
Прекратяването на трудовото правоотношение поради болест е една от специално уредените хипотези в Кодекса на труда, при които законът осигурява допълнителна закрила за работника или служителя. Поради здравословното състояние, което обективно възпрепятства изпълнението на трудовите задължения, законодателят е предвидил право на парично обезщетение, изплащано от работодателя при наличие на определени условия. Това обезщетение има за цел да компенсира загубата на доход при прекратяване на трудовия договор и да осигури временна финансова стабилност на работника или служителя.
В практиката често възникват въпроси относно необходимия трудов стаж,
възможността обезщетението да се получава заедно с други обезщетения, както и значението на предходни изплащания на същото основание. Поради това е важно ясно да се познават законовите предпоставки, моментът на преценка на стажа и правилата, при които работодателят е или не е длъжен да изплати дължимото обезщетение.
Обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест се дължи от работодателя при наличие на следните законови предпоставки:
- когато трудовото правоотношение е прекратено поради болест на работника или служителя;
- при условие че той има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.
Законът не поставя други изисквания или ограничения за възникване на правото на обезщетение. Ето защо обезщетението може да се изплаща едновременно и с други обезщетения, предвидени в закона при прекратяване на трудовото правоотношение.
Изискването работникът или служителят да има най-малко 5 години трудов стаж, е изискване работникът или служителят да има признат трудов стаж не по-малко от 5 години. Законът не поставя условието този трудов стаж да е придобит при работодателя, при когото настъпва прекратяването на трудовото правоотношение поради болест. Трудовият стаж може да е придобит при един и същ работодател или при различни работодатели, по едно или няколко трудови правоотношения. Наличието на 5 години придобит трудов стаж се преценява към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Изискването работникът или служителят през последните 5 години трудов стаж да не е получил обезщетение на същото основание, се прилага независимо от това дали обезщетение на същото основание е изплатено от работодателя, при когото настъпва прекратяването на трудовото правоотношение поради болест сега, или от друг работодател, изплатил обезщетението при предходно прекратяване на трудовото правоотношение.
От значение за изплащане на обезщетението е моментът, в който работникът или служителят е получил обезщетение на същото правно основание.
Следователно, ако работодателят, при който се прекратява трудовият договор, веднъж вече е изплащал обезщетение на работника или служителя на същото основание, той няма да е длъжен да го изплати отново, ако е изплатил обезщетение на работника или служителя на същото основание през (в рамките на) последните 5 години от трудовия му стаж.
Обаче работодателят ще бъде длъжен да изплати обезщетението, ако предишното изплащане на обезщетение на работника или служителя е било в момент, предхождащ последните 5 години от трудовия му стаж.
Справка
чл. 222, ал. 2 от Кодекса на труда;
чл. 325, ал. 1, т. 9 или чл. 327, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg




