Симеон Петков – VI клас, I място
СМГ „Паисий Хилендарски“ – София
Научен ръководител – проф. Леандър Литов – ЦЕРН
У всеки един от нас има атоми, произведени в звезди, избухнали преди милиарди години. Съставките на тези атоми са се формирали в първите минути от раждането на Вселената… 96% от Вселената все още е научна загадка…
Когато си на 10 – 11 години и научиш това, няма как да не поискаш да се впуснеш в откривателство. Поне за мен тези „новини“ бяха нещо като покана веднага да се захвана да разбера как е възможно в XXI век да знаем толкова много и то всъщност да е толкова малко! Все още ми се иска да има „кратки отговори на големите въпроси“, но самото им търсене прави живота, Вселената и всичко останало толкова интересни.
Поредицата „Космос“ с Карл Сейгън и продължението ù с Нийл де Грас Тайсън, книгите на Стивън Хокинг, включително детските, писани с дъщеря му Луси, „Полето“ на Лин Мактагарт, няколко издания за черните дупки, няколко лекции на проф. Леандър Литов от Софийския университет и ЦЕРН, презентация на проф. Димитър Съселов от Харвард – това са може би най-важните събития, които ме увлякоха още преди в училище да започна да уча физика. Така научих много интересни неща за частиците от създаването на Вселената, за опитите ни да ги подредим и разберем, за откритията, довели до обяснението на взаимодействията и търсенето на теория на всичко.
Големите открития във физиката на XX в. прииждат като вълни едно след друго. Всяка носи ново познание и се разпилява като пяна на много въпроси.
Първото голямо откритие прави германският физик Макс Планк. Той извежда закона за излъчване на абсолютно черно тяло и въвежда константа, която днес наричаме „константата на Планк“. За онова време е било наистина поразително твърдението, че телата излъчват енергия на отделни малки порции – кванти. За това той получава Нобелова награда. Големите открития във физиката на ХХ в. могат да бъдат проследени по Нобеловите лауреати и тяхната научна работа. По тях се вижда как физиката започва да изследва света на едно различно фундаментално ниво, за да разреши ключовия проблем – съществуващите тогава закони не са валидни за най-малките познати частици. Самата дума квант идва от латинското quantum и означава „колко“ или „какво количество“.
След първото голямо откритие и благодарение на него Алберт Айнщайн прави второто голямо откритие в началото на столетието, отличено с Нобелова награда. Обяснява фотоелектричния ефект като отделяне на електрони от повърхността на дадено вещество при облъчването му със светлина. Айнщайн допуска, че светлината не само се излъчва, но и поглъща на порции.
Следващата голяма вълна на откритията е през 1932 г. Светът научава за позитрона и антиматерията. Експериментално открит от Карл Андерсън, но предсказан с уравнението на Дирак, позитронът е елементарна частица, античастица на електрона – двете са с еднакви маса и спин, но с противоположен електричен заряд.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg