Приказкотерапия в Челопеч

Помните ли голямата сянка на минаващ човек или издължения си силует, внезапно появил се върху стената, за който не сте и предполагали, че може да добие такива размери?

Изразът „Страхува се от собствената си сянка“ най-често се използва за хора, чиито страхове засягат почти всичко, което ги заобикаля. В психологията сянката може да съдържа потиснати аспекти от тъмната страна на личността – слабости и недостатъци. Има обаче и още едно значение на страха от собствената ни сянка и то е буквалното. Случва се преди всичко при децата.

Някъде оттук, от сенките, които ни стряскат, от малките страхове, които „заплашват“ да станат по-големи или дори да ни придружават цял живот, тръгва и настоящата история.

Мястото е Детска градина „Ханс Кристиан Андерсен“ в село Челопеч.

Главният герой са децата и страховете им. В ролята на лечители са техните учители и специалисти, а за всичко това ни разказва директорката Стефани Стойнова. Да не пропуснем и най-съществения елемент – приказката. Защото този толкова популярен повествователен жанр, откакто свят светува, предлага магическо лечебно хапче. И нима е възможно от неговата сила да не се възползват точно в детска градина, носеща името на най-големия световен разказвач на приказки!

И така, една от впечатляващите инициативи, която ДГ „Ханс Кристиан Андерсен“ в Челопеч реализира съвместно с Основното училище „Св. св. Кирил и Методий“, е проектът, наречен „Приказкотерапия“.

Какво представлява?

Най-напред децата от детската градина рисуват или описват свои страхове. След това ученици от VI клас създават приказки въз основа на тези детски страхове. Преживяванията на децата влизат в истории и се случват на разнообразни герои.

„Приказкотерапията е вид арт терапия, която използва силата на приказния сюжет, символите и героите, за да помогне на детето да изрази и преодолее своите вътрешни преживявания. Чрез слушане, разказване и създаване на приказки децата намират безопасен начин да говорят за това, което ги тревожи, и да открият, че дори страхът може да има щастлив край“, споделя директорката Стефани Стойнова.

Проектът свързва две поколения – малките деца, които изразяват своите емоции, и по-големите ученици,

които чрез писане и съпреживяване измислят истории за смелост и доброта, вдъхващи надежда. По този начин, казват от екипа, реализирал инициативата, се изграждат мостове между детството и юношеството, между въображението и реалността.

Ако се върнем на сянката, с която започнахме в началото, една от приказките, използвани в терапията, се нарича именно „Тими, който се страхувал от своята сянка“. В заниманието децата използват ръцете и пръстите си, за да пресъздадат различни животни. Могат да редят пъзели или просто да поставят играчки животни върху лист хартия, огрян от светлина, и да очертаят сенките им.

„Приказката е естественият език на детето – чрез нея то разбира света, изразява емоции и търси решения. Поради това инициативата въздейства не само терапевтично, но има възпитателна и творческа стойност – учи децата да мечтаят, да вярват в доброто и да откриват сила у самите себе си“, твърди Стойнова.

Като директор, временно изпълняващ длъжността, тази година тя се включва с екипа и възпитаниците си в отбелязването на 65 години предучилищно образование в Челопеч. Годишнината е отпразнувана с тържествен концерт, вдъхновен от българските народни традиции.

„Чрез танци, песни и сценки децата пресъздадоха връзката между миналото и съвремието. В празничната програма участваха всички групи, а малчуганите много убедително показаха любовта си към родното и към българските традиции“, обяснява Стойнова.

В духа на празничната година децата са поканени

от Община Челопеч да вземат участие в празника „Пресвета Неделя“, както и в етнофестивала „Челопеч – огнище на традиции 2025“. На сцената излизат малчуганите от най-голямата група, които изпълняват народни танци и със своите усмивки и неподправено вълнение печелят сърцата на публиката.

Община Челопеч и компанията „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД подпомагат градината. В резултат на това децата разполагат с допълнителни съоръжения за здраве и възстановяване, като басейн и солна стая. Материалната база е поддържана и осигурява комфорт за обучение и игра.

„В сградата функционират три възпитателно-образователни групи и една яслена, като всяка има собствена занималня, спалня и санитарен възел, оборудвани със съвременни дидактически материали и разнообразни играчки, подпомагащи игровото, познавателното и социалното развитие на децата“, уточнява директорката. Не забравя да спомене и двора на градината, който е озеленен, с външни площадки, разпределени по възрастови групи, като всяка зона е съобразена с потребностите, възможностите и интересите на децата.

Според Стойнова

екипът на детската градина е сплотен и работи отдадено.

Квалифицирани учители, логопед, психолог, ресурсен учител, треньор по плуване, медицински специалисти и административен персонал – всички се трудят за създаването на среда, която осигурява безопасност, подкрепа и качествено развитие на всяко дете.

В детската градина има разнообразни клубове по интереси – подвижни игри и йога, футбол, народни танци, плуване, реализират се инициативи по проект „Силен старт“ на МОН, които подпомагат цялостното развитие на децата. Точно по този проект от настоящата учебната година за децата има новооткрити специализирани кабинети на логопед, психолог и ресурсен учител.

Логопедът Димитринка Бантова предлага още едно интересно занимание,

което като приказкотерапията се превръща в любимо на децата. Нарича се логоритмика и е иновативен метод, който съчетава музика, ритъм и движение с упражнения за развитие на речта. Така, чрез подпомагане на комуникативните умения се работи и за общото развитие на детето. По време на заниманията децата упражняват правилното произнасяне на звуците, развиват речевия слух и артикулационната моторика, усъвършенстват координацията между слух, движение и говор и едновременно се забавляват.

Директорката разказва, че чрез игри, песни и ритмични упражнения малчуганите се учат да изразяват себе си, докато укрепват самочувствието и увереността си в говоренето, а часовете се провеждат регулярно в рамките на програмата на детската градина. Използват се топчета за отброяване на ритми, стихчета в рими, артикулационна гимнастика.

„Родителите, наблюдавали децата си в заниманията, споделят за видими резултати – по-ясна реч, по-голямо внимание и желание за общуване“, казва Стойнова.

Жителите на Челопеч най-вероятно имат сантимент към детската градина на родното си село.

Тръгнала с една група, разположена в малка къща в центъра, днес „Ханс Кристиан Андерсен“ е модерна градина, разполагаща с всичко необходимо за израстването на здрави и щастливи деца. Още повече че в построяването на новата сграда, отворила врати през 1976 г., участват както учителите, така и родителите. „Традиция, която до днес символизира силната общностна подкрепа и сплотеност, характерни за Челопеч“, потвърждава директорката.

А ние си мислим, че ако сладкодумният разказвач на приказки Андерсен може да види заниманията по приказкотерапия в градината, със сигурност би се усмихнал доволно. Защото какво би било детството, ако ги нямаше верните ни приятели – приказките!

Свързани статии:

Ново поколение творци и мислители Днешният Архимед е българин Заедно можем всичко Сюрпризите на Софийската филхармония