Тео Койчинов от FRESH!: РАДИОактивен съм всеки делник

Избрахме това заглавие, уважаеми читатели, за рубриката на в. „Аз-буки“, защото никое друго не е така близо до истината. И защото техните гласове са разпознаваеми за мнозина от слушателите в радиоефира. Днес представяме Теодор Койчинов. Той е водещ на „Шоуто на Тео“, което се излъчва в ефира на радио FRESH! всеки делничен ден от 10 до 14 часа.

Теодор Койчинов е роден в Стара Загора. Всички го наричат Тео и така е познат навсякъде. Висшето си образование завършва в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Учи поп и джаз пеене при доц. Алис Боварян. Тео е познат и от малкия екран. Той е сред финалистите на първото издание на „Мюзик айдъл“ през 2007 г. В радио FRESH! работи от 2012 г.

„Явих се на интервюто по препоръка на приятелка. Тогава търсиха мъжки глас, защото в ефир бяха само дами. Реших да опитам – харесаха ме и започнах“, разказва за в. „Аз-буки“ Тео Койчинов. И така на шега

вече близо 12 години работи в радиото.

Там му харесва и се чувства изключително добре.

Смее се, че на въпроса утре на работа ли си, обикновено отговаря, че не отива на работа, а в радиото. Този отговор е красноречив и не се нуждае от обяснения – Тео се чувства повече от прекрасно в амплоато на радиоводещ. Отново с усмивка ми казва, че си се представя след години като усмихнат водещ пред пенсия: „Магията на радиото е, че водещият остава скрит. Тялото може да остарее, но духът – никога“.

„Шоуто на Тео“ по FRESH! няма конкретна тема, но в него Тео, извънформатно, воден от будната си гражданска съвест и адекватния според него собствен поглед върху обществено-политическия живот у нас, а и по света, се случва да насочва вниманието на аудиторията към обществено значими теми. И понеже има пред себе си микрофон, а и радиопулт, на който оперира, чувства вътрешна потребност да изрази мнението си в едно откровено музикално, национално радио. Водещият споделя, че

винаги се опитва да прави и разказва неща, които са му интересни на самия него.

Любознателен по природа, обича предизвикателствата и най-вече да предизвиква себе си, за да види докъде може да стигне.

„В този лицемерен свят на съзнателна дезинформация и манипулация, пресметливо водена и користно контролирана от преобладаващи несвободни медии, смятам, че медиите трябва да бъдат обективни и безпристрастни, и затова се стремя винаги да бъда открит и честен“, допълва той. Тео е от хората, за които казват, че не плаща данък обществено мнение. Силно вярва, че най-големите добродетели на човека са искреност и добронамереност, и затова се стреми да опази за себе си поне тези добродетели.

„Независимо колко са характерни лицемерието и фалшът за нашите артистични шоу бизнес среди, за толкова много време не успях да го припозная като собствен модел на поведение“, отбелязва той.

В същото време е от хората, които се вслушват в критиките, стига да са обективни и на място: „Всеки шамар в живота след отрезвяването се оказва, че е своеобразен житейски урок и носи опит, който не е задължително да осъзнаеш от първия път, ако нямаш късмета да е дошло времето за това. Понякога е нужно да спреш и да осмислиш ситуацията, а след това да си извлечеш поуките“. Вярва, че всяко нещо, което ти се случва в живота – добро или лошо, е с причина и не трябва да се съпротивляваш срещу това, а да научаваш житейските си уроци. Но също вярва и че

човек сам за себе си трябва да е генератор в модерирането на своето място в бъдещето.

В професионален план е безкрайно благодарен на голямата подкрепа, която получава от работодателите си в лицето на радио FRESH! „Гласувано ми е доверие и няма нито миг, в който да не изразявам себе си и позициите, в които вярвам“, споделя той. За него е важно разбирането и комуникацията в работна среда да бъдат не на ниво шеф – подчинен, а като човек и човек.

Даден му е голям картбланш и затова опитва да не злоупотребява безразсъдно с гласуваното доверие. Но признава, че се е случвало да изпитва търпението и да опъва нервите на прекия си шеф. Засега явно успява, щом вече почти 12 години е в ефира на една от най-слушаните радиостанции с национално покритие у нас.

„Нито радиото, нито казармата, нито семейната среда са формирали характера ми. Те са допринесли по някакъв начин и в някаква сфера, но творецът тук определено е животът“, разказва той.

Не се стърпявам и решавам да попитам дали има смисъл да върнат казармата отново, и нуждаят ли се съвременните младежи да се научат на ред и дисциплина: „Казармата е излизане от зоната на комфорт. И да, тя определено е нужна на младите мъже. И не трябва да бъде като в моя случай – година, а от 3 до 6 месеца. Безценно е дори усещането да се отделиш от семейството си и да се опиташ да се адаптираш в нова и различна среда. Освен това се научаваш да спазваш правила и порядки, ставаш дисциплиниран и отговорен. За много кратък период имаш възможността да провокираш у себе си изграждане в посока осъзнат индивид, който след това ще бъде полезен както на обществото, така и на самия себе си. А в контекста на нестабилна Европа, където на няколкостотин километра от нас има война, определено военното обучение не е никак излишно“.

