Врабче и щъркел в едно гнездо

Намалява ли броят на врабчетата у нас? Отговор потърсихме от орнитолога проф. Златозар Боев от Националния природонаучен музей.

Проф. Боев пояснява, че в България и Европа са разпространени четири вида врабчета, от които три са по-близкородствени. Това са домашното – най-масовото, което се среща в София и големите селища, следвано от полското врабче и по-рядко – от т. нар. испанско врабче. Испанското врабче започва да разширява ареала си през последните 40 – 50 години, подчертава ученият. Преди това е с по-ограничено южно разпространение. Малко по-встрани от тях е скалното врабче, което е към друг род – то е най-дивото и не посещава селища. Врабчетата се отнасят към групата на синантропните видове птици, които могат да понасят човешкото присъствие. Те гнездят в постройки, навеси, кухини на стълбове, счупени лампи. Понякога се настаняват дори в гнездата на други птици – като например белия щъркел, където врабчетата си правят свои собствени. Успяват да се наместят между клоните и съчките в по-долните слоеве на голямото гнездо, което е 30 – 50 см високо. Двата вида живеят в мирно съвместно съществуване, уточнява орнитологът. Изхранването на трите вида до голяма степен зависи от боклуците в големия град, където в изобилие има хранителни отпадъци. Другото предимство е, че в населените места поначало нямат естествени врагове като ястреби, соколи. Затова врабчетата има за какво да търсят човешките селища. „Установена е пряка връзка между изобретяването на автомобила и намаляването на врабчетата – казва професорът. – На пръв поглед, връзката е далечна, но всъщност не е така. В Париж през 90-те години на XIX век започва първата вълна на автомобилизация. Тогава броят на файтоните – основният градски транспорт, намалява. А конете, които ги теглят, произвеждат огромно количество екскременти, от които се изхранват стотици хиляди врабчета. В тях има достатъчно семена, недосмлени тревички. С подмяната на файтоните врабчетата започват да намаляват и до ден-днешен този процес продължава.“ Друга причина за намаляване на техния брой е хигиенизацията на града. Дори такива неща като въвеждането на автоматично затварящи се боклукчийски кофи могат да ограничат храната им. Масовото саниране на блоковете ликвидира много процепи, стрехи и амбразури в подпокривните пространства, което автоматично лишава врабчетата от ниши за гнездене.

Четете повече в бр. бр. 29, 16 – 22 юли 2015 г.