Да докоснеш светлината

За втора поредна година конкурсът „Добрите практики на фокус“ събира, описва и популяризира добри примери от работата на учителите в България. Организатори са фондацията „Заедно в час“ и образователният сайт prepodavame.bg.
В. „Аз-буки“ продължава да представя добри идеи на учители от страната, тъй като вярваме, че споделянето им в педагогическата общност променя образователната ни система.
Днес разказваме за проектната работа по физика и астрономия „Явления при светлината“ на Ели Сотирова – старши учител в СУ „Неофит Рилски“ в град Долна баня.

Разделени на екипи, учениците с желание подготвят и представят в рамките на проекта „Явления при светлината“ наученото в часовете по физика

В днешно време е все по-трудно да мотивираш децата. Малко са тези, които се интересуват от точните предмети“, казва пред в. „Аз-буки“ Ели Сотирова – старши учител по физика и астрономия от СУ „Неофит Рилски“ в Долна баня, Софийска област. Освен това преподава и математика и информационни технологии на по-малките ученици. Трудовият ѝ стаж е внушителен – около 37 години като учител и възпитател. В училището работи и по много проекти с учениците си, преобладаващата част от които са от социално уязвими групи.

„Винаги трябва да търсиш начин да привлечеш вниманието на децата. При нас мотивираните ученици са около 30%.

В часовете по физика разковничето определено са опитите
С подръчни материали учителят може да демонстрира явления, които съществуват в природата“, обяснява моята събеседничка. Като пример посочва защо се появява дъгата. Най-простото обяснение за това е различното пречупване на светлината. Но веднъж показано в час, няма как да остане неразбрано или пък забравено от учениците. „Когато им демонстрираш нещо и те го видят с очите си, няма как да не им бъде интересно. Така го запомнят“, допълва моята събеседничка.

Освен нагледна информацията в час трябва да бъде и с реална приложимост в живота. Например по време на уроците от раздела „Електричен ток“ Сотирова винаги възлага практическа задача на учениците си – да си купят електрическа крушка от магазина. Целта е много проста – да се научат как да разчитат какво пише на кутията, колко вата е крушката и каква светлина ще отдава, т.е. за какво помещение у дома може да им послужи. Това е добър пример за това как могат да получат знания, които ще им бъдат нужни във всекидневието. „Моята цел е не да наизустяват формули и факти, а да се научат да боравят със знанията си – да знаят кое къде да открият“, обяснява учителката.

В СУ „Неофит Рилски“ в Долна баня все още няма STEM център. Предстои той да отвори врати до май месец 2024 г. Предвидено е да има три кабинета. Първият ще бъде по математика и физика, вторият – по химия и биология, а третият – по история и география. Към момента разполагат с интерактивни дисплеи, които използват активно в часовете. Но със сигурност с новия център мотивацията на децата ще се повиши. Истината е, че стига учителят да има желание, начин винаги намира. Пример за това е иновативната практика на Ели Сотирова, с която спечели награда от конкурса „Добрите практики на фокус“. Тя се казва „Явления при светлината“ и е приложена в X клас. Това е проектна работа по урок от раздела в учебника „Светлина“.

„Идеята ми беше практиката да послужи за обобщение на знанията след преминаване на всички уроци от раздела. Целта беше по интересен начин да разбера какво са научили децата“, разказва учителката. Първоначално решава да разпредели учениците на три групи с по трима участници в ролята на изследовател, организатор и експериментатор. Ели Сотирова иска така да определи състава на отборите, че във всеки от тях да има по един знаещ и по-силен ученик, който да има лидерска роля по време на изпълнение на задачите. „Но те ми казаха – госпожо, не. Ние сами ще се разпределим“, допълва моята събеседничка.

