Могат ли градовете да запазят местата за игри

Може би помните криеницата по входовете, игрите на стражари и апаши в съседските дворове, скачането на ластик, стрелбата с фунийки, играта на ръбче? Помните ли как в I клас ходехте пеша до училище, как пазарувахте в кварталните магазини, как се уговаряхте с приятели пред блока…?

Ако сте от София, може би помните биренките или масльонки, наричани още „сирийчета“. Ако сте от Варна, е по-вероятно да им викате лимки, в Пловдив бяха джаменки, в Бургас – билички, в Габрово – дечки, в Шумен – бубички… Отворете Google и ще научите още 35 думи за добре познатите на някогашните деца стъклени топчета, с които можеха да прекарат часове в игра навън.

Как обаче нещо, което допреди тридесетина години бе толкова съществено, че да има специално име във всеки по-голям град, днес вече масово е непознато?

Едно поколение време: период, в който градските улици и площади в по-големите населени места в България сведоха гостоприемството си към децата до непознат преди това минимум. Възходът на колите и технологиите, растящите тревоги за безопасността и препълненият с училищни и извънучилищни ангажименти стил на живот доведоха до изчезването на децата от уличния пейзаж и „мигрирането“ им към закрити пространства.

Заедно с това се променят и социалните нагласи към децата.

Свободата им у дома нараства, но тази на открито прогресивно намалява. Пътеките на урбанизма все по-смело разделят поколенията: най-малките са в детски ясли и градини; учениците прекарват все повече часове в училище и занимални; играта става възможна само на площадки и детски кътове… Свиването на детската територия – местата, където могат да се придвижват и играят самостоятелно, рязко стеснява възможностите за участие на децата и за натрупване на местен опит, капацитет за екологично мислене и базови компетентности за живот сред младите хора.

Иначе казано, днешните деца губят града, но това върви със сериозни загуби за всички. И още – ако оставим градовете ни да се разрастват без мисъл за децата, рано или късно хората в тях може да спрат да просперират.

Какво е решението?

През декември 2024 г. центърът на Варна се преобразява с детски послания и рисунки, които изследват точно тези въпроси, но през перспективата на самите деца. Какви са моделите, в които възпитаваме обществото – модели на заедност или изолация, чувствителност или отхвърляне? Какви са невидимите очаквания, към които децата се приучават да живеят? Какви са ограниченията, които градската, но и образователната реалност поставят пред тях? И могат ли те да бъдат преодолени, ако самите деца действат като активен двигател за обновяването на града?

Инициативата за социална промяна се нарича „Деца на площада“ и се осъществява с финансовата подкрепа на фонд „Култура“ на Община Варна, която за втори път предоставя престижна трибуна за детските гласове. След като на 1 юни самата общинска сграда бе трайно преобразена от близо 50 деца в предучилищна възраст.

Основното послание, отпечатано на един от прозорците на варненската община тогава, е

„В града е важно да има въображение. Трябва хората там да могат да си представят разни неща“ (Мария-София, 6 г.).

Сега Варна отново се заявява като град с въоб­ражение и стремеж децата ѝ да бъдат активни граждани тук и сега, а не в бъдеще време.

„Правото на град е право на всеки, но то трябва да бъде осъзнато и отстоявано. Интелигентният град трябва да планира публични пространства, които умишлено заличават разделенията – места за живот, игра и органичен обмен между хора и поколения. Децата могат да са агенти на тази промяна, стига да започнем да придаваме видимост на начините, по които те опитват да си възвърнат града. В детските движения, рисунки и думи можем да видим как придават друг смисъл на физическата и образователната среда (защото каквото и да казва училището, двете са неразривно свързани!). Как деликатно критикуват и превеждат местата на свой език. Опитомяват ги към нуждите и ресурсите си. Играят си с ограниченията им. Преобръщат ги с главата надолу или ги трансформират във въображението си.

Детският поглед ни е необходим, за да преоткрием и възродим формите на свободно движение и игра,

да идентифицираме проблемите и решенията…

И да развием смели, радикални визии за социална промяна“, споделя Нора Гавазова – председател на фондация „Калейдоскоп“, която е организатор на „Деца на площада“.

Фондация „Калейдоскоп“ са събрали гласовете на 70 деца и младежи на възраст от 3 до 16 години, които задават посоката за по-красив, по-социален и по-игрив град – град, който е добър за всички хора. Те ви провокират да видите познати места през очите на дете, да поиграете на (с) тях или да се включите в отправянето на креативни предложения към градската управа за транс­формирането им…

Свързани статии:

Седем добри практики при храненето в детската градина Снимка на броя: Бабинден „Има един голям вариант“, или за какво точно става дума Когато Моцарт звучи в училище, децата се озаряват