Телемахия: съвременният дебат върху „Митът за Одисей“
Камелия Спасова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-2-1KA
Резюме. Как най-одисействащият гръцки герой се превръща във фигура на родното в българската версия? Телемахията в този текст е разгледана като метафора, през която интелектуалците след 1989 преначертават картата на тенденциите самобитно и световно в националния ни проект. Тяхното обръщане към „Митът за Одисей“ от Тончо Жечев е опит да се демаскират идеологическите импликации зад завръщащия се Одисей, а с това да се преосмисли историята на българската критика от времето на късния социализъм. Боян Манчев чете Жечев в термините на националекзотизма, партикуларната универсалност и идиличния дискурс. Миглена Николчина добавя нов кадър, посочвайки ролята на постструктуралистите от 80-те и тяхното обръщане към Античността. Бойко Пенчев извежда от автохтония консерватизъм на Жечев, при който родът, аисторичното и органичното са привилегировани за сметка на нацията и историята, подход за подриване на официалната идеология през 70-те. Съвременните прочити на „Митът за Одисей“ изработват алтернативи генеалогии на консервативната утопия на Жечев.
Ключови думи: завръщане; повторение; националекзотизъм; идиличен дискурс; световната литература; Орфей; котловинна култура
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Шест тезиса към две съвременни литературни истории
Ноеми Стоичкова
Софийски университет „Свети Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-2-N
Резюме. Статията разглежда основно два литературноисторически тритомника –„Българска литература от Освобождението до Първата световна война“ от Милена Кирова и „Книжовност и литература в България IX – XXI век“ от Валери Стефанов и колектив. Включва още два тома „Българска литература през ХХI век (2000 – 2022)“ отново от М. Кирова – като мащабни и презентативни модели за правене на национални литературни истории през настоящия глобалистичен век. Основната цел на изследването е да се изведат шест тезиса – за преодоляване на лесния и еднолинеен историзъм, за различната хетерогенност на методологическите парадигми, за спецификата в структурата и езиците, за променящото се отношение към канона и периферията, за нови интерпретации или разночетения, за „илюстративния“ план като дописващ текст за четене. Те ясно показват съотнасянията между тактичното оттласкване от традициите и частичното гравитиране към новия вкус на времето.
Ключови думи: съвременни литературноисторически изследвания; модели за тяхното конструиране; традиции и иновации
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Ризата и смъртта
Здравко Дечев
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-3-ZA
Резюме. За отправна точка в обмислянето на връзката между ризата/дрехата и публичното присъствие на човешкото тяло е използвано предпогребалното обгрижване на мъртвеца в българската народна култура. Като атрибут на ритуализираната дейност ризата може да бъде възприета не само за граница, а и за връзка между света на живите и света на мъртвите. Изследователските търсения се интересуват от това как в смъртта човекът остава човек именно чрез ризата/дрехата. Особено показателна за настоящия контекст е грижата за ризата/дрехата. За народа ни ризата става знакова, щом се белее от чистота. „Бялото“ и „чистото“ в случая надхвърлят физическите закони и се превръщат в нравствен и духовен ориентир за връзката между ризата и човешкото тяло – и живо, и мъртво. Откроява се и своеобразното срастване на ризата с тялото и възприемането ѝ от народа ни за „втора кожа“. Тази представа е обвързана с насилието над робското тяло и свалянето на естествената му защитна преграда. И тази невъобразима оголеност на мъртвото робско тяло е пример, че робското тяло, дори в смъртта си, е лишено от всякаква защитеност.
Ключови думи: фолклор; Българско възраждане; погребение; риза; голота; бяло; тяло
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Писателската мемоарна памет за Йордан Йовков – варианти на помнене
Теодора Кашилска
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-4-TA
Резюме. В текста хронологично се проследява натрупването на писателска памет за Йордан Йовков в рамките на повече от четиридесет години. Направени са изводи за динамиката при конструирането на тази памет с оглед на политическия контекст в България през втората половина на ХХ век. Особено внимание е обърнато на книгата „Йордан Йовков. Документи и свидетелства за живота и творчеството му“ (1947), която има фундаментална роля в съставянето на паметта за писателя. Във втората част на текста е проследено наличието на няколко топоса на повторителност в мемоарите за Йордан Йовков – склонността му към съзерцание, привързването му към Добруджа. В хода на работата е предложен един различен поглед към тези текстове, според който писателската памет за твореца разпознава персонажите му като идентификационно важни за личността му.
Ключови думи: мемоари; памет; литературна история; българска литература на ХХ век; Йордан Йовков
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Към въпроса за инвариантното значение на преизказните глаголни форми в обучението по български език в средното училище
Васил Стаменов
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-5-VA
Резюме. Основната цел на настоящия текст е да провери дали инвариантното значение на преизказните глаголни форми е представено по еднакъв начин в съвременните учебници по български език, предназначени за средното училище. Подробно са анализирани урочните статии, посветени на темата за преизказността, в учебниците по български език за седми клас. Направените наблюдения показват, че някои от авторските колективи приемат несвидетелските употреби на ренаратива за негово основно значение. Понякога преизказните граматични образувания се извеждат формално от урока за наклонението, но не се отчита фактът, че с тяхна помощ говорещото лице изразява отношението си към изказването, а не към действието. В статията са коментирани основните причини за различията в отделните издания – многообразието от гледни точки за семантиката и категориалния статут на преизказните форми, пропуските в учебната програма и т.н. Изказани са някои предложения, които биха могли да подпомогнат процеса на създаване на еднакви критерии, въз основата на които да се преподават преизказните форми в средното училище.
