Роботизирана ръка събира разделно отпадъци

Динко Динев е носител на наградата „Константин Величков“ за 2024 г. в категорията „Принос в развитието на способностите и компетентностите на децата и учениците“.

Старши учителят по информатика и информационни технологии в Профилираната гимназия „Васил Левски“ в Ямбол създава динамична и иновативна среда, която развива у учениците критично мислене и способност за решаване на проблеми.

Динев умело мотивира учениците си да не се отказват и винаги да се стремят да показват най-доброто от себе си.

Той инициира участието им в проекти за социална отговорност и здравословен начин на живот, което спомага за превръщането на възпитаниците му в активни граждани и добри хора.

Емоцията да получиш такава награда, е невероятна. Нямам думи да опи­ша радостта си от това, че трудът и работата ми са толкова високо оценени“, разказва за „Аз-буки“ Динко Динев.

Признава, че е многократен носител на награди от световни, национални и регионални състезания, но за първи път получава отличието си лично от министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков и затова вълнението му е толкова голямо.

Динев е израснал в семейство на педагози.

И майка му, и баща му са начални учители в различни училища. Самият той преподава информатика и информационни технологии в гимназията в Ямбол от 11 години на ученици от VIII до XII клас. Води и клуб „Роботика“.

Често в часовете си като гост-лектори кани университетски преподаватели от висши училища в цялата страна и доказани учени от Българската академия на науките.

„Независимо че още сме в училище, опитваме се разработките ни да бъдат на университетско ниво“, казва той.

и обяснява – „В кръвта ми е да работя с млади хора и да им предавам знанията и опита си. Най-ценни за мен са техните усмивки след всяко състезание, в което спечелят и награда. Това е моментът, в който и аз, и те виждаме, че трудът се възнаграждава“.

През август миналата година учителят участва във фестивала „Наука на сцената“, който се провежда в Турку, Финландия. Тогава представя проекта си „Умно земеделие“.

В него са включени различни модули, като „умна ферма“, трактор, автоматична поливна система, соларна буболечка, „умна лейка“, която сама полива цветята.

Има и вулканични сензори, които отчитат степента на влажност на почвата и отбелязва имат ли нужда растенията от още вода, или пък са полети с повече от нужното.

Всичко това се изписва на дисплея на всеки модул.

„Отделно правя и връзка с Bluetooth и Wi-Fi между всеки от модулите. По този начин обобщената информация е на мобилния ми телефон и мога да контролирам процеса през него“, обяснява учителят.

И целият този проект е представен с холограмен вентилатор на международното изложение.

През юни Динев заедно с ученика си Пресиян Живков от VIII клас участват в XII национален конкурс „Млади изобретатели“ в София. Там представят „Автоматизирана система за сортиране на цветни обекти с помощта на Arduino“.

Основните компоненти на системата включват

сензори за разпознаване на цвят, роботизирана ръка и поточна лента.

Сензорите идентифицират цвета на кубчетата, които се движат по поточната лента, и предават тази информация на роботизираната ръка. Ръката ги хваща и ги поставя в съответните цветни кофички за рециклиране.

Системата е предназначена за сортиране на кубчета в три цвята: син, зелен и червен.

Проектът демонстрира практическото приложение на „Ардуино“ в автоматизацията и сортирането, както и значението на рециклирането и екологичната отговорност.

Най-простичко обяснено, изобретението показва как биха могли отпадъците да бъдат събирани разделно с помощта на роботизирана ръка, която работи автоматично.

Учителят разказва, че това е седмата роботизирана ръка, която правят заедно с неговите възпитаници.

Преди време са работили както върху метални и пластмасови ръце, така и върху автоматизирани, които се управляват през телефон или друго мобилно устройство.

„Опитвам се всеки път нещата, които правим, да бъдат различни като конструкция и функционалности“, обяснява моят събеседник.

„Охранителна система с „Ардуино“ – така пък се казва проектът, който учителят и ученикът му Пресиян представят по време на 52-рата национална конференция по въпросите на обучението по физика на тема „Образованието по физика и дигиталните технологии“ в Сливен.

„Проектът представлява минимодел на къща, която има много датчици, които звуково сигнализират при отваряне на прозорци или врати. Приложението е разработено по модела на СОТ системите с дистанционно управление“, уточнява Динев.

През годините преподавателят и учениците му са създавали още много

„умни“ разработки в полза на хората

– например проекти за къщи, замък и град. Последната разработва след посещението си в ЦЕРН.

