На 10 години ДВГ „Палави ноти“ има два албума, видеоканал и детско предаване

От началото, когато обществеността в Божурище не разпознава Венелина Миланова, до днес, когато създадената от нея детска вокална група „Палави ноти“ приема все повече деца, са изминали точно 10 години. Етиен Леви би трябвало да се гордее. Неговата ученичка преодолява всички препятствия, за да достигне до връх, от който смело може да гледа напред.

„Не беше никак лесно. Започнах, така да се каже, от моя хол у дома. Не бях познато лице в Божурище, въпреки че съм родена там. От малка обаче посещавах уроци по пеене в София, ходех на репетиции и като цяло, не се задържах в тогава малкото населено място. Хората трудно се доверяват на някого, когото не познават, и се наложи да счупя много предразсъдъци“, започва разказа си Венелина.

„Палави ноти“ е нейна идея, желание и изстрадан път. Днес заниманията на групата, в която няма възрастови ограничения, се провеждат не само в Божурище, но и в няколко квартала на София. Децата имат записани два албума, единият от които точно по време на ковид пандемията.

„Най-напред е любовта към музиката. Оттук тръгва всичко. Защото така се живее по-лесно. В един момент хората трябва да правят това, което обичат. Клишетата – ще станеш адвокат, защото някой друг иска, или ще завършиш еди-какво си, за да получаваш повече пари, не вървят вече. Идват времената, в които ще бъде определящо дали правиш онова, което обичаш. Защото, когато го правиш, ти се отдаваш изцяло на него, не си губиш времето със странични неща и го вършиш с удоволствие. А ако говорим конкретно за младите хора и изкуството, в тези забързани времена и при т.нар. екранни деца, ще става все по-смислено едно дете да изкара час в залата, в салона, на сцената или на открито, отколкото вкъщи пред екрана“, казва Миланова.

За десетте години най-ценното, което според нея е постигнала, е, че първите момичета, с които започва и сега вече са 20-годишни, продължават да пеят.

„Това е най-големият ми успех. Те са студентки в различни специалности, но музиката е част от техния живот. Особено в днешните времена, това е много важно. Едно от тях – Мила Илиева, ми помага, тя е дясната ми ръка“, споделя Венелина.

Освен че привлича все повече деца, Венелина успява да убеди и техните майки да се занимават с пеене.

„И това беше предразсъдък, с който се преборих и така успяхме да създадем нещо ново – пеене с майки. Някои от родителите са пели като деца, но сега им беше трудно да си го позволят отново. Защото за тях да пеят на такава възраст всяка седмица по 1 час, беше неприемливо. За България не е изненада – трудно се възприема новото и те се притесняват. Според мен обаче точно така се живее – непрекъснато да научаваш по нещо ново, през целия си живот. И за това ми беше много трудно да ги убедя, че с този един час пеене те реално ще релаксират, ще се откъснат от битовизмите и ще имат време само за себе си“, обяснява ръководителката на ДВГ „Палави ноти“.

Всъщност името на групата идва от идеята, че пеенето и творчеството от деца предполага нещо закачливо, което носи удоволствие и чрез него децата си остават деца.

„Палави ноти“ създават собствени авторски песни. Част от тях, които са включени в албума им „Зоопарк“, са посветени на животните. Миланова споделя, че тъй като темите си ги избират самите деца, това предполага да търсят информация и така научават много повече и за природата. Убедена, че песните за животни трябва да се изпеят в зоопарк, Венелина в продължение на две години търси съдействие за концерт в столичната Зоологическа градина. Не може да скрие разочарованието си, че това се случва трудно и извън лятото, чак в началото на есента.

„За децата най-важното е да се поддържа любопитството им. Знаех, че тези песни трябва да ги изпеем именно там, в Зоопарка, и си мислех, че на откритата амфитеатрална сцена се случват неща – театър, концерт, други изяви. Но се оказа, че не е така. Мястото се нуждае от поддръжка и освежаване. Зоопаркът е атрактивно място за София, но трябва да се развива. Все пак, накрая получих разрешение и осъществих сама концерта. За мен ефектът от една такава изява е свързан с децата. Те също много искаха да пеем в Зоологическата градина, бяха свидетели на моите продължителни настоявания. Но ако не се отказваш, в един момент получаваш знак и го правиш. Когато запяхме, посетителите на Зоопарка в София, които минаваха покрай нас, започнаха да се спират. И се получи“, разказва Миланова.

Концертът на „Палави ноти“ в столичната Зоологическа градина привлича внимание и радва децата.

А получената радост е един от най-стойностните резултати за ръководителя на детската вокална група. Участието в конкурси и състезания за „Палави ноти“ не са приоритет. Венелина споделя мнението си и по отношение на ролята на родителите.

