Ресурсен учител учи децата как да общуват с „различните“ от тях

Тази година за първи път се проведе официална церемония по връчване на Националните награди за приобщаващо образование. Целта на инициативата, организирана от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – София-град, е да отличи личностите и образователните институции, които създават подкрепяща среда за всяко дете.

Срещаме се с Невена Делчева от Средно училище „Христо Ботев“ в Долни Дъбник. Тя получи най-високото отличие в категория „Ресурсен учител“.

„Вдъхновяващо е да бъдеш първият отличен ресурсен учител по време на първите по рода си национални награди за приобщаващо образование. Радвам се, че трудът ми беше оценен“, споделя пред „Аз-буки“ Невена Делчева, учител в Средно училище „Христо Ботев“ в Долни Дъбник.

През изминалата учебна година е работила в училището с учениците от V до VII клас, като от тази най-вероятно ще има деца от всички класове.

„Готови сме да помогнем на всеки, който има нужда“, обяснява тя. В школото работят двама ресурсни учители, които си разделят децата, за да могат да създадат личен контакт и да окажат съдействие на всяко от тях. Затрудненията, с които се сблъскват, са предимно дислексия, дефицит на внимание, обучителни затруднения и нарушения от аутистичния спектър.

Невена Делчева споделя, че за разлика от големия град, в по-малките населени места хората по-лесно приемат децата със затруднения.

Те ги познават, обичат и знаят как да комуникират с тях. В класната стая също няма проблеми като подигравки или обидни думи. „Определено най-трудната част от работата ни е комуникацията с родителите. Те са изправени пред голямо изпитание в живота си и понякога им е трудно да вървят напред“, казва Делчева. Затова най-важният момент е изграждането на доверие – има ли такова между учители и родители, работата върви в правилната посока. А доверие се изгражда с обща цел – адаптацията в обществото на децата с нарушения.

Първите няколко седмици на всяка нова учебна година винаги са от изключително голямо значение. Те са опознавателни и много важни за по-нататъшната работа. След като се запознаят със ситуацията, ресурсните учители разработват план за работа.

„Много рядко се случва някое от децата да не иска да работи в заниманията. Стремя се да намеря индивидуален подход към всяко, за което много ми помага работата в по-малки групи. Работя и индивидуално с учениците, влизам с тях в някои от часовете, за да им помогна с участието в дейностите на класа“, разказва ресурсният учител.

Важно е да се работи с учениците със затруднения –може да е един час седмично, може да е и всеки ден по час.

Когато екипът за подкрепа работи с ученика, който има нужда от това, винаги има видима разлика, винаги има положителна промяна както за детето, така и за родителите му. „Най-добър резултат в обучението се забелязва, когато часовете все пак са съобразени с нуждите и потребностите на учениците“, обяснява тя.

По образование Невена Делчева е специален педагог. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Споделя, че винаги е мислела, че ще стане ветеринарен лекар. Дори след завършването на средното си образование записва точно тази специалност. Но се случва така, че прекъсва и поема по нов път. Днес тя има богат професионален опит. Работила е в две детски градини, след това в гимназия и в Дома за медико-социални грижи в Плевен.

„Работила съм с деца от 3 – 4-месечна до 18-годишна възраст. Бях и трудотерапевт на възрастни хора със затруднения, но там естеството на работа е по-различно. Истината е, че се чувствам себе си, когато помагам на другите“, казва моята събеседничка.

И независимо че е оказала положително въздействие върху много хора, споделя, че най-много се гордее с първата си ученичка

– трудноподвижно момиче със зрителни затруднения, с което е работила още по време на следването си в университета. И въпреки всички житейски трудности, днес то учи магистратура и пътува из цялата страна без чужда помощ.

„Не знам дали защото е първата ми ученичка, но определено този пример е най-вдъхновяващият за мен. Ако човек се замисли колко ни е трудно понякога да свършим нещо, без дори да имаме физическа пречка, а тя въпреки тези трудности се справя с толкова много неща. За да постигнеш всичко това, наистина се изисква голяма сила на духа и жажда за живот“, обяснява Делчева.

