CONTENTS / СЪДЪРЖАНИЕ
ANNIVERSARY / ЮБИЛЕЙ
Отвори пълния текстCIVILIZATION BOUNDARIES / ЦИВИЛИЗАЦИОННИ ГРАНИЦИ
FROM ANTIQUITY TO NOWADAYS / ОТ ДРЕВНОСТТА ДО ДНЕС
REVIEWS AND ANOTATIONS / РЕЦЕНЗИИ И АНОТАЦИИ
GUIDE FOR AUTHORS / УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ
ВРЕМЕ ЗА РАЗПЛАТА. СТИХИЙНАТА ЧИСТКА НА ОФИЦЕРСКИЯ КОРПУС В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1944 Г.
Keywords: soldiers‘ committees, violent purge, officer corps
PAYBACK TIME. THE ELEMENTAL PURGE OF THE OFFICER CORPS IN THE BULGARIAN ARMY IN SEPTEMBER 1944
Abstract. The article examines the conduct of the elemental purge of the command staff of the Bulgarian army in the days around 9 September 1944. The author seeks to clarify the scale of this purge and to demonstrate the extremes in its implementation. This issue is important because it sets the framework for the policy of the new government towards the officers in the months to the end of the war. The behavior of the subordinate to their commanders subsequently imposed the need for measures to strengthen the position of the rulers.
ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ТУРЦИЯ И СТРАНИТЕ ОТ ПЕРСИЙСКИЯ ЗАЛИВ
Резюме. В статията е проследено развитието на отношенията между Турция и шестте страни (Бахрейн, Катар, Кувейт, Обединени арабски емирства, Оман и Саудитска Арабия), разположени на Перийския залив. Първото осезаемо сближаване между тях е във връзка с търсената от Турция подкрепа по Кипърския въпрос и след налагането от страна на арабските държави на нефтеното ембарго от 1973 г. Авторът аргументира тезата, че контактите са задълбочени в периода на Тургут Йозал, но достигат пик по време на управлението на Партията на справедливостта и развитието, като се развиват двустранните политически, търговско-икономически, военни, туристически и културни контакти, както и съществуват многостранни формати с участието на всички страни.
Keywords: Turkey, Turkish Foreign Policy, Gulf Cooperation Council, Bilateral Relations, AKP
THE RELATIONS BETWEEN TURKEY AND THE GULF STATES
Abstract. This article is an overview of the development of relations between Turkey and all six Gulf states (Bahrain, Kuwait, Oman, Qatar, Saudi Arabia, UAE). The first rapprochement between these states is motivated by Turkey`s seeking for support from the Muslim and Arab countries after the Cyprus crisis and oil shock in 1973. The author argues that contacts have deepened during the Turgut Özal`s-era in Turkey, but they reached their peak during the rule of Justice and Development Party (AKP in Turkish). In that time bilateral political, trade, commercial, military and cultural contacts have flourished, in addition to multilateral platforms were both all Gulf countries and Turkey have been present.
ЗАВОЯТ В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ЛАГЕР И ЮГОСЛАВИЯ СЛЕД СМЪРТТА НА СТАЛИН (1953 – 1955)
Резюме. След смъртта на Сталин през март 1953 г. настъпва нов етап във външната политика на Съветския съюз. Съветското ръководство поема инициативата за възстановяване на отношенията с Югославия, които в периода 1948 – 1953 г. бележат най-ниската си точка. С това начинание са ангажирани всички държави от социалистическия лагер. Въпреки че Тито също е положително настроен към идеята за нормализиране на отношенията между двете страни, в началото той има известни съмнения относно истинските намерения на Съветския съюз. Това, както и западната ориентация на югославската външна политика след разрива между Тито и Сталин, съществено затрудняват диалога. Поради тази причина възстановяването на съветско-югославските междудържавни отношения представлява сравнително дълъг и деликатен процес. В крайна сметка, то е постигнато през май – юни 1955 г. По-сложен остава въпросът за нормализирането на междупартийните отношения. Тито смята, че на този етап партията и народът му не са подготвени за това. Освен това той се опасява, че от сближаването с КПСС може да пострадат връзките му със Запада.
