"Az-buki" National Publishing House
Ministry of Education and Science
Wikipedia
  • Login
  • Registration
Filosofiya-Philosophy
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • About the journal
  • Submit your manuscript
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US
  • Home
  • About the journal
  • Submit your manuscript
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Filosofiya-Philosophy
Няма резултати
Вижте всички резултати
Home Новини Новини 2024 Брой 25, 20-26.06.2024 г.

Най-малките страдат от всяка раздяла с майката

Учени разискват съчетаването на различните роли – семейство и професия, и необходимостта от институции, подкрепящи родителите в отглеждането на децата, в проекта „Европейският Левиатан: наследството на следвоенната медицина и общото благо“

Зина Соколова от Zina Sokolova
25-06-2024
in Брой 25, 20-26.06.2024 г.
A A

Проектът „Европейският Левиатан: наследството на следвоенната медицина и общото благо“ е финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) в най-високата категория „Синергия“ за 2019 г. Срокът за изпълнението му е 6 години. Наименованието му отразява усилията на държавите да водят социални политики и да повишават благосъстоянието на обществото.(в. „Аз-буки“, бр. 43, 2020 г. и бр. 20 от 2022 г.).

Последната инициатива на българския екип е международната конференция под надслов „Трансформации в следвоенна Европа: медицина, тела и технологии“, обединила 40 изследователи от 12 държави.

Какви теми се разискваха на нея? С този въпрос се обърнахме към доц. Анелия Касабова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, водещ изследовател в Проекта и ръководител на българския екип.

Доц. Анелия Касабова

– Доц. Касабова, каква беше целта на научната конференция?

– Разширяване на контактите, на изследователските въпроси и подходи бе главното. Разискваните теми бяха: медицинска етика; норма/нормалност и отклонение, здравни инфраструктури и символно картографиране на социалното пространство; страдание, насилие; отношения между лекар/медицински персонал – пациент; планиране на населението от раждането до смъртта.

Темите са много, но са и взаимосвързани. Те проследяват процесите на медикализация и демедикализация.

С медикализация се означават процесите, част от модернизацията на обществата, при които немедицински въпроси като менструация, бременност, раждане, менопауза, остаряване, смърт и др. се дефинират и разглеждат като медицински. Развиват се различни системи на здравеопазване. Обща характеристика е, че се въвеждат категориите „нормално“ – „ненормално“, а различието се патологизира. Тези процеси са свързани с бурно развитие на медицинските технологии, на фармацевтичните индустрии (в множествено число).

Медицината тясно се преплита със социалните политики.

Демедикализацията, обратно, е процес, при който поведение, състояние, определяно като болестно, се предефинира като нормално. Един от знаковите примери в това отношение е изваждането на хомосексуалността от т.нар. „Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства“ през 70-те години на миналия век.

Фокусът в Проекта е върху периода след Втората световна война и значението на отделните идеологии и икономики бе изтъквано в анализите. Нямаше наративи, които да противопоставят „единен и хомогенен Запад“ на „единен и хомогенен социалистически лагер“. Очертани бяха развития и вътрешни различия в държави и на запад, и на изток от „желязната завеса“. Показа се пропускливостта на тази завеса.

– Бихте ли дали някакъв пример?

– Да, теорията на британския психолог Джон Боулби (1907 – 1990) за значението на емоционалната връзка на малки деца (0 – 5 години) за тяхното развитие и психично здраве – т.нар. теория на привързаността. Боулби не е непознат за българската наука, но е малко познат на по-широка публика. А през 2002 г. той е изведен на 49-о място сред най-цитираните психолози на ХХ век. Това е интересна личност с високо образование по медицина, психология, психология на развитието, психиатрия. По време на Втората световна война работи с деца в болници, в спешни и евакуационни центрове, откъснати от семействата им, както и с деца с проблеми (извършители на кражби и други нарушения). След войната Боулби поема ръководството на „Тавистък Клиника“ в Лондон, специализирана за психично здраве. През 1950 г. става консултант на Световната здравна организация и в това си качество публикува през 1951 г. изследването „Майчина грижа и психично здраве“.