Колкото до това дали обществото ни вече е узряло да приема „различните“, ресурсният учител е на мнение, че все още не е напълно. И причината е, че не се поставяме на мястото на хората със затруднения. За повечето по-лесният вариант е да се правят, че не ги виждат или че те не съществуват. А докато не се промени тази обществена нагласа, е трудно да се говори за приобщаващо образование. Докато родителите не започнат да обясняват вкъщи на своите деца как трябва да се държат с „различните“ деца, няма как нещата да се случат.

„Трябва да се научим да разбираме хората със затруднения, защото само така ще оценим тяхната сила и колко много понякога им коства, за да се справят с всекидневните задачи. Трябва да научим децата си на емпатия към другите, но за да се случи това, трябва да развием емпатията първо у себе си. Възрастният може да научи детето си на емпатия само ако самият той го умее или пък иска да го постигне“, обяснява тя.

Емпатията, състраданието, съчувствието – всичко това започва да се развива у човека в най-ранна възраст.

Това се случва първо у дома, след това в детската градина, надгражда се в училище и след това се развива цял живот.

За децата е важно да им се обяснява светът около тях. „Ето, излизате с детето си на улицата и виждате човек в инвалидна количка или с патерици. Напълно логично е то да зададе въпрос – защо този човек не може да ходи, и тогава родителите обикновено казват: „Не гледай! Не питай! Не сочи с пръст!“ и т.н. А това не е най-добрата реакция. Точно в този момент е хубаво родителите да назоват каква може да е причината, и заедно с детето да обсъдят темата, вместо да я скриват в някой прашен ъгъл“, завършва Невена Делчева.

Учениците на г-ца Цвета

Освен носител на отличието „Ресурсен учител“ на годината Невена Делчева е и автор на книгата „Учениците на г-ца Цвета“. Изданието се появява на бял свят през 2021 г., като до онзи момент на пазара няма подобна детска книга.

„Исках да разкажа на децата – на моето собствено, а и на другите, за децата със затруднения“, споделя тя.

В изданието са разгледани различни затруднения като дислексия, Синдром на Даун, интелектуални, слухови и зрителни затруднения и много други. „В книгата е обяснено какво е затруднението на всяко дете и по какъв начин връстниците му могат да общуват или играят с него“, обяснява авторката.

Любопитно е откъде идва името на книгата – защо децата са на г-ца Цвета, при положение че авторката се казва Невена Делчева.

„Истината е, че повечето хора, които познавам и работят с деца със затруднения, са с име на цвете. Преподавателите в университета ми също са хора с имена или фамилии на цветя. Затова така я нарекох – в тяхна чест и с благодарност, че са ми помогнали да поема по този път“, казва Невена.

Авторката споделя, че в книгата си, където всяка глава е посветена на различно дете с някакъв вид нарушение, иска да покаже на света около себе си, че децата със затруднения могат да правят много неща, които повечето хора могат, а понякога и много повече.

„Тези деца могат да вдъхновяват и да бъдат пример за подражание“, категорична е Делчева. Разказва, че всеки от героите ѝ в книгата има любима играчка, домашен любимец, нещо, в което е истински добър, или тема, по която обича да говори и може да го прави с часове, както всяко едно друго дете. По този начин читателите могат да се свържат с героите, като открият общи черти с тях. А изводът е, че ако поиска, човек може да намери път към всеки, стига да спре за миг и да потърси правилната пътека.

„Липсата на социално емоционални умения понякога също може да се разглежда като вид затруднение, което пречи на общуването и обучението. Точно затова посветих глава и на това“, казва моята събеседничка. Често децата не знаят как да общуват и как да боравят с емоциите си.

В края на книгата има легенда, която свързва всеки герой с точното наименование на затруднението, което има. „Но дебело искам да подчертая, че това не е целта на книгата, а да науча децата как да общуват с „различните“ от тях. Има едно изречение, което много харесвам: „Да наблегнем на умението, а не на затруднението“ – това се опитвам да правя всеки ден!“, обобщава Делчева.

Свързани статии:

Родителите трябва да се научат да поставят граници За пътя от махалата до Биологическия факултет Човек трябва да е влюбен в работата си Отличеният медиатор Красимир Христов си поставя за цел да бъде приятел с учениците