За авторите

Списание „Философия“ [Philosophy] разглежда само ръкописи, които са насочени единствено към него. Ръкописи, които вече са публикувани или са изпратени и са под печат в друго издание, няма да бъдат разглеждани.

Изпратените статии трябва да съдържат оригинални научни резултати и идеи. Проверката се осъществява чрез експертна оценка на двама анонимни и независими рецензенти. Решение за публикуване или отхвърляне на ръкописа се взима въз основа на становищата на рецензентите.

За оформяне на ръкописите трябва да се използва стандартна текстообработваща програма. Приложенията под формата на графики, таблици или илюстрации трябва да са годни за четене и обработка с масово използвани за подобни цели програми.

За предпочитане е електронно изпращане на ръкописи като приложение (attachment) към съпровождащото електронно писмо – на електронен адрес philosophy@azbuki.bg. Допустимо е изпращането и на диск на следния адрес за кореспонденция: 1113 София, бул. „Цариградско шосе“ 125, блок 5.

Подготовка на ръкописа

Общи указания

(1) Ръкописите могат да бъдат написани на български или на английски език в зависимост от желанието на автора или по препоръка на рецензентите, оценяващи ръкописа.

(2) Препоръчителен обем на ръкописа – до 25 000 знака (заедно с паузите между знаците). Няма изисквания за форматиране на текста по отношение на вид и големина на шрифта.

(3) Не се поощрява специфично форматиране на самия текст по отношение на подчертаване, табулиране, използване на булети и др. Табулатори се допускат само при оформяне на таблици.

(4) Препоръчителен обем на резюмето – 100 думи.

(5) Ръкописите трябва да бъдат структурирани по следния начин: заглавна страница с информативно и без съкращения заглавие на статията, след което следват имената на авторите без техните академични степени и длъжности (ако имат такива); резюме, което ясно представя същността на проведеното изследване с акцент върху получените нови научни резултати; 3 – 6 ключови думи (само на английски); пълен текст; благодарности; приложения (ако има такива); бележки; литература; заглавие и резюме на английски език; пълни визитки на авторите с техните академични позиции, имена на училища или научни организации, пощенски и електронни адреси на английски език.

(6) Фигурите (илюстрациите) и техните надписи освен в основния текст се представят и отделно в допълнителен файл. По изключение, когато обемът на фигурите е голям и не позволява поставяне в основния текст, задължително трябва да бъде посочено мястото им в текста – фиг. 1, фиг. 2 и т.н.

(7) Таблиците и техните надписи освен в основния текст се представят и отделно в допълнителен файл. Таблично се представят числени данни, изразяващи функционални зависимости между величини или променливи. Текстовите таблици затрудняват печата и четенето на статиите, затова тяхната употреба не се препоръчва.

Бележки и литература

Цитираните литературни източници трябва да бъдат на латиница. Източниците на кирилица се представят с латински букви – с превод на английски език или чрез транслитерация. Примерите по-долу показват как трябва да става това.

Списъкът на използваната литература трябва да съдържа литературни източници, които са достъпни за проверка или справки. Всички останали източници се посочват в раздела „Бележки“, където могат да намерят място и допълнителни обяснения или сведения, за които е преценено, че присъствието им в основния текст на статията би го обременило излишно. Цитирането на интернет източници не се препоръчва, но ако това наистина е необходимо, мястото им не е в литературата, а в бележките, и то в предпочитания portable document format (pdf). Мястото на бележките се маркира в текста на статията с арабски цифри като горни индекси.

Представянето на литературните източници в списъка на литературата става в APA стил (вж. Publication Manual of the American Psychological Association), който се използва широко в обществените и хуманитарните науки, включително в науката за образованието.

Ето основните примери:

Списания:

Graham, G. (2014). Scottish Philosophy in Europe. Philosophy, 3, 231 – 238.

Apostolov, G. (2013). Parmenides and the Myth of Phaethon. Philosophy, 1, 9 – 33 [Апостолов, Г. (2013) Парменид и митът за Фаетон. Философия, 1, 9 – 33].

