За една диалектна особеност в речта ни

Георги Митринов*

Уважаеми читатели, обърнете внимание на следните няколко примера: Ей затова няма да спра да хвала слушателите; Трябва да помола колегите; Аз мисла да не се включвам в полемиката; Значи тебе не те канат; Докато не се появът собствениците. Правилно ли са употребени глаголните форми хвала, помола, мисла, канат, появът се? В случая е налице изговор на твърда вместо мека съгласна пред завършека на формите за

1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. на глаголите от II спрежение. Според утвърдената българска книжовна норма тези глаголни форми трябва да се изговарят с мека съгласна: хваля, помоля, мисля, канят, появят се.
Изговорът на посочените глаголни форми с твърда съгласна е особеност на някои югозападни български говори (елинпелинския, ихтиманския, дупнишкия), както и на панагюрския говор, който спада към балканските говори – част от източните български говори. Под влияние на някои от тези говори употребата е навлязла в софийския градски говор. За съжаление, диалектната особеност се среща и в речта на публични личности с изяви в средствата за масово осведомяване, включително радиоводещи. Това е проява на лоша езикова култура.
Откриват се и примери, в които е налице успоредна употреба на правилна и неправилна глаголна форма в едно изречение, което също показва недобра грамотност на говорещия: Не мога да се сетя как да ги раздела на две; Нека участниците да споделят как го прават; Тогава те ще се молят да не ги разделът. Подобни употреби ни убеждават колко важно е да познаваме добре граматичните особености на съвременния български книжовен език, за да говорим и пишем правилно.

* Д-р Георги Митринов е доцент в Секцията за история на българския език в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.