Носителят на Нобел за мир Мария Мачадо: „Изборът беше между бюлетини и куршуми“

Венецуелският политик Мария Корина Мачадо бе удостоена с Нобеловата награда за мир за 2025 г. Норвежкият Нобелов комитет реши да ѝ присъди приза „за нейната неуморна работа по насърчаване на демократичните права за народа на Венецуела и за борбата ѝ за постигане на справедлив и мирен преход от диктатура към демокрация“.

„Нобеловата награда отива при един смел застъпник на мира – една жена, двигател на прехода от диктатурата към демокрацията, един символ на обединение във време, в което демокрацията е под натиск“, отбелязва ръководителят на Норвежкия Нобелов комитет Йорген Ватне Фриднес.

Като лидер на демократичното движение във Венецуела, Мария Корина Мачадо е

един от най-изключителните примери за гражданска смелост в Латинска Америка през последните години.

Тя е ключова обединяваща фигура в политическата опозиция, която някога е била дълбоко разделена – опозиция, която е намерила общ език в искането за свободни избори и представително управление. Във време, когато демокрацията е застрашена, е по-важно от всякога да защитим този общ език, се посочва в мотивите.

Въпреки заплахите за живота си Мачадо остава в родината си, макар и през последната година да е принудена да се крие. А изборът ѝ вдъхновява милиони хора. Тя остава твърд противник на милитаризацията на венецуелското общество и непоколебима в подкрепата си за мирен преход към демокрация.

Мария Мачадо е родена през 1967 г. във венецуелската столица Каракас. Дипломиран индустриален инженер с магистратура и по финанси. Има три деца, които живеят в чужбина поради смъртни заплахи у дома. Самата тя е била нееднократно обект на атаки от привърженици на властта.

Основава фондацията „Atenea“ (1992), която работи в полза на осиротели и малолетни деца от Каракас. Работи и в автомобилната индустрия. Застъпва се за честни и свободни избори и преход от авторитарния режим в страната си преди 20 години, като основател на гражданската организация за наблюдение на изборите „Sumate“. Както тя казва: „Това беше избор между бюлетини и куршуми“ .

През 2004 г. ръководи кампания за събиране на петиции за референдум за отзоваване на тогавашния президент на Венецуела Уго Чавес. След него заедно с други членове на „Sumate“ е обвинена в държавна измяна и заговор за получаване на финансова подкрепа за дейността си от американския Национален фонд за демокрация.

През 2010 г. влиза в Националното събрание, след като получава най-много гласове в страната. През 2012 г. е кандидат на президентските предварителни избори на опозицията, но губи от Енрике Каприлес. По време на протестите във Венецуела през 2014 г. е водеща фигура в организирането на демонстрации срещу правителството на президента Николас Мадуро. Отстранена е от парламента през 2014 г. заради изявата си в среща на Организацията на американските държави, на която говори за ситуацията в родината си.

През 2017 г. подпомага основаването на коалицията „Аз съм Венецуела“, която обединява продемократични сили в страната. Преди изборите през 2024 г. е кандидат за президент на опозицията, но режимът блокира кандидатурата ѝ. И затова подкрепя на вота представителя на друга партия – Едмундо Урутия.

Въпреки усилията на колективната опозиция, която обучава стотици хиляди за наблюдатели в усилията си да се осигурят прозрачни и честни избори, и въпреки международна подкрепа, когато нейните лидери публикуват преброяването на гласовете, показвайки, че са спечелили с ясна преднина, управляващите не приемат резултатите и обявяват за победител настоящия венецуелски лидер Николас Мадуро.

От Нобеловия комитет отбелязват, че макар демокрацията да е предпоставка за траен мир, то в днешния свят тя е в отстъпление, а

все повече авторитарни режими оспорват нормите и прибягват до насилие.

„Твърдият контрол на венецуелския режим върху властта и репресиите му срещу населението не са уникални в света. Виждаме едни и същи тенденции в световен мащаб: върховенството на закона е злоупотребено от тези, които са на власт, свободните медии са заглушени, критиците са затворени и обществата са тласкани към авторитарно управление и милитаризация. През 2024 г. бяха проведени повече избори от всякога, но все по-малко са свободните и честни“, посочват от Норвежкия Нобелов комитет.

И добавят, че

демокрацията зависи от хора, които отказват да мълчат,

които се осмеляват да направят крачка напред въпреки сериозния риск и които ни напомнят, че свободата никога не трябва да се приема за даденост, а винаги трябва да се защитава – с думи, със смелост и с решителност.

Номинациите за Нобеловата награда за мир се правят до 31 януари на всяка година. През март стана ясно, че за отличието за 2025 г. са номинирани 338 лица и организации.

Нобеловата награда за мир не е била присъждана 19 пъти: през 1914 – 1916, 1918, 1923, 1924, 1928, 1932, 1939 – 1943, 1948, 1955 – 1956, 1966 – 1967 и 1972 г. През тези години Норвежкият Нобелов комитет е преценил, че никой не отговаря на критериите за получаването на Наградата.