
Темата за използването на лични вещи и средства за служебни цели все по-често провокира въпроси сред работещите. Един от най-честите казуси е дали работодателят има право да изисква ползването на личния автомобил, телефон или други лични средства в рамките на трудовите задължения. Настоящият материал разглежда правната рамка, която урежда подобни отношения, и ясно очертава границите между служебните задължения и личните права на работника или служителя.
Ваше лично право е да откажете да предоставите на разположение личния си автомобил за служебни цели,
защото няма законово изискване за подобно задължение за работника или служителя.
Задължение на работника е да изпълнява законните нареждания на работодателя, но понякога се злоупотребява с тълкуването на това задължение, защото някои работодатели си позволяват да издават нареждания, без те да бъдат в унисон със законовите разпоредби.
Задълженията на работниците и служителите са изчерпателно изброени в Кодекса на труда.
При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът е длъжен да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време, да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи, и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество, да използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа. Също така е задължен да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество, да спазва техническите и технологическите правила, да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд, да изпълнява законните нареждания на работодателя, да пази грижливо имуществото, да бъде лоялен към работодателя, да спазва вътрешните правила и др.
В Кодекса на труда са регламентирани и правата и задълженията на страните по трудово правоотношение – работник и работодател.
Въпреки че трудовото правоотношение възниква на договорна основа, има елементи от неговото съдържание, които са законоустановени и задължително трябва да бъдат уговорени между страните в трудовия договор. И в този случай обаче предмет на такова договаряне не може да бъде ползването на личен телефон за служебни цели, защото то не е предвидено в закона и всяка подобна писмена договорка няма правна стойност.
Работодателят, от своя страна, е длъжен да осигури на работника или служителя
нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение, работно място и условия в съответствие с характера на работата, здравословни и безопасни условия за труд и др.
Няма законово задължение работникът или служителят да използва лични вещи
като автомобил, телефон или компютър за изпълнение на служебните си задължения. Това е личен избор, а не част от трудовото правоотношение, освен ако не е изрично предвидено със закон или чрез доброволно допълнително споразумение. Всеки натиск от страна на работодателя в тази посока представлява неправомерно действие и може да бъде оспорен. Работодателят е този, който носи отговорност да осигури условията и средствата, необходими за работа.
Справка: чл. 66 от Кодекса на труда; чл. 126 от Кодекса на труда; чл. 127 от Кодекса на труда.

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg