Две ученички от Ардино със самостоятелна изложба

Те са млади и умни, усмихнати и красиви. Обичат да рисуват и на пух и прах разбиват всеобщите очаквания, че на хората на изкуството точните науки не им се удават. И за двете математиката е стихия. Преди броени дни ученичките от СУ „Васил Левски“ в Ардино и дългогодишни възпитанички на школата по изобразително изкуство към Центъра за подкрепа за личностно развитие – Общински детски комплекс в града, показаха творбите си в Народно читалище „Родопска искра“. Изложбата им носи магическото име „В плен на изкуството“ и включва общо 18 творби.

Срещаме се с всестранно развитите млади художнички от Ардино – Сузан Чолакова и Айлин Осман, за да разберем кога и как започват да рисуват и за какво мечтаят.

„Имам многобройни и различни интереси. Опитвам се да разпределям времето си пълноценно, така че да мога да правя всичко, което обичам“, казва за „Аз-буки“ 18-годишната Сузан Чолакова.

През новата учебна година тя ще бъде XII клас в СУ „Васил Левски“. Паралелно с обучението си е записала да учи за приложен програмист по Националната програма на МОН – „Обучение за ИТ умения и кариера“. От понеделник до петък ходи на училище в Ардино, а през почивните дни и през ваканциите пътува до Кърджали за допълнителните курсове за придобиване на професионална квалификация.

През август Сузан навърши 18 години и съвсем скоро ѝ предстои преломен момент в живота да реши къде ще продължи образованието си. С усмивка ми казва, че този въпрос в последно време чува много често. Насочила се е към няколко неща.

„Обичам математиката и информатиката, но повече ме влече към изкуствата.

Искам да следвам архитектура“, казва тя.

Мечтае да учи в София, защото градът много ѝ харесва, а и възможностите за професионална реализация, след като завърши висшето си образование, са много повече в столицата. Талантливото момиче добре осъзнава, че ако избере да се развива в областта на информатиката, със сигурност ще успее да си намери по-добре платена работа, но сърцето ѝ подсказва да опита това, което най-много ѝ харесва.

„Изкуството е това, което ме прави щастлива.

Пред бялото платно се чувствам свободна. Там имам възможност да изразя себе си“, обяснява ученичката.

От родителите си среща пълна подкрепа във всяко едно решение. Те добре осъзнават, че са се справили отлично и са възпитали едно прекрасно момиче, което само може да реши как да подреди живота си. Здраво са поставили основата, на която да стъпи, а оттук нататък решенията са в нейните ръце.

Освен рисуването, математиката и информатиката, на младото момиче много му се удават и чуждите езици. Освен български и турски, които владее отлично, в момента учи и английски и френски. Признава, че обича да учи езици и да открива коя дума откъде произлиза.

Освен това не иска да си губи безцелно времето, затова използва всяка минута за себеусъвършенстване. Иска да има различни възможности за реализация в живота. Никога не знаеш кое къде ще ти помогне.

„Не мога да си представя, че ще се събудя един ден и ще осъзная, че работя нещо, което не харесвам.

Надявам се, че никога няма да ми се случи, но човек никога не знае какво го очаква в утрешния ден“, обяснява тя.

За Сузан изложбата „В плен на изкуството“ е сбъдната мечта. Това е не само първата ѝ изложба, но и първата възможност да покаже творбите си пред повече хора.

„Тази изложба за мен беше една голяма крачка напред. Направих нещо, от което преди това много се страхувах. Имаше моменти, в които дори си мислех, че това е невъзможно. Но ето, че се случи“, обяснява тя.

Признава си, че до този момент се е притеснявала да показва картините си пред непознати хора. Мислела си е, че може хората да не разберат изкуството ѝ. Честта да видят красивите ѝ творби са имали само близките ѝ и няколко приятели.

„Преди изложбата бях много притеснена“, спомня си тя.

Страхувала се е, че никой няма да дойде да види това, което са направили с Айлин и ръководителката на школата Мюзейен Юсуфова, но въпреки техните очаквания тяхната изложба бива посетена от множество местни и гости на града.

В експозицията Сузан представя пейзажи, животни и няколко творби от абстрактното изкуство.

„Рисувам откакто се помня. Вкъщи пазим картини и от времето, когато съм била на четири-пет години. Активно започнах да се занимавам с изобразително изкуство в I клас, когато се записах на курсовете в ЦПЛР – ОДК, Ардино.

Г-жа Юсуфова беше човекът, който ме насърчи да продължа да рисувам. Каза ми, че имам дарба“,

казва момичето.

Има дни, в които сутрин става рано и рисува до късно през нощта: „С рисуването е така – започваш и не можеш да спреш, докато не го довършиш. Вярвам, че това се отнася за всички хора на изкуството – когато имат идея в главата, не могат нито за минута да спрат, докато не я изпълнят“, посочва Сузан.

Зад гърба си вече има няколко награди – две втори места от Националния конкурс „Детство мое – реално и вълшебно“ и от Шестия национален конкурс за детска рисунка „Приказният свят на моя роден край“.  Отличия има и от две поредни издания на Националния конкурс „Под дъгата на детството“, а също така и от Международния детски фестивал „Млади таланти“ и от конкурса „От Коледа до Васильовден“.

За разлика от Сузан,

за десетокласничката Айлин Осман „В плен на изкуството“ е втората ѝ поред изложба.

Независимо че е с две години по-малка, Айлин миналата година представя експозицията „Светът на една мечта“ в сградата на ЦПЛР – ОДК, Ардино.

Тя е носител на редица награди от конкурси и състезания. На областния конкурс „Бъдещето през моите очи“ получава специалната награда на „Глобал Нет“. Втори места има от националните конкурси „Под дъгата на детството“, „С очите си видях бедата“ и „Аз и моите приятели – животните“.

Школата по изобразително изкуство започва да посещава във втори клас. През годините е изпробвала различни техники за рисуване и материали, но с времето намира своето – четката и акрилните бои.

А колкото до това колко време ѝ отнема да нарисува една картина – от замисъла до крайната реализация, ми отговаря, че е различно – понякога може и за ден, а друг път работи върху една творба повече от седмица.

Противно на очакванията, любимият ѝ предмет в училище е математиката, а не изобразителното изкуство.

„Има много общи неща между двата предмета – в рисуването например винаги имаш нужда от перспектива“, обяснява  Айлин.  И макар сега да едва на 16 години, вече има идея за бъдещето си. Тя също като Сузан иска да учи специалността „Архитектура“. „Но дотогава има още много време“, завършва тя.

Свързани статии:

Златната диригентка на многогласното пеене Кюстендилска ученичка с първа самостоятелна изложба Повелителите на солта Творчеството като аскеза и горест „Балада за Георг Хених“