Книгата има огромно влияние. Дотогава са силни психоаналитичните теории, извеждащи като водещи фактори несъзнателното, фантазиите. Боулби насочва към събития от реалния живот в ранна детска възраст, към необходимостта от емоционален контакт, от изграждане на трайна връзка между родител (майка) и дете. Благодарение на СЗО теорията на Боулби предизвиква широки дебати в западноевропейските държави, широко навлиза терминът „хоспитализъм“. Липсата на стабилна емоционална връзка,

лишаването от майка се изтъква като решаващ фактор за забавяне на емоционалното и интелектуалното развитие

и последващи психични проблеми.

Терминът „хоспитализъм“ е доста комплексен. Въвежда се в края на XIX век от Флойд Крeндал. Той извежда като причини за високия процент смъртност на деца до 1-годишна възраст в институции нехигиеничните условия и разпространението на заразни болести, недостатъчната храна, липсата на двигателни упражнения. Отбелязва и липсата на личен контакт – всичко това обединява в термина „хоспитализъм“. Терминът навлиза в педиатрията и се използва като педиатрична диагноза през 1920-те и 1930-те години. Изследователките от Виенския психологически институт Шарлоте Бюлер, Катерине Волф, Хилдегард Дърфи въвеждат тестове за физическото, менталното, социалното развитие на децата.

Важна фигура в проучванията е психоаналитикът Рене Шпитц, който през 1945 г. предефинира „хоспитализъм“, като слага

акцента върху откъсването на детето от майката.

Шпитц въвежда и термина „анаклатична депресия“, с който обозначава трайните психосоматични увреждания при изоставяне на деца до една година от майките. Това е и общият елемент с теорията на Боулби (Шпитц и Боулби развиват теориите си по едно и също време). И до 2018 г. Американската психологическа асоциация дефинира „хоспитализъм“ като „липса на психомоторна реакция, невъзможност да наддават на тегло или да развият адекватно поведение при кърмачета като реакция на раздяла от майката“.

– До какво водят дебатите за теорията на Боулби?

– В теорията на Боулби (а и на Шпитц) майчината грижа е изведена на преден план като биологичен императив. Като политика, това води до реорганизация на детските ясли и целодневните детски градини, до ограничаване на откриването на такива институции.

Стимулира се майката да остане вкъщи при детето си.

Това става в определен исторически контекст – по време на война силно се променят отношенията между половете. През Втората световна война жени навлизат в платения труд. Теорията за привързаността се използва и за политически цели, за да се възпрат жените да работят, да не  конкурират завърналите се от фронта мъже. След войната има желание за връщане към „здравото семейство“ с ясно разграничени полови роли в търсене на сигурност след ужасите на войната.

– А как стоят нещата в соцлагера?

– В социалистическите страни ситуацията е противоположна – жените трябва да работят. Това е идеологически императив. Масирано се откриват дневни, а и седмични детски ясли, детски градини за деца до училищна възраст. През 1949 г. СССР и редица социалистически страни излизат от СЗО. Теорията на Боулби е позната, но се приема различно в отделните социалистически държави. Това бе показано на конференцията от старши изследовател Кристина Попова, която направи сравнение на житейския и творчески път на две педагожки – Ева Шмит-Колмер от ГДР и София Аврамова от НРБ.

За разлика от ГДР в България няма дебати около теорията на Боулби.

Тази тема бе в центъра и на друг доклад. „Социалистическият Боулби“ е заглавието на разработката на Наталия Ярска и Хосе Луис Агилар Лопес-Барахас, обединени в проекта „Expert-Turn“ (Институт за история към Чешката академия на науките). С примери от ГДР и Полша авторите очертават медицинските дискусии и промени в политиките, свързани с проблема „лишаване от майката“, с акцент върху детските ясли.

Скицирана бе и рецепцията на теорията на Боулби в опитите на отделни водещи лекари и педагози да се реформират детски ясли и градини. Показана бе и (политическата) критика от страна на източноевропейски педиатри, психолози, педагози на теорията за привързаността като „псевдонаука“, насочена идеологически срещу равнопоставеността на жените. Опитите за реформи в ГДР например срещат съпротива от страна на партийни функционери. Същевременно в западноевропейски държави в края на 50-те –60-те години на ХХ в. специалисти, жени, феминистични организации поставят въпроса, че е необходимо теорията на Боулби да се преразгледа. Критиката е, че

създава нова стигма върху работещи майки, внушавайки им вина, ако оставят децата си в ясли и детски градини.

