СЪДЪРЖАНИЕ / CONTENTS
БИОГРАФИЧНА КОЛЕКЦИЯ / BIOGRAPHY COLLECTION
Посветено на Марта Бур
Devoted to Marta Bur – стр. 193
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
ЦИВИЛИЗАЦИОННИ ГРАНИЦИ / CIVILIZATION BOUNDARIES
Българо-арабските отношения при царуването на Симеон I Велики (893–927) и една митологема в учебниците по история
Bulgarian-Arabic Relations Under the Reign of Tsar Si meon I the Great (893–927) and a Mithologeme in the History Textbooks
Кр. Кръстев / Kr. Krastev – стр. 202
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Средновековните Балкани в контекста на евразийското пространство
Medieval Balkans in the Context of Eurasia
Г. Димов / G. Dimov – стр. 207
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Ираклий Церетели – за поражението на демокрацията в Русия
Irakli Tsereteli – About the Defeat of the Democracy in Russia
А. Атанасова / A. Atanasova – стр. 219
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
ЦЪРКВА И ОБЩЕСТВО / CHURCH AND SOCIETY
Екзарх Стефан I Български между църквата и философията на Лев Николаевич Толстой (Биоархивни дискурси)
The Bulgarian Exarch Stefan I Between the Church and the Philosophy of Lev Nikolayevich Tolstoy (Leo Tolstoy) (Bioarchive Discourses)
Р. Пенджекова–Христева / R. Pendzhekova–Hristeva – стр.239
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
REVIEW
Берлин – най опасното място на земята (Кемп, Фр. Берлин 1961. Кенеди, Хрушчов и най-опасното място на земята)
Berlin – the Мost Dangerous Place on Earth (Kemp, Fr. Berlin 1961: Kennedy, Khrushchev, and the Most Dangerous Place on Earth)
Т. Костадинова / T. Kostadinova – стр. 259
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
ХРОНИКИ / CHRONICLES – стр. 264
ПИСМА ДО РЕДАКЦИЯТА / LETTERS TO EDITORS
За музиката – Платон и съвремие
About the Music – Plato and Present Days
Н. Спасова / N. Spasov – стр. 266
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
ДРУГИТЕ СПИСАНИЯ НА ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ ПУБЛИКУВАТ /
PUBLISHED IN THE „AZ BUKI“ JOURNALS – стр. 275
УКАЗАНИЕ ЗА АВТОРИТЕ / GUIDE FOR AUTHORS – стр. 277
БЪЛГАРО-АРАБСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ ПРИ ЦАРУВАНЕТО НА СИМЕОН I ВЕЛИКИ (893–927) И ЕДНА МИТОЛОГЕМА В УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ
Красимир Кръстев
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме. Настоящата статия е посветена на дипломатическите отношения между Българското царство и африканските араби през 20-те години на Х в., които целели сключването на политически съюз с антивизантийска насоченост. Основният проблем, който години наред не намира задоволително обяснение в родната историография, касае посоката на българското пратеничество. Изследването си поставя за цел да докаже, че българският цар Симеон не проводил свои пратеници в Египет (твърдение, което намира място и в научните изследвания, и в учебниците по история), а в земите на днешен Тунис.
Keywords: Simeon I of Bulgaria, Ubayd Allah al-Mahdi, Fatimid Caliphate, negotia tions, Egypt, Tunisia
BULGARIAN-ARABIC RELATIONS UNDER THE REIGN OF TSAR SI ME ON I THE GREAT (893–927) AND A MITHOLOGEME IN THE HISTORY TEXT BOOKS
Abstract. The present article represents the problem connected with the diplomatic relations between the Bulgarian tsar Simeon and the Arabic caliph Al-Mahdi which had as a purpose the signing of a political treaty against the Byzantines. In this survey the wrong interpretation of the events in the Bulgarian historiography that there were negotiations with the Egypt arabs is disproved. If we know the history of the Fatimid Caliphate it will be clear for us that Al-Mahdi didn’t rule Egypt and his state was situated in the area Ifriqiya (the present-day Tunisia and some parts of Libya and Algeria). At the beginning the residence of the caliph was in Raqqada – the suburb of Kairouan (present Tunisia). In 921 its capital was moved to Mahdia (present Tunisia) on the Mediterranean Sea.