Keywords: Socialist camp, Yugoslavia, Communist Party of the Soviet Union, Soviet Union, Yugoslavia, Khrushchev, Tito, People’s Republic of China
THE TURN IN THE RELATIONS BETWEEN SOCIALIST CAMP AND YUGOSLAVIA AFTER STALIN’S DEATH (1953 – 1955)
Abstract. After Stalin’s death in March 1953 a new phase in the Soviet foreign policy started. The Soviet leadership took the initiative to restore relations with Yugoslavia, which in the period 1948 – 1953 recorded their lowest point. All countries of the socialist camp were involved in that mission. Despite the fact that Tito was also positive about the idea of normalizing the relations between the two countries, in the beginning he had some doubts about the true intentions of the Soviet Union. All this, together with the western orientation of the Yugoslav foreign policy after the split between Tito and Stalin, significantly complicated the dialogue. For this reason, the restoration of Soviet-Yugoslav interstate relations was a relatively long and delicate process. Eventually it was reached in May – June 1955. A more complicated issue to be solved remained the normalization of inter-party relations. Tito felt that at this stage his party and people were not prepared for this. He also feared that his connections with the West could be harmed by the convergence with the CPSU.
ТРИЪГЪЛНИК НА „РАЗВЕДРЯВАНЕТО“ – АМЕРИКА, БЪЛГАРИЯ И ИРАН ПРЕЗ 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК
Резюме. През първата половина на 60-те години Студената война навлиза в нова фаза на надпревара във въоръжаването и трудно контролируема идеологическа и психологическа война. Всичко това създава пречки за нормално политическо, икономическо и научно-техническо сътрудничество между държавите от двете страни на „желязната завеса“. През втората половина на десетилетието обаче международните отношения съществено се подобряват и предизвестяват настъпването на ерата на „разведряването“. Този процес неизменно оказва пряко влияние и върху външната политика на България и прави възможно възобновяването на българо-американските отношения. Положителната промяна в българо-американските отношения в края на 60-те години води до тяхното нормализиране, макар двете страни да запазват традиционните си взаимни подозрения. България започва да води много активна кампания за създаване на стабилни и трайни търговски отношения с американците, подтикната най-вече от икономическия интерес. Финансовите затруднения на Москва и добре прикритият икономически колапс на България през 60-те години налагат изпълнение на съветското „мирно съвместно съществуване“, на което САЩ, намирайки се в позицията на по-силния, откликва едва десетилетие по-късно. Но дори и при тези международни обстоятелства Вашингтон не доразвива близки икономически контакти с българите. Това те оставят на Иран – най-близкия съюзник на САЩ в Близкия изток, който през 1966 г. установява ползотворни връзки с „най-необлагодетелстваните“ съветски сателити Румъния, Унгария, Чехословакия и България.
Keywords: People’s Republic of Bulgaria, Iran, USA, detente, peaceful coexistence, Todor Zhivkov, Amir Abbas Hoveyda
THE DÉTENTE TRIANGLE – AMERICA, BULGARIA AND IRAN IN THE 1960S
Abstract. In the first half of the 1960s the Cold War confrontation entered into a new phase of arms races and uncontrollable ideological and psychological warfare that created obstacles for normal political, economic, and cultural cooperation between the two sides of the “Iron Curtain”. However, in the second half of the decade, international relations improved significantly and foretold the onset of the Détente era. This process had a direct impact on Bulgarian foreign policy and made possible he resumption of the US – Bulgarian relations. The Bulgarian foreign policy made a giant step toward the establishment of friendly bilateral relations, which, it must be added, was achievable with the blessing of and permission from the Soviet Union. Bulgaria carried out an active campaign to create stable and lasting trade relations with America. The financial difficulties of Moscow and the well-hidden economic collapse of Bulgaria in the 1960s sparked the Soviet pursuit of “peaceful coexistence”, to which Washington, being in a better position, responded only a decade later. Yet even under these international circumstances the US did not build closer economic ties with Bulgaria. That initiative was left to Iran, the closest US ally in the Middle East, which in 1966 established fruitful economic relations with the “most unfavored” Soviet satellites – Romania, Hungary, Czechoslovakia, and Bulgaria.