А и (потенциална) стигма върху децата, които биха могли да бъдат възприемани като психично застрашени.

– Как се развиват нещата във времето?

– През 1960 г. и 1966 г. СЗО, в която са възстановили членството си социалистическите държави, провежда симпозиуми за работещите майки. В тези срещи активно участват лекари и експерти от Източна и Централна Европа, както показва изследването на Ярска и Барахас. Така се развива теорията, запазва се ядрото – значението на емоционалната връзка в ранна детска възраст, но тя не е императивно само с майката, разширява се към „значимия друг“.

Връщам се към приведения конкретен пример – едва ли е нужно да насочвам към

острия проблем с недостатъчните места в детски ясли и градини у нас,

но и не само у нас.

Въпросът за съчетаване на различните роли (семейство и професия), за необходимостта от институции, подкрепящи родителите в отглеждането на децата, стои остро на дневен ред. Въпрос, свързан с развитието на педагогиката и психологията на ранното детство, с професионалната подготовка на медици, психолози, педагози.

Your Image Description

Свързани статии:

„Едно, две, три – ела ме настигни“ Децата живеят в опасни и вредни условия 3 от 4 младежи от 92 страни без умения за работа Как да управляваме стреса*

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Phone: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Address: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Tags доц. Анелия КасабоваЕвропейски съвет за научни изследвания (ERC)Компаспроект

Последвайте ни в социалните мрежи

Viber
shareTweet
Previous article

Ученици и студенти представиха неразказани истории на българи в Гърция

Next article

Ученици свирят литература

Next article
Ученици свирят литература

Ученици свирят литература

Постоянен или срочен трудов договор: Кой е по-добър за вас?

Постоянен или срочен трудов договор: Кой е по-добър за вас?

С осанка и отношение на истински учител

С осанка и отношение на истински учител

Последни публикации

  • Сп. „Философия“, книжка 1/2025, година XXXIV
  • Годишно съдържание на сп. „Философия“, година XXXII
  • Philosophy, Number 4/2024, Volume 33
  • Philosophy, Number 4s/2024, Volume 33
  • Philosophy, Number 3s/2024, Volume 33
  • Philosophy, Number 3/2024, Volume 33
  • Philosophy, Number 2/2024, Volume 33
  • Philosophy, Number 1/2024, Volume 33
  • Годишно съдържание на сп. „Философия“, година XXXI
  • Сп. „Философия“, книжка 4/2023, година XXXII
  • Сп. „Философия“, книжка 3/2023, година XXXII
  • Philosophy, Number 3s/2024, Volume 33
  • Philosophy, Number 2/2023, Volume 32
  • Philosophy, Number 1/2023, Volume 32
  • Annual contents of Filosofiya-Philosophy 2022
  • Philosophy, Number 4/2022, Volume 31
  • Philosophy, Number 3/2022, Volume 31
  • Philosophy, Number 2/2022, Volume 31
  • Philosophy, Number 1/2022, Volume 31
  • Годишно съдържание на сп. „Философия“, 2021 г.
  • Philosophy, Number 4/2021, Volume 30
  • Philosophy, Number 3/2021, Volume 30

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Home
  • Contact
  • Subscribe now
  • Projects
  • Advertising

Az-buki Weekly

  • Вестник “Аз-буки”
  • Subscribe now
  • Archive

Scientific Journals

  • Strategies for Policy in Science and Education
  • Bulgarian Language and Literature
  • Pedagogika-Pedagogy
  • Mathematics and Informatics
  • Natural Science and Advanced Technology Education
  • Vocational Education
  • Istoriya-History journal
  • Chuzhdoezikovo Obuchenie-Foreign Language Teaching
  • Filosofiya-Philosophy

Newsletter

  • Accsess to public information
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
en_US
bg_BG en_US
  • Login
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • About the journal
  • Submit your manuscript
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"