Тео е на мнение, че изглежда,

светът в последно време става твърде толерантен.

„Има време за всичко, но когато трябва да застанеш мъжки и да си сериозен, трябва да умееш да го направиш и да знаеш как става това“, отбелязва той. Нужно е човек да има изградени житейски устои, да има вътрешни норми и разбирания за добро и лошо, правилно и грешно.

По повод училището като възпитател от най-ранна възраст, радиоводещият споделя още, че разбирането у нас за учебен процес и учебен материал е безкрайно остаряло и архаично. „Има държави, в които учебният процес още от детската градина, та чак до висшето образование е структуриран и функционира по съвсем различен начин. А именно – насочен е към личностното развитие и откриването и развиването на заложбите на всеки отделен човек, а не превръщането на индивида в част от общата масовка“, аргументира се той.

На мнение е, че в училище трябва да се отделя повече внимание на изучаването на музиката. „Тя не е просто пеене, а предмет, който развива заложбите на детето. Ако зависело от него, с приоритет трябвало да бъде обучението по хуманитарните предмети, защото там на преден план излиза собственото мнение и възможността да защитаваш позициите си“, допълва радиоводещият.

Категоричен е, че

музиката е учебният предмет, който развива личността и прави човека по-добър.

Дипломната му работа също е посветена на темата как влияе музиката върху ранното детско развитие. Оказва се, че влиянието върху мозъка на човека е изключително голямо. А колкото до ползите от слушането на класическа музика при бременните жени, Тео отново отговаря с усмивка: „Хубаво е жената да слуша класическа музика по принцип, а не само когато е бременна. Музиката е магия, а класическата музика има доказан във времето терапевтичен характер. Неслучайно музика писана преди 100 – 200 години, звучи актуално и днес и продължава да вълнува със същата сила. Тук идва въпросът, който не си задавам само аз, а той е какво се е случило в тези епохи, за да могат да се родят такива велики композитори. Какво е впечатлило и развълнувало тези хора, за да могат да ни завещаят такива шедьоври. Но може би това е магията на човечеството – пик, който е трябвало да изживее и се е проявил най-вече в музикално отношение“.

Тео признава, че живее с музиката – тя звучи в главата му по всяко време и навсякъде.

„Това понякога е много смущаващо и се питам дали още се вписвам в графата на нормалните хора“, смее се отново той. Определя себе си повече като певец, отколкото като музикант, защото в духа на убежденията му за честност и справедливост не върви да застане на равна нога със свои колеги, които от малки неуморно свирят с часове, за да станат музикантите, каквито са днес.

В последно време не записва собствени песни, но пък добре работи в екип. „Не съм от тези, които ще правят нещо само защото трябва да правят нещо. Днес има доволно много хора, които правят точно това. Те просто искат да бъдат модерни и известни, но реално няма какво да покажат“, споделя той. Според него в последно време се наблюдава пълна девалвация на ценности и като че ли материалното не само победи, а напълно изравни със земята духовното у човека.

„Светлината в тунела и разковничето на този проблем се крие в семейната среда. Когато семейството липсва или то е нездраво скрепено, това трудно може да се случи. В последно време е много модерно всеки да захвърли семейството си, воден от собствено си его и без за секунда да помисли за вредата, която нанася на детето или децата си. Колкото и патриархално да звучи,

добри и стойностни хора може да има само ако са отгледани в добри и здрави семейства.

Има изключения, но в случая според него важи общото правило. Семейството е фундамент и добрият пример на спокойни родители, които са доволни от себе си като личности и в професионален план, изграждат на подсъзнателно ниво у детето си модел, който да търси след това за себе си и в бъдеще. Така се формира търсене в дълбочина, а не повърхностен поглед върху нещата.“

А колкото до вечния въпрос, който стои днес пред всеки родител, а именно как да възпитаваш детето си в морал и ценности и в същото време да го подготвиш за реалния живот, където това отдавна не е на мода, питам Тео и моля за отговор в качеството му на баща на прекрасно момче:

„С децата си трябва да бъдем преди всичко приятели. Добрият родител, от една страна, е авторитет, а от друга – приятел. Децата не трябва да живеят в саксия, трябва да знаят всичко за света, в който живеят.

Възпитавам сина си от гледната точка на това, което обичам и разбирам най-добре – музиката.

Показвам му стойностните неща, но му показвам и другото. Ако успея да възпитам у него добрия вкус, вярвам, че той сам после ще успее да различи истинското от фалша и меркантилната пошлост. Така няма да я припознае като своя среда след време и няма да захвърли всичко това, което съм инвестирал в него като време, като приятел и като родител. А ако го направи, значи грешката е у мен – не съм се справил, а само съм си мислил, че съм направил дълбока и трайна инвестиция в него“, завършва той.