Старозагорската учителка Паолина Пидакиева възпитава у учениците си любов към природата

„И едно дете да направя планинарче, значи всичко, което правя, има смисъл“, разказва ръководителката на клуб „Планинарче“ към 5. ОУ „Митьо Станев“ в Стара Загора Паолина Пидакиева. Тя е начален учител в училището, като преди това повече от 25 години е преподавала музика.

От много години паралелно с преподаването на децата работи и като планински водач към Туристическо дружество „Сърнена гора“ в града.

Любовта ѝ към планинарството се заражда още като дете. „Баща ми е родом от Чепеларе, така че съм закърмена с това“, разказва тя.

Съавтор е заедно с Руен Павлов на книгата „Записки по детско планинарство“. „Решихме заедно с колегата ми – планински водач, който вече не е сред живите, да опишем опита си и да събудим любовта към планината у децата. След това неминуемо дойде идеята да започнем да водим групи ученици на походи, а аз впоследствие го приложих в работата със своите ученици“, разказва тя. И така още през 2000 г. решава да предложи в училището да бъде сформирана група за занимания по интереси детски клуб „Планинарче“.

„Истината е, че ако децата са от различни училища и в разнородна възраст, е много по-трудно да се сформира екип. По- сложно е да се избере и удобно време за всички. А ако участниците са от един клас е далеч по-лесно“, уточнява Пидакиева.

Клуб „Планинарче“ е сформиран по Националната програма на Министерството на образованието и науката „Заедно в изкуствата и в спорта“.

В него участват децата, на които преподава. „Всички искат да се членове на клуба“, споделя тя. Обикновено колкото деца има в класа, толкова са и записаните в него. През настоящата учебна 2025/2026 г. техният брой е 26 и всички те са в III клас. И това е поредното поколение планинарчета.

Паолина Пидакиева започва да работи с тях още от I клас, като в първите две години половината от подготовката е теоретична. Учат как да приготвят раницата си за поход и какво да сложат в нея. Обсъждат как трябва да бъдат облечени в планината и какви метеорологични условия могат да очакват там. Запознават се и с растителните и животинските видове, които могат да видят. Всичко това е много ясно описано и онагледено в наръчника, който моята събеседничка е написала. И затова в първите часове по планинарство той е неин незаменим помощник.

„По този начин децата първо теоретично се запознават, а след това прилагаме наученото на практика“, обяснява ръководителката на клуба.

Любопитното е, че на походите, които организират през почивните дни, идват не само деца, но и техните родители. „Обичам да казвам, че походите са отворени за родителите. И мога да отбележа, че те имат още по-голямо желание дори и от децата да ходят в планината“, казва Пидакиева. Разказва, че в края на миналата година, когато организират двудневен поход в Родопите с една нощувка в хижа „Смолянски езера“ и посещение на няколко екопътеки, не е имало достатъчно места в хижата за всички желаещи родители. Тогава се е наложило да помоли да има само по един родител с дете, а те масово искали да са и двамата.

„Старая се да съчетавам походите с посещение на музеи, когато е възможно. Програмата ни винаги е наситена и образователна“, споделя моята събеседничка. И освен образователни походите са и незабравимо преживяване за малки и големи. „Момиченцата дори си водят записки и прилежно записват всички билки и животни, които са видели по пътя. Така, по един или друг начин, може да кажем, че преподавам предмета човекът и природата в жива среда, а не само по картинките в учебника“, допълва Пидакиева.

На мнение е, че благодарение на планинските походи децата се възпитават в патриотизъм, изграждат екологично самосъзнание чрез силата на нагледния пример. „И най-важното е, че по време на походите се откъсват от екраните. А днес това е изключително важно“, казва учителката.

Разказва, че понастоящем повечето от учениците ѝ не разполагат със собствен телефон. Изключение правят само двама или трима, които живеят в непосредствена близост до училището и след края на учебния ден се прибират сами. „Те ги използват само да се обадят на родителите си, че са си тръгнали от училище, и след това – че вече са у дома“, пояснява тя.

А колкото до това дали телефоните са разрешени в планината, Пидакиева споделя, че често искат да използват телефоните, за да снимат и да ги ползват като фотоапарати. „Но и това съм ограничила, колкото е възможно. Не може да влезем в музей и да започне безразборно щракане и накрая нищо да не са прочели, научили или разбрали“, обяснява моята събеседничка.

На мнение е, че днешните деца са жадни за знания и отворени всеки ден да учат по нещо ново. Но понякога в забързания живот, който водим всички, не остава достатъчно време за това. „Децата не са виновни. Ние, възрастните, сме им длъжници и трябва да намираме време да разговаряме с тях и да им показваме света. И не става въпрос само да ги водим в планината, но и да им четем, да ги водим на театър, опера, в музей. Децата са страхотни“, обяснява тя.

На малките и големите планинари от клуб „Планинарче“ им предстои посещение на хижа „Бачо Киро“, като отново програмата ще бъде наситена не само с много нови знания, но и със страхотни емоции сред природата.

Училище с мисия за екология и бъдеще

„Ние сме училище с екологична мисия и изключително много се гордеем с групата си за занимания по интереси – клуб „Планинарче“, казва директорката на 5. ОУ „Митьо Станев“ в Стара Загора Димитринка Йовчева. В училището екологичното възпитание е заложено в почти всеки отделен предмет и е ежедневна практика. Училището е сред първите в града, които въвеждат разделното събиране на отпадъците в рамките на училищната сграда. Включват се и в кампанията на Община Стара Загора за разделно събиране на отпадъци и за залесяване. В коридорите има не само кошчета за разделно събиране, но и шишеяди за рециклиране на пластмасови бутилки.

Директорката разказва, че в начален етап екологичното образование е заложено целенасочено, включително чрез иновативни паралелки. Един ден в седмицата е посветен на тематично обучение, в което екологията се разглежда през призмата на различни учебни предмети. Отбелязват и тематични дни като Деня на водата и Деня на Земята. Четат и много книги за опазването на околната среда и са се нарекли „четящото училище“ заради десетките срещи с писатели.