Застрашената тръноопашата потапница зимува у нас

Владимир Младенов работи в Българското дружество за защита на птиците („Бърд Лайф България“). Занимава се професионално с изследване на диви животни, най-вече пернати. Тясно специализиран е в проучване на водолюбиви птици и прави това близо двайсет години. Специално с тръноопашатата потапница има дълга история, защото това е един от неговите любими видове.

„Интересното за този вид птица е, че тя е световно застрашена, изключително рядка е. В света са останали под десет хиляди възрастни индивида – разказва Владимир Младенов. – При нас те само зимуват и мигрират.“

Първите екземпляри, представители на този вид, се появяват у нас през септември – по четири, пет, десет, петнадесет птици.

С тях се открива сезонът и през октомври достигат до няколко стотин. Пикът им е през ноември и декември, остават в страната ни до февруари. Видът се размножава в Централна Азия. Предполага се, че идват от Казахстан.

Те са на ръба на изчезването, подчертава орнитологът. Бургаското езеро, наричано още Вая, е едно от най-важните места за струпване през есенно-зимните месеци на представителите на този вид в световен мащаб и тази година има рекордна численост – 4603 индивида.

„Правим редовен мониторинг на вида всяка зима. Средно два пъти в месеца посещаваме езерото и преброяваме птиците, които виждаме там – уточнява ученият. – А последните няколко години има рязко увеличение на техния брой у нас. Това не означава, че видът принципно е добре и се увеличава. По-скоро си го обясняваме, че някъде другаде птиците намаляват и се концентрират при нас в по-големи числености. Вероятно това се дължи и на силните климатични изменения, които променят миграционните пътища на много птици. Виждате, че вече нямаме нормални зими.“

Промените в климата влияят върху храната на тръноопашатите потапници, върху това кога мигрират, кога замръзват по-северните езера. По една или друга причина в момента те се концентрират у нас. И отговорността пред специалистите за тяхното опазване нараства силно. В Европа тези птици достигат до максимум петнайсет хиляди индивида зимуващи тръноопашати. В България в момента се наблюдават почти пет хиляди.

„А това е една трета от общия брой зимуващи европейски птици от този вид, събрани тук в Бургас, което е впечатляващо“, подчертава орнитологът.

Крайната цел на тръноопашатите потапници в нашите географски ширини е езерото Вистонида в Гърция. Това е финалната зимна спирка, а Бургаското езеро е предпоследната.

Тяхната миграция включва задължително спиране и престой у нас, за да презаредят, един вид, горивото, да се нахранят и когато стане студено тук, да се отправят към Вистонида в Гърция. По въздушна права линия езерото се намира на под петстотин километра от Бургас. Ако е достатъчно топла зимата, тръноопашатите потапници могат да решат да останат в България и да не летят до Вистонида. Но обикновено около февруари и март има по-студени зими със заледявания и в един момент те изчезват от страната ни и се преместват в Гърция. Но всяка година е различна. Българското и гръцкото езеро са двете най-важни местообитания за вида в Европа.

Тръноопашатите потапници са изключително слабо проучени. От Дружеството за защита на птиците планират в близко бъдеще да поставят сателитни предаватели, които да улавят движението на възрастните птици и да проследяват техния път.

„Но това е доста труден вид за изследване и проследяване – казва Владимир Младенов. – Имаме опит с поставяне на такива устройства на много различни видове птици, но конкретно с този вид ще бъде голямо предизвикателство. Много трудно е да се улови такава птица в дивото, където идват при нас, с методите, които ползваме, като капани и специални мрежи.“

Поставянето на устройство на толкова малка патица е особено голям проблем и заради друго. Много по-лесно се работи с големи птици, защото те могат да носят по-тежка техника върху себе си. По принцип тежестта на едно устройство трябва да е един процент от теглото на птицата. Но един процент при птица, която тежи максимум 350 грама, колкото е потапницата, е 3,5 грама и това е твърде малко.

„Това са едни от най-дребните наши патици и изглеждат много смешно – разказва орнитологът. – Имат несъразмерно големи опашки спрямо тялото – като на бобър. И когато са превъзбудени, те стърчат вирнати нагоре като ветрило и оттам идва и името ѝ – тръноопашата потапница, защото стърчи като трънче. Главата им и кривата човка също са несъразмерно големи спрямо тялото. Много наподобяват главата на птицечовка. Смешни са, като цяло, и много симпатични.“

Мъжкият е много различен от женските. Той е с ярко бяла глава и с яркосин клюн. И оттам идва и английското име на вида – белоглава патица.

За щастие на природозащитниците ловците нямат интерес към тях и повечето не са и чували, че съществува такъв вид. Няма и контактна зона между този вид и местата, където се извършва лов. Проблемите в Бургаското езеро са свързани с незаконния риболов с мрежи. Бракониерите нощно време опъват понякога с десетки километри рибарски мрежи. В тях се улавят тонове риба, които незаконно се изнасят. И в тези мрежи се оплитат и се давят страшно много птици.

„Това е невероятен проблем за застрашени видове като тръноопашатата потапница, защото тук се концентрират големи ята и рискът десетки или стотици да се оплетат в бракониерските мрежи и да се удавят, е много голям“, казва орнитологът.

В много редки случаи у нас може да се видят и траурни потапници. Това е вид, който е характерен за атлантическото крайбрежие на Европа, но единични птици се отклоняват понякога и се появяват по нашето Черноморие. Тя е чисто черна на цвят с жълт клюн и оттам идва и името ѝ – траурна. Има и неин братовчед, много подобен, казва се кадифена потапница, която орнитолозите виждат всяка година. Тя също е световно застрашена. България е много богата на птици и е много важна за тях, защото се намира на стратегическа географска локация.

Любопитно е, че тръноопашатата потапница не може да строи гнезда и използва гнездата на друг вид птица, който се нарича белочела водна кокошка.

В гнездовия ареал потапницата е обвързана с този вид. Ако няма достатъчно белочели водни кокошки да построят плаващи гнезда във водата, на практика видът на тръноопашатите потапници трудно ще оцелее. Те използват стари гнезда, които са доста устойчиви и не се разпадат бързо. Тръноопашатите патици не гонят белочелите водни кокошки от техните гнезда, по-скоро се възползват наготово от вече построените и изоставени от тях.

„В света на птиците това се случва доста често – казва орнитологът. – Има птици, които са добри строители и осигуряват безплатни „апартаменти“ за други птици, които изобщо не знаят как да си построят гнезда. Примерно свраката е много добър строител, който прави гнезда с покрив. Може да каже, че тя е измислила железобетона в света на птиците, защото прави смес от кал и пръчки, което става като кирпич. Прави много здраво дъно и гнездата издържат понякога по 3 – 4 години, без да се разпаднат. Но свраката си строи всяка година ново гнездо, защото то се опаразитява с годините и е по-лесно да си направят ново, вместо да чистят старото. И всичките тези стари „къщи“, които са по клоните на дърветата, започват да се заемат от соколи, сови и други птици, които не знаят как да строят гнезда. По този начин свраката и други вранови птици строят „апартаменти“ навсякъде по дърветата, които се заемат от други видове.