Assist. Prof. Krasimir Krăstev, PhD
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
15, Tsar Osvoboditel Blvd.
1504, Sofia, Bulgaria
СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ В КОНТЕКСТА НА ЕВРАЗИЙСКОТО ПРОСТРАНСТВО. ДИХОТОМИЯТА НА БАЛКАНСКИТЕ ЗЕМИ1) КАТО ПЕРИФЕРИЯ ИЛИ ЦЕНТЪР НА ИДЕИ И КУЛТУРА ЗА ЕВРАЗИЯ
Георги Димов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме. В основата на съвременната геополитическа позиция на България неминуемо лежи културно-историческото ни наследство. Понякога принизявано, алиенирано, неглижирано и от нас, българите, от нашите съседи и от далечни и чужди на нас страни. За сметка на това, в един схематичен и по-общ вид, в духа на съвременния академичен дискурс този наш патримониален дар е осъзнат и осмислен от видни световни историци като Лев Гумильов и Арнълд Тойнби. Неслучайно за тях българският етнос е изиграл решаваща роля в развитието на Евразия. А според романтичната днес представа на покойния византолог и приятел на България Стивън Рънсиман нашият народ има най-голямо основание да претендира за военнополитическото наследство на Атила. Именно тези ракурси от историята на нашите български земи, неспособни да избягат от своята „балканска квалификация“, ще разгледаме в тази кратка и твърде обща статия, посветена иначе на един болезнен проблем. А именно дали Балканите, с цялата им днешна пейоративна натовареност, не са били някога, в миналото, център на идеи и културни модели за едни необятни и далечни земи и общества. Център за номадските и седентарните народи на Евразия. За един толкова отдалечен от нас свят.
Keywords: Eurasia, Balkans, Medieval times
MEDIEVAL BALKANS IN THE CONTEXT OF EURASIA
Abstract. The word, the term „Eurasia“ is often used to describe a idiocratic society including vast territory of nowadays Asia and Europe . The term „Eurasia“ is also sometimes used in Geopolitics, in History, in economic, diplomatic, cultural and ecclesiastical relations in modern times, but never in medieval ones. Therefore that article is concerned with two themes. The first, a multiple and largely narrative one is the history of Eurasian’s relations in medieval times. The second one is used to present the role of medieval Balkans in the context of Eurasian space.
Georgi Dimov
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
15, Tsar Osvoboditel Blvd.
1504, Sofia, Bulgaria
ИРАКЛИЙ ЦЕРЕТЕЛИ – ЗА ПОРАЖЕНИЕТО НА ДЕМОКРАЦИЯТА В РУСИЯ
Ася Атанасова
Шуменски университет „Еп. Константин Преславски“
Резюме. През 1917 г. пред Русия се отваря шанс да тръгне по пътя на демократичното развитие. Между Февруарската революция и Октомврийския преврат тази възможност се увеличава, защото властта е в ръцете на политически сили, които желаят това. Една от тях e фракцията на меншевиките – по-умереното крило на Руската социалдемократическа работническа партия. През тези месеци политиката им е формирана от грузинеца Ираклий Церетели, който успява да промени тяхното отношение към два важни въпроса: войната и властта. Но нещо се обърква. Вместо да затвърди демокрацията, Временното правителство задълбочава кризата и все повече тласка масите вляво. Демокрацията в Русия не успява и претърпява крах, като същевременно допринася за налагането на тоталитарен режим в страната.
Keywords: democracy, revolution, Mensheviks, alternative, takeover
IRAKLI TSERETELI – ABOUT THE DEFEAT OF THE DEMOCRACY IN RUSSIA
Abstract. In 1917 Russia is given the chance to start along the road to democratic development. This possibility increases in the period between the February Revolution and the October takeover due to the fact that the power is in the hands of the political forces that want this to happen. One of them is the faction of the Mensheviks – the more moderate wing of the Russian Social Democratic Labour Party. In the course of those months their policy is formed by the Georgian Irakli Tsereteli who manages to change their attitude toward two important issues: the war and the power. But something goes wrong. Instead of strengthening the democracy, the Provisional government deepens the crisis and pushes the masses to the left. The democracy in Russia fails and this allows for the establishment of the totalitarian regime in the country.