„Ако участваме в конкурси, децата не знаят, че отиват на състезание, а си мислят, че просто участват в изява. Съзнателно не искам да са обременени. Отиват с възможността да стъпят на различна сцена, а не да очакват награди и медали. От друга страна, станаха твърде много конкурсите, а в някои дори награждават всички. За мен децата трябва да се научат и да губят. Родителите обаче, които са много по-загрижени децата им да посещават занимания и да бъдат активни, не искат да ги научат, че в живота има и загуби, след които трябва да се изправиш отново. Родителите просто не им позволят да паднат. А това не прави децата готови за живота, а пък за изкуството – съвсем“, казва Миланова.

По думите ѝ много добре пеещи деца са се отказали да учат в музикални училища, защото не са успели от първия път и това им е причинило страдание. Според нея урокът, който родителите би било добре да предават на децата си, е, че трябва да притежават търпение и да бъдат постоянни.

„Ако правиш това, което обичаш, ти по някакъв начин ще успееш да стигнеш до хората, но ако целта ти е само да станеш известен и да те показват, нещата не са добре. Родителите обаче искат децата да не страдат, и това според мен е грешка. Правят дори по-лошото. Детето в даден момент ще се сблъска с неуспеха и ще го преживее много трудно“, убедена е Венелина.

Завършила „Поп и джаз пеене“ в Нов български университет при Етиен Леви, ръководителката на „Палави ноти“ днес му е много благодарна.

Определя го като свой вдъхновител и пример за човек, който знае, че един преподавател трябва да бъде по-близо до децата и да не поставя рязка граница между учителя педагог и учителя приятел. Леви ѝ дава ценни напътствия, които следва и ѝ помагат. По негова препоръка придобива специалност „Педагогика“ и дори притежава стаж като учител по музика в 91. немска езикова гимназия в София.

„Общо взето, бях на възрастта на учениците, на които преподавах. Но разбрах, че дори в училищна среда, когато имаш този подход – да бъдеш по-близък с учениците, те откликват и комуникацията се получава“, споделя тя. И откровено разказва колко много се забавлява, когато в метрото някой човек с брада се обърне към нея с „Госпожо!“. Всъщност след стажа в Немската гимназия тя изкарва една година и като класен ръководител.

На юбилейния концерт на „Палави ноти“, провел се тази година в софийския Дом на културата „Средец“ точно в Деня на музиката и отбелязал 10-годишнината на групата, Етиен Леви също присъства. Според Венелина изпълненията са били емоционални, а концертът – сантиментален.

„Имаме групи в начален етап – от I клас, които сега започват, както и напреднали, които също са в I – IV клас, но пеят от 3-годишни и затова ги водим напреднали. Понякога излизат всички заедно на сцената, но често се изявяват и по възрастови групи“, обяснява Миланова.

Уточнява, че репетициите се провеждат два пъти седмично по един час.

Възрастови ограничения няма и дори записват 2-годишни деца. Според нея щом едно 2-годишно дете може да се откъсне от майка си, без да плаче, и да остане на репетиция, това е сериозен сигнал и то естествено започва да пее. А пеенето започва да му помага. За говора, за адаптацията в детската градина.

Като се обърне назад, Венелина вижда преодолените предизвикателства. Най-сериозното е ковид пандемията. От нея обаче излизат не просто оцелели, а с нов албум. Вероятно един от малкото албуми, издадени през 2020 г. Казва се „Лексиконче с песнички“ и включва популярни и любими детски песни в нови аранжименти.

„Имаме и видеоканал – „Любими детски песнички“, а впоследствие решихме да направим и телевизионно детско предаване. Децата си избират темите, рубриките, интервюират и възрастни гости. Предаването се излъчва по детската телевизия EKIDS и се казва като албума – „Лексиконче с песнички“. Аз съм автор и продължавам да го правя, защото искам да има предаване, чието съдържание е подходящо за деца. Има твърде много неща, които не са подходящи за тях“, разказва за инициативите и постиженията си ръководителката на „Палави ноти“.

Убеждава ни, че пеенето е тичане на дълги разстояния – цял живот трябва да се развиваш, да го поддържаш непрекъснато и да си активен. Мотивират я и онези съобщения от деца, в които ѝ казват, че пеят техните песнички вкъщи. Не знае дали са популярна вокална група в България, но мечтае да направят турне. Твърди, че и децата го искат. А това вече е напълно достатъчно, поне доколкото разбрахме от разказа ѝ за изминалите 10 години, за да повярваме, че в скоро време ДВГ „Палави ноти“ ще излезе от Божурище и София и ще тръгне на турне.

Свързани статии:

Мисли зелено и твори Герои от приказките в образи Да учиш със сърце Министерствата на отбраните