Ключови думи: преизказност; преизказни форми; инвариант; средно училище
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Принципни положения относно обучението по български език като втори – когнитивни, психолингвистични и невролингвистични ракурси
Живка Колева-Златева
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Фрайбургски университет „Алберт Лудвиг“
https://doi.org/10.53656/bel2025-6-ZH
Резюме. В статията се обосновава тезата, че обучението по български език след вече усвоен друг език трябва да се концептуализира като обучение по втори език. Това, от своя страна, означава стъпване върху съвременните постижения на науката в езикоусвояването, в това число постигнати и в руслото на психолингвистиката, когнитивата наука и невролингвистиката. Тези постижения се отнасят за спецификата на езиковите знания, тяхното представяне в ума, за възможностите за тяхното усвояване с оглед на работата на неврокогнитивните системи на мозъка.
Ключови думи: българският като втори език; психолингвистика; когнитивна лингвистика, невролингвистика, декларативни и процедурни знания; научимост
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
За един рефлексивнокритически подход спрямо дигиталните технологии в обучението на бъдещите учители по български език и литература в епохата на конвергентни технологии
Наталия Христова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-7NA
Резюме. Статията представя определени, свързани с експоненциалното развитие на конвергентните технологии, трансхуманистични проекти за бъдещето на образованието, оповестяващи края на училището такова, каквото го познаваме, за сметка на биотехнологичното когнитивно, емоционално, физическо и морално усилване и подобряване на човека. В този контекст тя обосновава необходимостта от преодоляване доминацията на инструментално-приложния подход спрямо ИКТ в рамките на началната квалификация на учителите и представя един локален образователен опит за интегриране на рефлексивнокритическата перспектива спрямо новите технологии в университетското обучение на бъдещите учители по български език и литература.
Ключови думи: конвергентни технологии; трансхуманизъм; технологичен солюционизъм; образование; квалификация на учителите; инструментален подход; рефлексивнокритически подход
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Своеобразие на подходите в обучението по български език и литература в началния етап на основната образователна степен – резултати от изследване
Нели Иванова,
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-8-NA
Резюме. В статията са представени обобщено резултатите от проведено онлайн изследване с начални учители. Чрез подготвени от автора тестови задачи с избираеми отговори се установява равнището на методическата и педагогическата подготовка на началните учители по отношение на подходите в обучението по български език и литература в 1. – 4. клас. Коментират се допуснатите грешки. Препоръчват се конкретни методически идеи за преодоляване на установените слабости.
Ключови думи: изследване; тестови задачи; анализ; резултати от изследване; подходи в обучението по български език и литература; 1. – 4. клас; грешки; методически идеи
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
„Морфологична (не)категориалност“ – интердисциплинарни посоки на функционалността
Тенчо Дерекювлиев
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2022-2-11-TD
(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
New Directions for the Bulgarian Humanities (Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)
Daria Karapetkova
Sofia University St. Kliment Ohridski
https://doi.org/10.53656/bel2022-2-10-DA
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Анализ на осведомеността на учителите за съществуването на професионални блогове на учители по български език и литература. Ползи и използваемост
Диляна Бобокова
Професионална гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура „Йосиф Вондрак“ – Русе
https://doi.org/10.53656/bel2022-2-9-Db
Резюме. За да може да бъде пълноценно изследването на професионалните блогове на учителите, преподаващи по български език и литература, се проведе проучване чрез онлайн анонимна анкета сред 181 български учители. Платформата, чрез която беше създаден въпросникът, е Microsoft Forms, която позволява лесно отчитане на резултатите и възможност за експортиране на данните в Microsoft Excel.
Целта на изследването е да се анализира осведомеността на учителите за съществуването на професионални блогове на учителите по български език и литература, до каква степен се използват този тип блогове в учителската практика и каква е тяхната полза за образованието според анкетираните.
Анализирана е и готовността на учителите за създаване на професионален учителски блог и с каква цел биха предприели тази стъпка, като от посочените резултати се установи, че половината от анкетираните български учители не се чувстват готови да създадат свой личен блог, а при вземане на решение за разработване на онлайн дневник целта би била „подпомагане подготовката на учениците за НВО и ДЗИ“.
На участниците в анкетата беше предоставена възможността да изразят лично мнение, като споделят препоръки за подобряване на професионалните блогове на учителите по български език и литература.
Ключови думи: професионални учителски блогове; онлайн дневник; български език и литература; обучение от разстояние в електронна среда; ползи за образованието; препоръки
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
