В очакване на Нобеловите награди за 2025 г.

С обявяването в шведската столица Стокхолм на наградата за физиология или медицина на 6 октомври започва Нобеловата седмица за 2025 г. Ден по-късно ще станат ясни лауреатите в областта на физиката. На 8 октомври научната общност ще поздрави носителя на приза по химия, на 9 октомври ще научим кой е носителят на наградата за литература, а в петък, 10 октомври, в Осло ще бъде присъдена Нобеловата награда за мир. Нобеловата седмица ще завърши на 13 октомври, когато в Стокхолм ще бъде обявена Нобеловата награда за икономика.

Най-престижните отличия в науката, литературата и за мир са

създадени по волята на шведския химик, инженер и предприемач Алфред Нобел (1833 – 1896),

изобретил и патентовал динамита (1867) и други подобрени взривни вещества. Той завещава значителното си състояние за учредяването на награди за най-важните открития в областта на физиологията или медицината, физиката и химията, за забележителни литературни постижения и за дейност в интерес на световния мир. Създадена е фондация, която управлява завещанието и Нобеловите награди за принос към благото на човечеството.

Първите награди са връчени на 10 декември 1901 г. –

пет години след кончината на Алфред Нобел, на церемонии в Стокхолм, където са отличени лауреатите в областта на физиката, химията, медицината и литературата. В Кристиания (днес Осло) в Норвегия е връчен призът за мир, традиция, която продължава и досега.

Носители на първите отличия са френският икономист и политик Фредерик Паси (1822 – 1912) – един от основателите на Френското дружество на приятелите на мира, преименувано на Дружество за арбитраж между нациите, и швейцарският предприемач, хуманист и филантроп Жан Анри Дюнан (1828 – 1910), инициирал създаването на Международния комитет на Червения кръст (1863). В следващите години организацията на три пъти е удостоена с Нобеловата награда за мир – 1917, 1944 и 1963 г.

Наградата за физика е присъдена на германския физик Вилхелм Рьонтген (1845 – 1923), откривател на електромагнитното излъчване (1895), носещо по-късно неговото име. Приза за химия получава нидерландският химик Якоб Хендрих Вант Хоф (1852 – 1911), който е сред основателите на съвременната физикохимия и стереохимия. Отличието за медицина отива при германския физиолог, бактериолог и имунолог Емил Адолф фон Беринг (1854 – 1917) за работата му върху серумната терапия, специално за прилагането ѝ при дифтерия, с което отваря път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта. Първата награда за литература е присъдена на френския поет и есеист Сюли Прюдом (Рене Франсоа Арман Прюдом, 1839 – 1907).

Оттогава всяка година церемониите се провеждат традиционно на 10 декември, като наградите в Стокхолм се връчват от краля на Швеция. Носителите им пък се обявяват в първата пълна седмица на октомври.

Шестата Нобелова награда – тази за икономика, е учредена през 1969 г. от Шведската централна банка в памет на Алфред Нобел.

Тя се основава на дарение, получено от Нобелова фондация през 1968 г. от Шведската централна банка по случай 300-годишнината на банката. Присъжда се от Кралската шведска академия на науките съгласно същите принципи както за първите пет Нобелови награди. Размерът на наградата е същият като за Нобеловите награди и се изплаща от Шведската централна банка. Нейни първи носители през 1969 г. са норвежкият икономист Рагнар Фриш (1895 – 1973) и нидерландският икономист Ян Тинберген (1903 – 1994) за разработването и прилагането на динамични модели в анализа на икономическите процеси.

Любопитен факт е, че братът на Ян Тинберген – Николас Тинберген (1907– 1988) също е носител на Нобелова награда, но в съвсем друга област – смятан е за един от основателите на съвременната етология (наука за изследване поведението на животните). През 1973 г. той поделя приза за физиология или медицина с Карл фон Фриш и Конрад Лоренц за техните открития относно организирането и извличането на индивидуални и социални модели на поведение при животните.

Церемонията по връчването на Нобеловите награди в Стокхолм в годините до 1925-а

се провежда в Старата кралска музикална академия, а от 1926 г. неин дом е Стокхолмската концертна зала. Изключенията са през 1971 г., когато тя е проведена в църквата във Филаделфия, през 1972 г. – на Международния панаир „Свети Ерик“ (Международни панаири в Стокхолм) в Елвсьо, през 1975 г. – на Международния панаир „Свети Ерик“, и през 1991 г. – на Стокхолмската арена „Глоуб“.

Церемониите по връчването на Наградата за мир са провеждани в сградата на Нобеловия институт (1905 – 1946), в аудиторията на Университета в Осло (1947 – 1989), а от 1990 г. насам – в кметството на Осло. Призът се връчва от председателя на Нобеловия комитет в присъствието на краля на Норвегия.

Всяка Нобелова награда може да бъде присъдена на най-много трима лауреати.

Отличието включва златен медал, диплом и парична премия. Литературната диплома е написана върху пергамент, а тези на останалите лауреати са от ръчно изработена хартия.

Настоящата парична премия е 11 000 000 шведски крони (1 000 614 евро), като тя се поделя между лауреатите.

От 1901 до 2024 г. Нобеловите награди и Наградата на Шведската национална банка за икономически науки в памет на Алфред Нобел са присъдени 627 пъти на 1012 души и организации. Тъй като някои са получили Нобеловата награда повече от веднъж, това прави общо 976 души и 28 организации.

