Започва работа по нови промени в Просветния закон

„Искаме да изготвим концепция, която ще залегне в бъдещи промени в Закона за предучилищното и училищното образование“, заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев след проведената дискусия за структурата на училищното образование, баланса на видовете подготовка, евентуални промени и необходими реформи в националните изпити, която МОН организира.

По думите му най-голямо съгласите е постигнато по три теми –

основно образование да се завършва в VIII клас, да има матура по основния профилиращ предмет и учебните програми за профилирана подготовка да бъдат облекчени.

„Дискусията по новата образователна структура започна преди няколко месеца. Сбъркахме с това, че се завършва основното образование в VII клас. Има предимно негативни ефекти, а положителните са малко. Затова има голяма степен на консенсус, че трябва да се върнем към структурата четири, плюс четири, плюс четири години“, заяви министър Вълчев.

Въпросът за образователната структура обаче е обвързан с редица подтеми – какво да бъде външното оценяване, след кои класове да се провежда, цялостно или извадково да бъде, кои да бъдат задължителните матури, кои да бъдат основните писти или пътеки, по които се специализират децата.

„Когато говорим за задължителни матурите, те могат да бъдат обвързани с профил. В дискусията имаше най-голямо съгласие, че основният профилиращ предмет трябва да бъде задължителен матуритетен предмет. В момента той не е такъв“, посочи просветният министър.

Той даде пример, че в момента гимназистите може да са избрали профил с английски или испански език, но да не полагат задължителна матура по съответния език.

По отношение на въвеждането на задължителната матура по математика са възможни четири варианта.

„Единият вариант е тя да не бъде задължителна, както е сега. Вторият вариант е да бъде задължителна само за профил „Математически“. Третият вариант е да бъде задължителна за профилите и професиите, които са в направленията „Математика“, „Природни науки“ и STEM. Четвъртият вариант да е бъде задължителна за всички“, изброи министър Вълчев.

По думите му част от присъстващите са изразили подкрепа за варианта в няколко основни направления матурата по математика да бъде задължителна.

„Математиката развива едни от най-ценните умения, които са необходими за всички деца в XXI век. Иска ми се да насърчим изучаването ѝ. Това става и чрез матура, но разговорът за математиката не започва с разговора за матура по математика. Той приключва с нея“, подчерта просветният министър.

Друга идея, която бе представена, е

въвеждането на по-обобщени профили, за които да има разширена задължителна подготовка.

Вълчев даде пример с така наречените STEM профили и професии, свързани с математиката, природните науки, техниката, които могат да имат разширена подготовка по тези предмети.

Министърът подчерта още, че в същото време е важно да бъде осигурена проходимост на всяко дете, включително и това, което е завършило музикално училище и е учило най-много музика, и то също да може след това да продължи в инженерно или в юридическо образование.

По време на дискусията

бе поставен и въпросът за националното външно оценяване.

В VII клас то се използва за две цели – за диагностика и за селекция. „Няма как да избегнем селекцията, защото имаме училища, в което желаещите да учат, са повече. Нямаме друг механизъм освен механизма на класиране в зависимост от образователните резултати. Но не е необходимо този изпит да бъде за всички училища и всички ученици. Голяма част от учениците могат да влязат в училища, в които нямат толкова голяма конкуренция без такъв изпит. Не е задължително и всичките външни оценявания да се правят във всички училища, когато говорим за диагностика“, обясни Красимир Вълчев.

При НВО в IV и X клас министърът открои два проблема. По думите му резултатите, особено в IV клас, не са особено надеждни, тъй като изпитите не се провеждат с външни квестори и на места има изкривяване. От друга страна, е съотношението между разходи и ползи. Влагат се много енергия и усилия, има стрес върху децата, както и финансови разходи, за да бъде организирано, а резултатите се използват относително по-малко. Външното оценяване след Х клас също се използва относително малко, но пък резултатите са по-релевантни.

„Обмисляме използването му за различни цели. Например да диференцираме училищата зависимост от образователните резултати и те да имат различни писти“, посочи министърът.

„Това са въпроси, които сме поставили на масата за обсъждане. Към днешна дата нямаме конкретно решение. Трябва да ги обсъдим повече време. Следващите три месеца ще бъдат организирани обсъждания и по тези теми, и по учебните програми по предмети“, подчерта Вълчев.

Друг акцент на разговора бяха иновациите.

След одобрението на проект за иновация дадено училище получава статут на иновативно и има възможност да работи с изключение от общите правила. „Всички училища работят по общи правила, заложени в образователни стандарти. Но ако училище иска да работи по малко по-различни правила, то трябва да мине през проект за иновация. Иновацията е осмислена, но и контролирана, като дава и възможност за промяна в правилата“, обясни министърът.

МОН обмисля да даде по-голяма свобода на тези школа и те да не подлежат на предварително одобрение. „Училищата, които са доказали, че иновациите им работят, да бъдат акредитирани и да им се даде доверие, че могат да правят по-смело иновации и да не се изисква одобрение. На училищата с по-високи резултати също да им се даде по-голяма свобода по отношение на много компоненти. Когато техните ученици са с по-високи когнитивни способности, могат например за по-малко часове да усвоят съдържанието, което е в учебната програма по математика, докато на други училища им трябва повече и трябва да учат повече математика“, разясни идеята Вълчев.

„Всички тези теми са на масата. Ако стигнем до следващи промени в Закона за предучилищно и училищно образование, те ще включват нова образователна структура във връзка с тези концепции и иновации“, заключи просветният министър.

Пред участниците в дискусията той представи анализ на образователните системи в европейските страни. „Нашият учебен план в сравнение с другите страни е относително балансиран, но виждаме, че имаме по-малко учебни часове“, посочи Вълчев. В рамките на задължителното образование страната ни изостава от държавите членки с брой учебни часове, равен на близо две години, като това е особено видимо в основното образование. Разликата между България и страните от ЕС е още по-голяма по отношение на изучаването на природните науки – делът на часовете по тези предмети е по-голям в повечето държави.

Анализът в ЕС показва, че повечето страни използват резултатите от националните изпити за приемане на ученици в гимназиалната степен само в най-предпочитаните училища, в частни или в специализирани. Малко държави използват резултатите от националните изпити за прием в гимназии. В отделни случаи те се използват като ориентир за възможностите и интересите на учениците.

„Затова ще обсъждаме и бъдещи промени в националните изпити и вероятно ще инициираме и мерки за засилване ролята на външното оценяване в Х клас“, обясни по време на форума министър Вълчев.

По време на дискусията директорът на Института по образование проф. Галин Цоков очерта

основни тенденции в останалите държави по отношение на националното външно оценяване.

Италия, Франция и Финландия например въвеждат компетентностно базираното оценяване, а в Латвия с всеки ученик в клас се дискутира как да подобри своите резултати. Дания, Малта и Хърватия използват националните изпити, за да подобрят мотивацията за учене.

В своята презентация Георги Стайков от Института очерта

моделите в държавите членки при матурите.

Класическа матура няма в Испания, Швеция и Хърватия. Някои страни прилагат иновативни модели. Проектна работа плюс защита са въвели Австрия, Дания и Германия. В Гърция има дигитална база с въпроси с диференцирана трудност. Австрия експериментира и с онлайн формати и автоматизирано оценяване, а интегрирани компетентностни изпити се прилагат във Фландрия (Белгия).

В дискусията участваха заместник-министрите на образованието и науката Емилия Лазарова и Наталия Михалевска. Ректорът на НСА проф. Красимир Петков поздрави гостите в началото на форума.