„Когато се върнах оттам, реших да направя няколко „умни“ къщи с различни сензори, които да съставят своеобразен „умен“ миниград“, разказва той.

Динев споделя, че в дома му също присъстват много и различни приложения и не си представя живота без мобилните джаджи. Смело можем да кажем, че за себе си той е успял да съчетае приятното с полезното.

„Аз също се уча всеки ден. Опитвам се да бъда в крак с всичко ново и да не изоставам. Всяка секунда излиза нещо ново“, обяснява той.

Използва времето си постоянно да измисля и измайсторява нови устройства.

На въпрос дали има нещо, което мечтае да направи, но все още не е успял, Динев отговаря: „След инцидент с машина дядо ми остана без една ръка.

Мечтая да му направя протеза, която да се управлява от невроните на мозъка.

Постоянно опитвам, но все още не съм достигнал необходимото ниво, за да осъществя тази своя мечта“, разказва той.

Навярно това е и причината зад гърба си да има толкова много разработки за роботизирани ръце, които се управляват от различни източници.

„Имам още какво да уча в тази посока“, допълва той.

Притежател е и на един от първите модели на роботизирани ръце, произведени у нас – „Робко 01“.

Учителят разказва, че по време на социализма страната ни е била първата в света, произвеждаща такива, които е изнасяла за продажба зад граница.

„Днес у нас са останали съвсем малко бройки и аз съм един от малцината техни притежатели“, смее се той.

Споделя, че купува „Робко“ като части за скрап и след това малко по-малко започва да го ремонтира и доусъвършенства.

Много трудно намира необходимите части, но с желание всичко се постига.

Освен преподавател в Профилираната гимназия в Ямбол Динко Динев е и докторант към Техническия университет – Габрово.

Работи по много интересна тема и разработва мобилно приложение за изследване на плода по време на бременност.

„Идеята е жените да бъдат спокойни през цялата бременност и да знаят в коя гестационна седмица какво се случва с плода им.

Приложението отчита и сигнализира при проблем

– повишени или понижени показатели, необходимост от консултация с лекар или изследване“, допълва още моят събеседник.

Сред другите му интереси е и авиацията. В клуб „Роботика“ често с учениците правят симулатори на самолети и космически кораби.

Заедно с възпитаниците му взимат участие и в конкурса „Трудните стъпки към истината за Вселената“, който се провежда във Варна. Динев е и лектор в клуба „Космонавтика и роботика“ към Астрономическата обсерватория и планетариум в Ямбол.

Навсякъде и по всевъзможен начин учителят се опитва да събуди желанието у младите за правене на наука и да ги зарази със своя плам.

Преди броени дни той и учениците му се завръщат от Варна с грамоти и награди от конкурса „Силата на топлината“.

Той е  организиран от Народната обсерватория „Николай Коперник“ в морския град, Съюза на физиците в България, Регионалното управление на образованието и местната община.

Конкурсът е посветен на 200-годишнината от рождението на Уилям Томсън (лорд Келвин) – изтъкнат учен и основоположник на термодинамиката.

Този път чрез демонстрация на действащ парен двигател учителят и неговия ученик Иван Стойнов успяват да впечатлят журито с иновативен подход и задълбочени знания, отразяващи широките научни интереси на лорд Келвин –

от термодинамиката и електромагнетизма до теорията на газовете и молекулярната динамика.

Динев работи и в посока на изкуствения интелект. Вече е разработил робот, който се управ­лява с гласова команда и може да снима, разпознава мимики, настроението и тона на своя събеседник.

„Когато му се карат, става тъжен, когато го хвалят – подскача като малко дете, а като е уморен – се прозява. Това означава, че батерията му е паднала и трябва бързо да бъде зареден“, обяснява учителят.

Баща му Дончо Дойчев, който е начален учител в СУ „П. К. Яворов“ в Стралджа, решава също да направи робот заедно със своите по-малки ученици.  Разработват го с блоково програмиране и работи чрез разпознаване на два вида карти – хартиена и дигитална.

Така се заражда идеята да проведат съвместен урок и да покажат какво могат да правят двата робота.

Урокът се осъществява съвместно от двете училища и АОП – Ямбол, и предизвиква голям интерес сред обществеността.

„Днес децата имат хиляди възможности за достъп до информация. Стига да имат желание, могат да научат всичко. Преди нямахме тези условия и си мисля, че е грехота да не се възползваш от това, което ти се предоставя на тепсия“, завършва Динко Динев.