Всеки от отборите трябва да представи едно от изучените шест явления при светлината. Ролята на изследователя е да намери необходимите материали, организаторът ги подбира, а експериментаторът извършва съответния опит, свързан с представяното явление, и го обяснява. Крайният продукт е изготвянето на презентация или постер, който се представя пред класа във финалната част на проекта.
„Експериментът показва кое е явлението, след това групата го представя“, уточнява преподавателката. Накрая децата трябва да могат да отговорят на два въпроса – къде това явление присъства в природата и как се прилага в реалния живот. Интересното е, че една от групите сама решава да покаже видео за Северното сияние – едно от разглежданите явления при светлината. То им прави силно впечатление, когато подбират материали за него. Освен това представят отражение на светлината чрез подвижна лампа, облицована с цветни стъкла. „Проектът се получи много интересен и наистина остана запомнен от учениците“, разказва Сотирова. Тя е на мнение, че чрез интересна тема и провокативен метод учениците работятс желание.

Причината за това е, че се чувстват свободни и осъзнават, че им е гласувано доверие. „Дава им се възможност за творческа себереализация. Готовият продукт, синтезирал идеите и усилията на екипа, поражда авторско удовлетворение при презентацията му“, допълва тя.

Сред основните трудности в работния процес в класната стая на Ели Сотирова се явяват различните възможности на учениците – някои знаят повече и овладяват материала много по-бързо в сравнение с други. Същевременно всеки в отбора трябва да има своя роля, задача и отговорност, а не само някои ученици да полагат усилия.

Работата в екип може да се окаже предизвикателство сама по себе си, ако учениците не са се упражнявали да работят по този начин. Тази иновативна практика е приложима и по всеки друг предмет. Не е задължително да се осъществява само в час по физика и астрономия. Според преподавателката тайната на успеха ѝ е, че учениците учат по-лесно, когато учебният материал се демонстрира нагледно.
„Явления при светлината“ е приложена в училището от Ели Сотирова преди три години. Сега правят опит след всеки урок, а не както тогава – в един обобщаващ за раздела урок.

„С развиването на технологиите интересът към познатия начин на преподаване намалява. Аз съм от поколението на децата, които учеха, като преписваха в тетрадките си информацията, написана от учителя на черната дъска с тебешир. Смело мога да кажа, че имаме много повече знания от новото поколение. Днешните ученици разчитат на техниката. Понякога дори се затрудняват да намерят конкретна информация – не знаят къде да гледат. Моята цел е поне да знаят къде какво да търсят при нужда. Не трябва да ги принуждаваме да учат наизуст, а да ги научим как да боравят с новите технологии. Телефоните не бива да се използват само за чатове и социални мрежи, а и за достъп до информация“, обяснява учителката. Споделя, че дори ако им разреши по време на тест да използват учебник и телефон, 80% от учениците няма да се справят, защото не знаят откъде да препишат.

Но Ели Сотирова не спира да опитва по всякакъв начин да мотивира възпитаниците си
По-малките ученици от училището са посещавали „Музейко“ в София и остават очаровани от видяното. Но това излизане от града е частен случай, а не практика. „Мислила съм много пъти какво да покажа на по-големите ученици, но при нас наистина е трудно“, споделя тя. С тъга разказва, че и в града вече няма предприятия, музеи или културни институции, които да посетят с учениците, за да може теорията да се свърже с практиката. Затова понякога в часовете прави с тях виртуални разходки до големи световни музеи. Така се опитва да разшири кръгозора им и да онагледи теорията в учебника.
В практиката си учителката наблюдава и друга тенденция – учениците отказват да пишат. И вина за това отново имат технологиите. Децата смятат за ненужно да преписват в тетрадката нещо, което могат да видят в интернет.

Ели Сотирова не отрича ползите от интерактивните уроци и игри, които редовно използва в
практиката си.
Осъзнава, че това е правилният начин да привлече вниманието на учениците и те по-лесно да усвоят новия учебен материал. Но от часовете по информационни технологии забелязва още нещо – самооценката на учениците за информационните им умения е доста по-висока от реалните им възможности. Мнозина например не могат да напишат и форматират текст или да направят таблица. А това са базови умения, които са им безкрайно необходими в XXI век.
„Искам да ги науча да могат да се оправят в живота след училище“, казва Сотирова. И с тъга споделя накрая, че от много години не е имала ученик, който да продължи обучението си във висше училище с профил физика, химия или математика.