Проф. д-р Силвия Николаева,
гл.ас. д-р Симеон Сапунджиев
Sofia University
Abstract. Статията представя резултатите от проучването и критичния обзор на интегирани политики и добри практики за подкрепа на личностното развитие в България през принципите на екосистемната парадигма в социалните изследвания. Водещият изследователски въпрос предполага идентифицирането на екосистемните измерения на актуалните политики и практики, оценени чрез критериална скала, която интегрира екосистемни ценности и приоритети, кръговрат и равнища, мрежи и вериги, социален и екологичен отпечатък. Методологията се основава на анализа на стратегически, нормативни и институционални документи и доклади с изследване от типа case study на три добри социални практики за регионална подкрепа на различни целеви групи. Резултатите очертават сфери на значителен екосистемен напредък по отношение на стратегическото концептуализиране и нормативна рамка на интегрирани цели, ценности, приоритети и подходи. Същевременно на равнището на междусекторната (външна) екосистема на интегрираната подкрепа на личностното развитие все още са налице сериозни нормативни и приложни слабости и пречки, които ограничават тяхното въздействие, обхват и устойчивост.
Keywords: екосистема, интегрирани политики, интегрирани практики, подкрепа на личностното развитие, образование, социална работа
Log in to read the full text
Свързани статии:
Educational (Trans)Formations after COVID-19 – Changes and Opportunities
Dimensions of the Value Approach in the
Academic Training and Practice of Social Workers
Social Pedagogy in the 21st Century – in Search
of Identity and Meta-Scientific Dimensions
Engagement to Study Via Smart Technologies in Education
