Философия, година XXI, книжка 1, 2012

 КОНЦЕПЦИЯТА НА ГУСТАВ ФЕХНЕР ЗА ТРИТЕ МОТИВА И ОСНОВАНИЯ НА ВЯРВАНЕТО

Николай Иванов

Резюме. Густав Фехнер в своята философия се занимава с естеството на Бога, безсмъртието, отношението душа – тяло. Той азработва религиозен панпсихистки светоглед, който нарича „Дневният възглед“. Фехнер се стреми да очертае демаркационна линия между знание и вяра, демонстрирайки необходимостта от аргументиране на всяка вяра. Той предлага три различни мотива и основания за вярата: традиционен, теоретичен и практически. Последният от тях е най-добре обоснован. Той напомня прагматизма на Уилям Джеймс. Системата на Фехнер обхваща редица научни факти и религиозни принципи. Въпреки това той е уверен, че има вяра, която не може да бъде напълно доказана и превърната в знание – това е вярата в най-висшите и фундаментални неща.

Keywords: belief, motive, psychophysics, experience, analogy, pragmatism

GUSTAV FECHNER’S CONCEPTION OF THE THREE MOTIVES AND REASONS FOR BELIEF

Abstract. Gustav Fechner’s philosophy deals with nature of God, immortality and the mind-body problem. He has elaborated a religious panpsychist worldview called the “Daylight view“. Fechner attempts to draw a line of demarcation between knowledge and faith, indicating that any belief needs arguments. He offers three different motives and grounds for belief: traditional, theoretical, and practical. The third one is the most justifi ed. It reminds us William James’ Pragmatism. Fechner’s system comprises a variety of facts of science and principles of religion. Nevertheless, that he felt confi dence that there is belief that cannot be completely proved and converted into knowledge – the belief in the most supreme and ultimate things.

Nikolay Ivanov, PhD

                                                                                                                                                                                                нагоре

 ХОСЕ ОРТЕГА-И-ГАСЕТ И ХЕРМЕНЕВТИЧНАТА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ (Ортега, Х. – Г. Гадемер и П. Рикьор)

Томас Доминго Моратая
Университет Комплутенсе

Резюме. В статията се дискутират четири аспекта на разглежданата тема: първо, рисковете и трудностите при контекстуализиране на философията на Ортега; второ, характеристиките на херменевтичната феноменология от Хусерл до Рикьор от гледна точка на ситуирането на Ортега; трето, ортегианската интерпретация на опита на превода като ключ към разбирането на философията на Ортега; четвърто, приносът на Ортега към съвременната херменевтика.

Keywords: Ortega, Ricoeur, contemporary hermeneutics, translation, metaphor

JOSE ORTEGA Y GASSET AND THE HERMENEUTIC PHENOMENOLOGY (Ortega, H.-G. Gadamer and P. Ricoeur)

Abstract. The article discusses four aspects of the subject. First, the risks and diffi culties of the contextualization of Ortega’s thought. Second, the characteristics of the hermeneutic phenomenology from Husserl to Ricoeur, keeping on the focus the interest in Ortega. Third, Ortega’s interpretation of the experience of translation as a key to understanding the philosophy of Ortega. Finally, the contribution of Ortega’s philosophy to the contemporary hermeneutics.

Prof. Tomás Domingo Moratalla, PhD

University Complutense

нагоре

 СЪЗНАНИЕ И ИНТЕНЦИОНАЛНОСТ

Петя Пенева
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“

Резюме. Целта на тази статия е да изясни принципа на интенционалността, който се състои в това, че всяко съзнание е „съзнание за…“ Интенционалността трябва да се разглежда като принцип, определящ насочеността на съзнанието. Интенционалното преживяване (по Хусерл) е идентично с предмета (т.е. смисъла, значението) и затова самият предмет е мислен като идеален, непреходен и неунищожим. Този идеален предмет, според Хусерл, е достъпен само чрез интуицията. Именно тя е източникът на философско познание. Тя дава първичния образ на предмета такъв, какъвто е.

Keywords: intentionality, consciousness, Husserl, intuition, philosophical knowledge

CONSCIOUSNESS AND INTENTIONALITY

Abstract. The aim of this article is to clarify the principle of intentionality, maintaining the fact that each consciousness is „consciousness of…“. The intentionality should be regarded as a principle which determines the direction of consciousness. According to Husserl the intentional experience is identical with the object (i.e. sense, meaning) and therefore the object itself is considered as ideal, timeless and indestructible. This ideal object is accessible only by the intuition, which is precisely the source of the philosophical knowledge. It provides the primary image of the object as it is.