Asya Atanasova, PhD
Episkop Konstantin Preslavski Shumen University,
115, Universitetska Str.
9712, Shumen, Bulgaria
ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ МЕЖДУ ЦЪРКВАТА И ФИЛОСОФИЯТА НА ЛЕВ НИКОЛАЕВИЧ ТОЛСТОЙ (БИОАРХИВНИ1) ДИСКУРСИ)
Русалена Пенджекова-Христева
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Филиал – Смолян
Резюме. Статията се явява опит да бъде показана една непозната страна от живота и идейните търсения на екзарх Стефан I Български (1878–1957), а именно – увлечението му по учението на Лев Николаевич Толстой. Подобно мнение авторът изразява въз основа на наличието в архивното наследство на екзарх Стефан на личен тефтер-дневник за периода 1 ноември – 31 декември 1911 г., в обем от 70 ръкописни листа, изписани с почерка на архиерея. Въпросният дневник за първи път е представен, от една страна, в парадигмата на архивното наследство от запазени дневници на духовника, а от друга – в съдържателен аспект. Направен е извороведски анализ на текста през призмата на духовния автобиографизъм и биоархивните му аспекти.
Keywords: Exarch Stefan, Tolstoyan movement, archival heritage, personal diary
THE BULGARIAN EXARCH STEFAN I BETWEEN THE CHURCH AND THE PHILOSOPHY OF LEV NIKOLAYEVICH TOLSTOY (LEO TOLSTOY) (BIOARCHIVE DISCOURSES)
Abstract. The article is an attempt to be shown an unfamiliar side of the life and conceptual searches of the Bulgarian Exarch Stefan I (1878–1957), namely his passion for Leo Tolstoy`s study. The author expresses similar opinion based on the existing personal diary in the archival heritage of Exarch Stefan. It is a diary for the period 1st November to 31st December 1911 in a volume of 70 handwritten pages, written by the archpresbyter himself. That diary has been first introduced both in the paradigm of the clergyman’s archival heritage of preserved diaries and the aspect of content. It has been made a historical analysis of the text in the light of a spiritual autobiography and bioarchive aspects.
Assist. Prof. Rusalena Pendzhekova – Hristeva, PhD
Plovdiv University „Paisii Hilendarski“ – Branch Smolyan
32, Dicho Petrov Str.
4700, Smolyan, Bulgaria
ЗА МУЗИКАТА – ПЛАТОН И СЪВРЕМИЕ
Нели Спасова
Регионален инспекторат по образованието – Пловдив
Резюме. В статията се разглеждат проблемите на музиката като културно явление от древността до наши дни. Приложната ѝ функция в образованието като средство за обучение и възпитание е разгледана още преди две хилядолетия в „Диалозите“ на Платон. По-късно идеите на философа намират отзвук в съвременните приложни методи за обучение и възпитание (Орф, Барток, Сузуки, Томатис и др.). Умелото използване на музиката в образователната дейност надхвърля нейната естетическа функция и разкрива потенциалните възможности на психиката (подобрява паметта, образното мислене, вниманието, въображението,
инициативността и т.н.). В наши дни необходимостта музиката да подпомогне учебния процес се осъзнава все повече от специалистите и навлиза в масовото общообразователно училище.
Keyword: music, educational process, Antiquity
ABOUT THE MUSIC – PLATO AND PRESENT DAYS
Abstract. This article analyzes music as a cultural phenomenon from Antiquity up to present days. Itsinfield function as an educational tool was broken down two thousand years ago in Plato’s work – „Dialogues“. Later, the ideas of this philosopher are represented in modern educational methods (Orff, Bartock, Suzuki, Tomatis and other). The adept educational usage of music exceeds its aesthetic function and shows the potential capabilities of human psyche (improves memory, attention, imagination, intuition, vivid thinking). In our days specialists become aware that music is a reliable assistant in the learning process and therefore – music becomes a must in the educational process.
Нели Спасова
Senior Expert
Regional Inspectorat of Educatation – Plovdiv