекидневието ни, педагози, логопеди и психолози дискутират вариантите как да ги научим да боравят с тях безопасно. Какви са здравословните навици за ползване на мобилните устройства, колко безопасно е да пускаме песни, детски филмчета и телевизия на децата и какви са „разрешените норми“, решихме да попитаме специалистите.
Екраните присъстват в яслите и градините, дори са законово уредени. Според Наредба № 3 от 2007 г. за здравните изисквания към детските градини на децата се допуска използването на електронни устройства с видеодисплеи, мултимедийни проектори и телевизор само с образователни цели, описани в плана за обучение, както следва: от 3 – 5 години не повече от два пъти седмично с продължителност до 10 – 15 минути; за деца от 6 – 7 години не повече от два пъти седмично с продължителност на експозицията до 15 – 20 минути.
За деца над 2-годишна възраст в детската ясла се допуска използването на електронни устройства с видеодисплеи, мултимедийни проектори и телевизор само с образователни цели, посочени в плана за възпитателна работа, но не повече от веднъж седмично, с продължителност на експозицията до 10 минути.
Но ако в детската ясла и градина имат нормирано екранно време, то какво се случва вкъщи? В определен момент детето изпитва интерес към екрани и родителите започват да се чудят кога и колко то може да гледа – било то филм, детско предаване или детски песни. По препоръки това не бива да се допуска по-рано от 2-годишна възраст, коментира темата за в. „Аз-буки“ логопедът Милка Игнатова. Абсолютно задължително е видеата да са на български – песни, детски филми или приказки, допълва тя.
„И все пак, ако си позволявате да пуснете на детето нещо, нека не е в никакъв случай преди 1 година, и то за 3 минути, ако е крайно наложително за вас, не за детето. Да успокоявате плач на детето с телефон или телевизор, е все едно да сипвате бензин в огъня. То ще се успокои, докато гледа, и после ще плаче два пъти повече, когато спрете екрана. А и ще привикне, че на всеки плач му се дава екран, и ще го очаква. Така, че до 2 години се придържайте към минимума за възрастта – няколко минути. След
2 години може детето да гледа около 30 минути на ден. След 3 години – около 1 час на ден, разпокъсано през деня“, коментира специалистът и припомня, че трябва да се внимава с екранното време, което в повечето случаи е в основата на късното проговаряне.
Евелина Чанева е психолог, специалист по ранно детско развитие и сертифициран биофийдбек терапевт. Тя споделя за в. „Аз-буки“, че трябва да има сериозен контрол върху времето и съдържанието на заниманията на децата с устройс-
тва. Мозъкът се развива най-много през първите до 5 години от живота, взаимодействайки с околния свят чрез всички сетива. Бебетата и малките деца се учат от директната комуникация: наблюдавайки и имитирайки видяното.
„При гледането на клипчета или филмчета няма комуникация – липсва отговор, реакция, език на тялото. Това влияе значително на социалното и емоционалното развитие на детето. Претоварва се едно сетиво за сметка на останалите и мозъкът на детето не е в състояние да обработи такъв обем стимули и информация“, допълва специалистът. Проблемът според психолога се крие в това, че времето, прекарано в гледане на някакво устройство, може да измести времето за игра, физическа активност или социално взаимодействие. Така екранното време се свързва и със затлъстяването, освен със забавено проговаряне, дефицит на внимание, проблеми с концентрацията, тревожност, хиперактивност, липса на социални умения, неспокоен сън, проблеми със зрението и други.
От друга страна, гледането на качествено образователно съдържание и програми, съобразени с възрастта, повишават интереса и участието на децата в учебния процес. Това могат да са кратки приказки или филмчета с реалистични образи на риби, диви или домашни животни, за професиите, видовете транспортни средства, добри обноски и всички други образователни теми, които се обсъждат в детската градина, споделя Евелина. Според наблюденията в нейната практика един час на ден може да се отрази негативно на формиращите се навици и умения на децата.
„При деца над 5 години е важ-
но да се следи и за промени в поведението на децата. Ако гледат клипчета или игри със съдържание на насилие, могат да започнат да проявяват агресия, тъй като не възприемат правилно видяното и трудно правят разлика между игра и реалност“, дискутира тя.
Посветена да насърчава здравословното и балансирано използване на технологиите, Александрина Георгиева – създател на фондация „Офлайн кидс“, подкрепя проекта и дори провежда обучения за родители, учители, служители на детски градини, присъствено и онлайн, с една-единствена цел – да отгледаме поколение, което използва технологиите осъзнато.
„Живеем във все по-дигитализиран свят. Технологиите са тук, независимо дали ги искаме, но като родители, възпитатели, учители имаме отговорност да внимаваме какво съдържание достига през екрана до децата ни. След критичната бебешка възраст е важно да въвеждаме екраните постепенно във всекидневието на децата, да поставяме правилните граници, да обясняваме на децата защо и как да използваме технологиите по безопасен начин, както и да бъдем добър пример за здравословна употреба. Не е разумно да позволим на малко дете да се гмурне в басейн, преди да умее да плува. По същия начин то има нужда да бъде обучено как да използва технология, преди тя да му бъде предоставена свободно“, смята Александрина Георгиева. И напомня, че специалисти от цял свят алармират и препоръчват деца под 3 години да не бъдат излагани пред екран, за да не бъде възпрепятствано тяхното развитие.
„Огромният обем визуална и звукова информация, която се излива от екрана върху децата, е твърде голям за детския все още развиващ се мозък“, споделя Алекс. Тя разказва и няколко фрапантни случая на детски уплах след гледане на филмче именно в детската градина.
И докато във Варна учат децата как да се опазят от лошите страни на интернет, тъй като те вече са в него, то не трябва да се пренеб-
регват и специалистите по детско развитие, които винаги напомнят колко пагубни за развитието на децата са екраните в прекомерни „дози“.

Свързани статии:

Управлението на езиковото разнообразие е възможно Децата искат да бъдат изслушвани Кой най-бързо реди пъзел „Темида“ Европа се задъхва за учители