Родните читалища отбелязват своята 170-годишнина

С тържествен концерт в началото на май Съюзът на народните читалища (СНЧ) отбелязва своята 115-годишнина. Сред официалните гости на събитието в Театър „Сълза и смях“ са президентът на Република България Илияна Йотова, народни представители, членове на Върховния читалищен съвет към Съюза и на читалища от София и страната.

Проявата е част от националните чествания на 170-годишнината на общонародното читалищно дело,

които се провеждат под патронажа на държавния глава. За организирането им е създаден Национален представителен организационен комитет, начело с председателя на Съюза на народните читалища проф. д-р Николай Дойнов, в който влизат над 100 учени, интелектуалци, политици, бизнесмени, учители, читалищни деятели, библиотекари и журналисти.

В словото си президентът Илияна Йотова отбелязва, че читалищата са огнища на духовността и гръбнакът на нейното опазване. Тя подчертава още, че читалищната система в България се ражда не от държавна структура, а от нуждата на народа. И добавя, че без духовността и вярата, без училището и читалището, нямаше как да ги има нито Българското възраждане, нито българската националноосвободителна революция.

Илияна Йотова посочва, че е необходимо да се работи за преодоляване на хроничното недофинансиране и липсата на специална политика спрямо читалищата, за подобряване на статута на читалищния деец, за неговото развитие, така че да познава новите технологии и да привлича интереса на младите хора.

Държавният глава отличи председателя на Съюза на народните читалища проф. д-р Николай Дойнов с плакет „Св. св. Кирил и Методий“ на президента на Република България.

По време на тържествения концерт са отличени и заслужили читалищни дейци и спомоществователи.

Целевото финансиране за читалищата, съхранението и обновлението на сградния фонд и правната рамка, по която те функционират, както и желанието на български общности в чужбина да имат читалища, са обсъдени и през април от държавния глава и представителите на Националния представителен организационен комитет. По време на срещата проф. Николай Дойнов подари на президента Илияна Йотова ключ, който олицетворява ролята на читалището като ключ към България и е символ на честването на двете годишнини.

170 години от началото на общонародното читалищно дело в България са отбелязани на 30 януари 2026 г. На тази дата през 1856 г. е подписан уставът на първото българско народно читалище – „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“ в Свищов. Около това време се създават и първите читалища в Лом и Шумен. А с тях се полагат основите на уникалната просветна традиция, родена от възрожденския дух и стремежа на българите към знание.

За юбилеите, ролята на читалищата днес и предизвикателствата пред тяхната работа „Аз-буки“ разговаря с председателя на СНЧ проф. Николай Дойнов. Той припомня, че Съюзът е създаден в началото на миналия век не да пази страхливо постигнатото, а смело да развива читалищното дело и нито едно селище да не остане без библиотека.

Проф. Дойнов споделя, че отбелязването на двете годишни се подготвя от средата на миналата година, като кулминация на честванията ще бъде международна конференция за читалищата в средата на октомври 2026 г. Тя се организира по предложение на президента Илияна Йотова и ще се проведе в Националния дворец на културата.

По думите му вписването през 2017 г. на читалищната дейност в Регистъра на ЮНЕСКО за опазване на добрите практики и нематериалното културно наследство дава необходимата защита от различни посегателства на уникалността на тази гражданска форма на сдружаване.

„В сравнение с подобни формирования от други страни, читалищата са първообраз и на информационен център, и на местна библиотека. От тях любознателният поробен народ малко по малко надниква и зад световните двери. Дава му се храна за размисъл и разговор със себеподобни за великите събития и умове на епохата. Това е началото на свободата“, заявява проф. Дойнов.

Той е категоричен, че с годините се променят хората и технологиите, но читалищата остават устойчива структура. Мрежата им се развива и достига своя пик към 1988 г., когато в страната функционират 4288 читалища. А днес у нас по данни на Съюза действащи са 3671 читалища, като мрежата им си остава уникална за Европа и обхваща всички 265 общини в страната.

През миналата година СНЧ провежда национално емпирично изследване с фокус управление и развитие на народните читалища, което показва проблемите в сектора.

„Не са радостни нещата. Застаряващи читалищни работници с минимални работни заплати. Повечето от тях без опит в писането на проекти и владеене на чужд език, първоначална компютърна грамотност, липса на ясна визия и инициативност“, коментира проф. Дойнов. Липсват и специалисти по читалищно дело, административната тежест е голяма.

„Хората си тръгнаха от малките градчета и селата. Преселиха се в София, Пловдив, Варна… Прекрасни читалища останаха в техните родни места, в които работещите загубиха мотивация при липсата на хора. „Кой ще чете книгите? Кой ще учи тамбура? Кой ще срича „Върви, народе възродени“? Кой ще се хваща на хорото“, пита риторично председателят на СНЧ. По думите му вече няма желаещи за председатели на читалищата и за членове на настоятелствата.

„С тези жалки възнаграждения ще избягат и последните останали. Токът за един месец на читалището в Свищов е 7000 евро! Защо читалищата плащат промишлен ток? Защото имаме фабрика за надежди, затова ли?“, отбелязва още той.

Според него е необходим спешен анализ на културната среда и в най-малкото населено място. „Не е важно непременно да има „мероприятия“. Трябва да престанем да създаваме нещо, което никой не ни е поръчвал“, казва проф. Дойнов. И добавя, че се търсят нови предизвикателства, като изкуствения интелект, като предстои организирането на мащабен курс за неговите възможности. Предстои и развитието на дигитални клубове в читалищата, които той предлага на Министерството на труда и социалната политика.

Проф. Дойнов коментира, че читалищата могат да участват в редица проекти – свои или като партньори на други организации. В тази връзка, трябва внимателно да следят не само българските, но и европейските програми, а читалищата да бъдат подготвени с идея и документация.

А за финал на разговора ни проф. Николай Дойнов отправя и своето послание по случай 24 май: „Народността да не пада! И знанието да живей!“ Аз-буки