Мартеници пътуват от Италия до България

Учениците от БНУ „Райна Княгиня“ в Ричоне, Италия, с филиал в Болоня не прекъсват връзката с България, а се стремят по всякакъв начин да я поддържат. Те провеждат съвместни уроци и открити беседи с четвъртокласниците от СУ „Иван Вазов“ в Благоевград. В контакт с тях са от няколко години. Благодарение на информационните технологии, малчуганите от една страна упражняват българския си език, а от друга – създават приятелства. В края на миналата година си разменят писма и картички с благопожелания по случай коледните празници.

Преди броени дни малките ни сънародници в Италия се включват в още една инициатива – конкурс за мартеничка. Състезанието е организирано от ДГ „Първи юни“ в Благоевград. Учениците от БНУ „Райна Княгиня“ изработват с много старание и любов мартенички, които изпращат до България за участие в надпреварата. Тяхната мартеничка е класирана на III място.

„Стремим се по всякакъв начин да не прекъсваме връзката с родината. На гости в училището редовно посрещаме и изявени българи от различни области“,

казва за в. „Аз-буки“ директорката на БНУ „Райна Княгиня“ Ивелина Иванова. Тя ръководи училището от създаването му до днес. Седалището му е в град Ричоне в провинцията Римини в Северна Италия, а двата му филиала са в Болоня и в кв. „Булгария“ в Гамбетола. Възпитаниците им общо са над 80. Училището съществува от близо девет години. През 2018 г. започва самостоятелен живот, след като се отделя от БНУ „Булгарина“ в Пескара.

В училището в Ричоне уроци по родолюбие вече два пъти изнася Искрен Красимиров. Той е актьор, режисьор, сценарист и автор на образователния проект „Незабравимата България“. Първия път запознава децата с живота и делото на техния патрон Райна Княгиня, а вторият – с Апостола на свободата Васил Левски.

Преди броени дни на гости им е и внучката на големия писател Николай Хайтов – художничката Елица Гигова.

Освен за творчеството на своя дядо тя разказва на малките ни сънародници в Италия и легендата за мартеничката. Учениците с интерес слушат преданието за това кога и откъде са се появили Пижо и Пенда. В края на часа всички знаели, че мартеницата е символ на здраве и щастие, мир и любов.

„Две години поред правим и виртуални разходки до България“, допълва още директорката. Посещавали са Панорамата „Плевенската епопея 1877“, крепостта Царевец във Велико Търново, Историческия музей в София, Батак, Карлово и много други.

Включват се и в инициативата „Посади дърво и остани във вечността“ на Историческия парк в село Неофит Рилски, област Варна. „Осиновихме един чинар и очакваме съвсем скоро да го посадят. За съжаление, няма как да пътуваме до България, за да го направим лично, но пред дървото ще има поставена табела с името на училището ни“, уточнява моята събеседничка.

В училището освен български език и литература изучават история и география на България.

Отбелязват всички родни празници и значими дати от миналото ни.

Традиционно коледните празници са съпроводени с богата и интересна програма и задължително – тържествен концерт. В края на миналата година по случай Бъдни вечер правят възстановка на празничната трапеза – приготвят според обичая точния брой постни ястия. Правят го точно така, както предците ни, независимо че се намират далеч от родината. А за Коледа пресъздават обичая на коледарите с подходящо облекло и обиколка из домовете на българските семейства.

За 1 март организират работилнички за мартеници. Там учениците изработват както мартеничките, които изпращат за България, и така и такива, които ще подарят на семействата си и на италианските си приятели.

Тържества всяка година организират и за Националния празник на България – 3 март, и за Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май.

„Искаме да запазим традициите живи.

Децата трябва да познават историята ни и да се гордеят, че са българи, независимо къде се намират“,

отбелязва Ивелина Иванова. Това е причината в училището да има и клуб по народни танци. Под надслов „На орото“ малки и големи танцуват хора и ръченици.

„До миналата година имахме и още един клуб – „Седянка“, в който децата се учиха да бродират. За съжаление, от тази година тези занимания не се провеждат. Преподавателката, която водеше часовете, се завърна да живее в България“, споделя директорката.

Миналата година възпитаниците им се включват в IX национален конкурс „Вазовата България“, посветен на 173-тата годишнина от рождението на патриарха на българската литература. Участват в категория „Рисунка“ и получават поощрителни награди. На страницата им в социалните мрежи има подробна информация за всякакви ученически конкурси и състезания. Повечето регламенти за включване вече позволяват децата да кандидатстват и от разстояние, което, само по себе си, е възможност за много деца зад граница да се включат. И те го правят!

„Заслугата за участието на децата в конкурси и състезания е по-скоро на учителите, отколкото на родителите“, казва Ивелина Иванова. Тя посочва, че в трудната възраст на пубертета, обикновено повечето българчета спират да посещават училището. „Това е масово и се отнася с пълна сила за всички училища зад граница“, отбелязва тя.

Посочва, че учениците им са доста натоварени. Те посещават италианското училище и в събота до 14 часа. След това имат едва час за почивка и отмора, да не забравяме и придвижване от едното място до другото. Занятията в българското школо в Ричоне и в Гамбетола се провеждат всяка събота от 16 часа. Единствено във филиала им в Болоня обучението се провежда в неделя. „Натоварването и на децата, и на родителите е много голямо“, уточнява моята събеседничка.

Към настоящия момент най-големият им ученик е деветокласник. Той е единствен и затова за него са осигурили обучение от разстояние, като учителят работи индивидуално само с него. Останалите им възпитаници са разпределени в сборни групи.

През настоящата учебна година имат 12 деца, които не владеят български.

Родителите им са българи, родени в Италия и в семейството се говори на италиански. Самите те изпитват затруднения. „Предизвикателството е голямо. Първо ще ги научим да говорят и чак след това ще продължим с уроците по писане“, разказва тя.

Директорката се гордее, че имат две деца, които посещавали училището им и семействата им решили да се върнат в родината си след време. Днес и двете учат в български училища и се справят отлично. „Вярвам, че успяваме да дадем много добра основа за владеене на езика на децата. Учим ги да се изразяват свободно на български и да пишат грамотно“, допълва тя.

Разказва, че учебниците, с които работят, са направени за ученици, изучаващи българския като втори език. За техните възпитаници италианският е първи. От практиката си Ивелина споделя, че сред най-големите трудности за българчетата зад граница е построяването на правилния словоред в изречението. „Понякога трудно подреждат думите, бъркат се с италианския. Но когато се говори повече на български и в семейството, всичко се оправя“, допълва тя.

В часовете често четат и приказки. Имат и прекрасна библиотека, от която учениците могат да взимат книги за вкъщи.

В края на учебната година всяко дете получава за подарък книга на български език, която да прочете в свободното си време през ваканцията.

„Стремим се в училището да намираме занимания не само на децата, но и на родителите им. С различни занимания увлекателно ги въвличаме в учебната програма – участие в работилнички за предмети и сувенири, беседи и открити уроци“, завършва моята събеседничка.

Свързани статии:

Да знам и да помня Партньорски връзки между Плевен и Монреал Опознай Родината, за да я обикнеш Да живеят технологиите