Platikanov, D. (2016). Development of the university physical chemistry in two historic epochs. Chemistry, 25, 12 – 20 [In Bulgarian].

Такива източници се цитират в основния текст като: Thompson (1986) или (Thompson, 1986).

Missen, R.W. & Smith, W.R. (1989). A question of basic chemical literacy? J. Chem. Educ., 66, 217 – 218.

Rajcheva, A. & Jordanov, V. (1999). Forming skills through solving of graphical problems. Fizika, 24 (1), 19 – 21 [Райчева, А. & Йорданов, В. (1999). Формиране на умения чрез решаване на графични задачи. Физика, 24 (1), 19 – 21].

Tzanova, N.B. & Raitcheva, N. (2012). Professional profile and standards for teachers in biology. Chemistry, 21, 349 – 363 [In Bulgarian].

Такива източници се цитират в основния текст като: Missen & Smith (1989) или (Missen & Smith, 1989).

Subramanian, R.M., Goh, K. & Chia, L.S. (1995). The relationship between the number of elements and the number of independent equations of elementary balance. J. Chem. Educ., 72, 894 – 895.

Botev, B., Tsonev, I. & Doychev, P. (1988). Ecology: its problems and environ protection. Biologia & Khimiya, 20(6), 15 – 17 [Ботев, Б., Цонев, И. & Дойчев, П. (1988). Екологията, нейните проблеми и опазването на околната среда. Биология и химия, 20 (6), 15 – 17].

Boiadjieva, E., Kirova, M., Tafrova-Grigorova, A. & Hollenbeck, J.E. (2011). Science learning environment in the Bulgarian school: students’ beliefs. Chemistry, 20, 44 – 56 [In Bulgarian].

Такива източници се цитират в основния текст като: Subramanian et al. (1995) или (Subramanian et al., 1995).

Ако трябва да се цитира списание, в която номерацията на всяка книжка от даден том започва със страница 1, тогава номерът на книжката също трябва да се посочи в библиографското описание на източника – ето така:

Nichols, P., Twing, J., Mueller, C.D. & O’Malley, K. (2010). Standard-setting methods as measurement processes. Educational Measurement: Issues & Practice, 29 (1), 14 – 24.

Книги

Pruss, A.R. (2006). The Principle of Sufficient Reason. A Reassessment. New York: Cambridge University Press.

Kant, I. (1992). Critique of Pure Reason. Sofia: BAN [Кант, И. (1992). Критика на чистия разум. София: БАН].

Книги/сборници с редактор

Carman, T. (2005). On the Inescapability of Phenomenology (pp. 67 – 89). In: Smith, D.W. & Thomasson, A.L. (Eds.). Phenomenology and Philosophy of Mind. Oxford: Clarendon Press.

Donev, G. (2004). The Phenomenological Desubstantialization of Thinking (pp. 51 – 60). In: Kanawrow, V. & Donev, G. Kant and the Dialogue of Tradition. Blagoevgrad: Neofit Rilski University Press [Донев, Г. (2004). Феноменологична десубстанциализация на мисленето (сс. 51 – 60). В: Канавров, В & Донев, Г. (ред). Кант и диалогът на традициите. Благоевград: Унив. изд. „Неофит Рилски“]

Коректури

Преди публикуването на приетите за печат ръкописи авторите ще получат коректури на своите статии, които трябва да върнат в редакцията в срок от една седмица; големи промени в текста на този етап не се допускат.

Отпечатъци

Публикуването се обявява на авторите с писмо, което съдържа pdf на техните статии, с които авторите сами могат да подготвят неограничен брой отпечатъци на своите трудове, които да използват в кариерното си развитие или в комуникацията с други изследователи.

Последни думи

Публикуването на представените материали се определя от препоръките на рецензентите и не означава непременно съгласие на редакцията със застъпваните от авторите гледища. Редакторите могат да редактират ръкописите, когато това е необходимо. Публикуването в това списание е безплатно както за авторите, така и за техните научни или учебни организации.

Login to your account below

Fill the forms bellow to register

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

bg_BG
en_US bg_BG