ДОГОВОРЪТ, СКЛЮЧЕН МЕЖДУ ФИЛИП V И ХАНИБААЛ ОТ 215 Г.ПР.ХР. В ХОДА НА ВТОРАТА ПУНИЧЕСКА ВОЙНА (218 – 201 Г. ПР. ХР.)
Резюме. Римската република и Картаген оспорват контрола над Западното Средиземноморие в три дълги и изтощителни войни. По време на втората пуническа война картагенският военачалник Ханибаал нахлул с войските си на Апенинския полуостров и заплашвал съществуването на Римската република. Тази война привлякла вниманието на целия античен свят. Македонският цар Филип V решил да се включи във войната на страната на Картаген. Изпратил пратеници при Ханибаал за сключването на съюз за общи действия срещу Рим. Само едно щастливо за римляните обстоятелство провалило тези намерения и може би спасило от унищожение Римската република.
Keywords: Roman Republic, Punic Wars, Philip V of Macedon, Hannibal
THE CONTRACT BETWEEN PHILIP V AND HANNIBAL IN 215 BC IN THE CONTEXT OF THE SECOND PUNIC WAR (218 – 201 BC)
Abstract. The Roman Republic and Carthage disputed the control of the western Mediterranean in three long and exhausting wars. During the Second Punic War, Carthaginian commander Hannibal invaded the Apennine peninsula and threatened the existence of the Roman Republic. This war attracted the attention of the entire ancient world. Philip V of Macedon decided to join the war on the side of Carthage. He sent envoys to Hannibal with a proposal for an alliance for joint action against Rome. Only a happy circumstance for the Romans failed those intentions and perhaps saved the Roman Republic from destruction.
РУСКИТЕ РЕВОЛЮЦИИ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА НИКОЛАЙ БЕРДЯЕВ
Ася Атанасова
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
Резюме. Руските революции от 1917 г. не спират да вълнуват историците. Можеше ли Русия да избегне тези катаклизми? Защо пролетарската революция се осъществява в изостанала, селска страна и още куп въпроси, чиито отговори са потърсени в проникновените книги на руския религиозен философ Николай Бердяев. Той е човекът, прозрял истината, че революцията е вътрешна съдба на руския народ и че болшевизмът може да се преодолее не със сила, а с духовно пречистване.
Keywords: humanity, revolution, Bolshevism, intellectuals, devils
RUSSIAN REVOLUTIONS AS VIEWED BY NIKOLAI BERDYAEV
Abstract. Russian revolutions of 1917 still attract the attention of the historians. Was Russia able to avoid those cataclysms? Why was the Proletarian revolution accomplished in an undeveloped rural country? These and many other questions have answers sought in the perspicacious books of the Russian religious philosopher Nikolai Berdyaev. He is the man who saw the truth that the revolution was the internal destiny of the Russian people and that Bolshevism could only be defeated with intellectual overcoming and not with guns.
Доц. д-р Йоана Спасова-Дикова от Института за изследване на изкуствата, научен секретар на направления „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ и „Човек и общество“ – БАН, получи наградата за критически текст на Съюза на артистите в България „Икар’2016“ за книгата си „Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви“. Книгата представлява систематично изследване на актьорското изкуство в България през ХХ век. Във фокуса на внимание попада периодът след Втората световна война. Главна задача е проучването на актьорското изкуство от съвременна гледна точка и очертаване на основните процеси, проблеми и тенденции от епохата на социализма през втората половина на 40-те и през 50-те години, когато се установяват определени театрални канони и се налага идеологизиран вариант на така наречената „система на Станиславски“. Специално внимание сe отделя на сценичните изяви през този период на някои представители от първото, второто и третото поколение актьори в Народния театър, както и на основните режисьорски подходи за работа с актьорите. Разгледани са различни политически и социокултурни фактори, повлияли върху творчеството на актьорите от Народния театър.