Petia Peneva, PhD student
University of Veliko Turnovo
“St. St. Cyril and Methodius“

 нагоре

 ИНДЕТЕРМИНИСТИЧНИЯТ ПОДХОД ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА

Вяра Николова
Югозападен университет „Неофит Рилски“

Резюме. Опитът да се създаде трансцедентален модел във философията, историята или естествените науки неизбежно опира до необходимостта да се намери баланс между детерминизма, причинността и вероятността. През ХХ век, заедно с постиженията в съвременната физика, се промениха детерминистичните представи за причинността, необходимостта, случайността. Наложи се възгледът, че има само случайност и свободна воля. Сриването на монолитността на детерминираността доведе до философския извод, че „представата за статичен, целенасочен хармонизиран свят е илюзия“, а действителността е вероятностна и „Бог играе на зарове“.

Keywords: indeterminism, causality, necessity, freedom, moral

INDETERMINISM APPROACH IN PHILOSOPHY OF HISTORY

Abstract. The attempt of creating a transcendental model in philosophy, history or natural sciences meets the dilemma about fi nding the balance between determinism, causality and probability. To argument this model the philosophicalhistoric conceptions inevitably choose between determinism – from natural laws, theological principles or fatalistic causes, and indeterminism (free will). The indeterministic approach in philosophy of history puts as general the problem of freedom and free will and the dependence with causality and necessity. So, the decision of the problem of freedom depends on the defi nition of causality and necessity. The common element in conceptions of Kant and Hegel is the conviction that the freedom has the possibility to overcome the natural laws. As a part of a natural word, the person is subordinate of natural laws, but as an intelligible being he is free. Freedom is something different from the arbitrary and from the eventuality. The indeterministic approach in philosophy of history connects the term freedom with the moral.

Assoc. Prof. Viara Nikolova, Sc. D.
South-West University „Neofit Rilski“

 нагоре

 БЛАГОДАТ И СВОБОДА НА ВОЛЯТА В „PRAEDESTINATUS“

Росен Миланов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Резюме. Трактатът Praedestinatus вероятно произхожда от земите на днешна Северна Италия и е написан през V в. – в разгара на спора за благодатта и свободата на волята. Неговият автор остава неизвестен. Заглавието е свързано с разгледаната в него ерес на предестинатите, проповядваща безусловно предопределение за смърт или за живот на всички хора и водеща началото си от някои погрешни възгледи на Августин Хипонски († 430). Трактатът raedestinatus е насочен основно срещу учението за предопределение. Той доказва несъвместимостта на предопределението с учението за Божията доброта, с постулата за свободата на човешката воля, с Божието желание за спасение на всички хора и с възможността на човека дори и след грехопадението да желае доброто. Ако съществуваше предопределение, човекът не би бил нравствено отговорен за делата си и Бог щеше да бъде виновен за това, че не е избрал всички хора за спасение. Именно това е основната мисъл на автора на Praedestinatus, която се съдържа в православното учение за синергията (съдействието) между Бога и човека. По такъв начин неизвестният автор на Praedestinatus е един от основните западни защитници на светоотеческото учение за синергията през V в.

Keywords: Divine grace, free human will, synergy (co-operation), foreknowledge – predestination, salvation

GRACE AND FREEDOM OF THE WILL IN „PRAEDESTINATUS“

Abstract. The treatise Praedestinatus probably descends from the area of today’s north Italy and it is written in the 5th century – in the heat of the debate about the grace and the freedom of will. Its author remains unknown. The heading is related to the examined heresy of the predestinators which preaches unconditional predestination for death or for life of all people and is originating in some false views of Augustin of Hippo († 430). The treatise is ideologically charged mainly against the doctrine of predestination. It shows the inconsistency of the predestination with the doctrine of God’s goodness, with the postulate of the freedom of the human will, with the God’s wish for salvation of all people and with the possibility of man even after the original sin to wish the good. If there was a predestination the man wouldn’t be morally responsible for his deeds and God would be guilty for that He hasn’t chosen all people for salvation. This is exactly the basic thought of the author of Praedestinatus which is included in the orthodox teaching of the synergy between God and the man. Thus, the unknown author of Praedestinatus is one of the main western advocates of the Holy Fathers’ teaching of the synergy during the 5th century.

Rossen Milanov PhD student in Dogmatic theology
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
Theological faculty

 нагоре