Най-младият носител на Наградата

е 17-годишната правозащитничка от Пакистан Малала Юсафзай, която получи наградата за мир през 2014 г. Най-възрастният носител е американският учен Джон Гуденау, който получи наградата по химия през 2019 г. на 97 години (почина през 2023 г.) за създаването на литиево-йонните батерии. Най-възрастният жив носител на наградата е японско-американският климатолог Сюкуро Манабе (1931), лауреат на Нобел за физика за 2021 г.

До 2025 г. 66 жени за носители на общо 67 Нобелови награди, тъй като полско-френският химик Мария Кюри (1867 – 1934) има две отличия – за физика (1903) и за химия (1911). Тя е и първата жена, получила Нобел. Общо 19 дами са печели приза за мир, още 19 – този за литература, 13 – за медицина, 8 – за химия, 5 – за физика, и три – за икономика.

Най-много награди – 118, са връчени в областта на физиката,

следвани от тези за литература – 117, химия – 116, медицина – 115, мир – 106, и икономика – 56. Най-многобройни са лауреатите по медицина – 229. Само двама по-малко са получилите приза за физика – 227, 197 са нобелистите за химия, 121 – за литература, 142 – за мир, и 96 – за икономика.

Нобеловите награди в различните категории не са били присъждани общо 49 пъти. Разбираемо, повечето от тези случаи са по време на Първата (1914 – 1918) и Втората (1939 – 1945) световна война.

В областта на литературата са най-многобройните отличия, присъдени само на един творец – общо 113 пъти, като само през 1904, 1917, 1966 и 1974 г. тя е споделена между двама творци, което е феномен при Нобеловите отличия.

Най-често наградата е поделяна между двама лауреати в областта на медицината – в 36 случая, във физиката – 33, и за мир – 31. По трима отличени в една област има общо 39 пъти в медицината и 38 във физиката, 28 – в химията, 10 – в икономиката, три пъти за мир и нито веднъж за литература.

Американският химик от германски произход Линус Карл Полинг (1901 – 1994)

е единственият, получил две несподелени Нобелови награди – тази за химия през 1954 г. „за изследванията му върху природата на химическата връзка и нейното приложение за изясняване на структурата на сложни вещества“ и приза за мир през 1962 г. „за борбата му срещу надпреварата в ядреното въоръжаване между Изтока и Запада“.

Двама номинирани за Нобелова награда я отказват –

това са френският философ, писател, драматург и общественик Жан-Пол Сартр (1905 – 1980), който не приема отличието за литература през 1964 г., тъй като винаги е отказвал всички официални почести, както и носителят на приза за мир през 1973 г. виетнамският политик Ле Дък Тхо (1911 – 1990), отличен заедно с държавния секретар на САЩ Хенри Кисинджър (1923 – 2023) за Виетнамските мирни споразумения от Париж.

Други пък са принудени да се откажат от отличието.

Например Адолф Хитлер забранява на трима германски лауреати на Нобелова награда да я получат през 1938 и 1939 г. – първо на биохимика Рихард Кун (1900 – 1967), а след това и на биохимика Адолф Бутенант (1903 – 1995) и на патолога и бактериолог Герхард Домаг (1895 – 1964). След войната те получават диплома и медал за наградата, но не и финансовата премия за нея. Четвъртият е руският поет и писател Борис Пастернак (1890 – 1960), който първоначално приема приза за литература през 1958 г., но четири дни по-късно е принуден от властите на Съветския съюз да я откаже.

Общо петима пък са носителите на Нобелова награда, които се намират в ареста или в затвора

по време на връчването на присъдените им отличия. Разбираемо, във всички случаи това за лауреати на приза за мир – германският журналист и пацифист Карл фон Осиецки (1889 – 1938) през 1935 г., бирманската политическа лидерка Аун Сан Су Чи (1945) през 1991 г., китайският правозащитник Лиу Сяобо (1955 – 2017) през 2010 г., беларуският общестевник Алес Бяляцки (1962) през 2022 г. и иранската правозащитничка Наргес Мохамади (1972) през 2023 г.

Лауреатите през 2024 г.

През 2024 г. Нобеловата награда за медицина получиха американските учени Виктор Амброс (1953) и Гари Рувкун (1952) за изследванията си за откриването на микроРНК и нейната решаваща роля в генната регулация.

Американският учен Джон Хопфийлд (1933) и канадският изследовател от английски произход Джефри Хинтън (1947) станаха носители на Нобелова награда за физика за приноса си в развитието на изкуствения интелект и за своите  „основополагащи открития и изобретения, които позволяват машинно обучение с изкуствени невронни мрежи“.

Трима учени – Дейвид Бейкър (1962) от Вашингтонския университет в Сиатъл (САЩ), Демис Хасабис (1976) – изпълнителен директори, и Джон Джъмпър (1985) – старши научен сътрудник в Google DeepMind, Лондон (Великобритания), бяха удостоени с Нобеловата награда за химия за техните изследванията в областта на строежа на протеините, които крият огромен потенциал.

Трима професори в американски университети – Дарон Аджемоглу (1967, Турция) и Саймън Джонсън (1963, Великобритания) от Масачузетския технологичен институт и Джеймс А. Робинсън (1960, Великобритания) от Чикагския университет бяха отличени с Наградата на Шведската централна банка за икономически науки в памет на Алфред Нобел. Тримата показват защо обществата без върховенство на закона, в които институциите експлоатират населението, не генерират растеж или промяна към по-добро.

Южнокорейката Хан Канг получи Нобеловата награда за литература, като стана първата азиатка, удостоена с приза и третият южнокореец с подобно отличие.

А японската организация на оцелелите след Хирошима и Нагасаки „Нихон Хиданкьо“ получи Нобеловата награда за мир.