CONTENTS of Issue 4/2018 / СЪДЪРЖАНИЕ на брой 4/2018
HISTORY OF PHILOSOPHY / ИСТОРИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА
Познавателна сила и не-способност за свобода – Кантови трихотомии
[Cognitive Force and In-capability for Freedom – Kantian Trichotomies] /
Ивайло Димитров / Ivaylo Dimitrov – стр. 343
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Hegel and the Speculative Course of Freedom /
Ivo Minkov – стр. 359
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
HERMENEUTICS / ХЕРМЕНЕВТИКА
Fiction and Faction Perplexity in the Historical Discourse /
Nysret Krasniqi – стр. 365
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Какъв е залогът във „Време и разказ“ на Пол Рикьор?
[What is at stake in Paul Ricoeur’s “Time and Narrative”?] /
Чавдар Димитров / Chavdar Dimitrov – стр. 379
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
PHENOMENOLOGY / ФЕНОМЕНОЛОГИЯ
За реалността и посоките във времесъзнанието (Част 2)
[On Reality and Directions within Time-Consciousness (Part 2)] /
Коста Бенчев / Kosta Bentchev – стр. 413
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
PHILOSOPHY OF ARTS / ФИЛОСОФИЯ НА ИЗКУСТВОТО
Призванието във философията на Хосе Ортега-и-Гасет – героизъм за всеки
[Thе “Vocation” in the Philosophy of Jose Ortega-y-Gasset – Heroism for Everyone] /
Миглена Маринова / Miglena Marinova – стр. 434
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ – стр. 446
READ IN THE LATEST ISSUES OF THE „AZ-BUKI“ JOURNALS /
В НОВИТЕ БРОЕВЕ НА СПИСАНИЯТА НА ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ-БУКИ“ ЧЕТЕТЕ – стр. 449
GUIDE FOR AUTHORS / УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ – стр. 451
ПОЗНАВАТЕЛНА СИЛА И НЕ-СПОСОБНОСТ ЗА СВОБОДА – КАНТОВИ ТРИХОТОМИИ
Ивайло Димитров
Българска академия на науките
Резюме. Статията маркира възможен подстъп към анализ на Кантовото специфично понятие за сила (Kraft), базиран на инфлукционисткия модел на критическата му метафизика. Референтната точка на всички предоставени текстови свидетелства е тройното подразделение на предикамента „възможност“, очертано от Кант при планирането на лекционния му курс по антропология. Целта ми е да предоставя достатъчно основание да се твърди, че въпросната дистинкция между Fähigkeit, Vermögen и Kraft е пример за Кантово „съмнително“ подразделение в чистата философия, което може да се разглежда като синтетично подразделение на критическия му проект. На това основание също твърдя, че посредством въпросната динамична трихотомия бихме могли да припознаем „ключовия камък на цялата сграда“ на Кантовата философия.
Keywords: Kant; force; capacity; faculty; freedom
COGNITIVE FORCE AND IN-CAPABILITY FOR FREEDOM – KANTIAN TRICHOTOMIES
Abstract. The paper sketches out an approach to an analysis of Kant’s specific notion of ‘Kraft’ based on the influxionist model of his Critical metaphysics. The point of reference of all provided sets of textual evidence is the triple division of the predicament ‘possibility’ outlined by Kant for his course on anthropology. My aim is to provide a sufficient reason to claim that this distinction between Fähigkeit, Vermögen, and Kraft exemplifies Kant’s ‘suspicious divisions in pure philosophy’and thus can be regarded as a synthetic partitioning of his Critical project. For this reason, I also contend that through the dynamic trichotomy in question we could recognize the ‘keystone of the whole edifice’of Kant’s philosophy.
Dr. Ivaylo Dimitrov, Assoc. Prof.
Institute for the Study of Societies and Knowledge
Bulgarian Academy of Sciences
HEGEL AND THE SPECULATIVE COURSE OF FREEDOM
Ivo Minkov
South-West University “Neofit Rilski”, Bulgaria
Abstract. The main accent in the article is to show the perspective to understand the idea of freedom as a process, rather than condition. The course of freedom is speculative and the deepest form of Hegel’s philosophy. Moreover, it is the solid ground of the mighty systematic thought of the German philosopher. In the light of the highest category of Hegel’s logic – The Absolute Idea – the speculative idea of freedom obtains an ontological aspect completely different and even diametrically opposed to spontaneity.
Keywords: freedom; speculation; process; Absolute idea
FICTION AND FACTION PERPLEXITY IN THE HISTORICAL DISCOURSE
Nysret Krasniqi
University of Prishtina, Kosovo
Abstract. In this article the whole argument lies in discussing a close relationship between history and literature on the generic basis especially due to the long path of theoretical and philosophical coherence. From Antique to Postmodernism, the generic coherence of hybrid discursive formations dictated perplexity of defining perhaps separating the very idiosyncratic composition of them. Thus, this article deals with the philosophy of history in terms of its reflecting on literary discourse or in philosophy of literature. This ambiguity provoked many discussions hereby melted within the philosophical ideas and literary theories with the prior aim finding best possible ways toward idealized truth both in the discourse of history and literature.
Keywords: Philosophy of history; literary discourse; fiction and faction; aletheia; immanence
КАКЪВ Е ЗАЛОГЪТ ВЪВ „ВРЕМЕ И РАЗКАЗ“ НА ПОЛ РИКЬОР?
Чавдар Димитров
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме. Статията е критика на релацията време – наратив, характеризирана от Пол Рикьор като: приближаване и отстояние спрямо преднаративност; отваряне логиката на разказа към историчност; ангажимент с фикционалното. На първо място е поставен въпросът за отграничаване на епистемологична и онтологична проблематика. Разгледана е опосредстващата роля на рефлексивността, обособена като дистанцираност и текстуалност. Във втория етап, с оглед проекта за троен мимезис, са изтъкнати ролята на въображението и неясни моменти в стратегията на Рикьор – непоследователност в концепцията за процесуалност на историческото мислене и проблем с понятието за „представност“ на миналото. Анализът продължава с комплементарната тема за „проектиран свят“, в който актът на четене изявява феномена време чрез продуктивна интерсекция. Тук, в съпоставката между сюжетизация, която е вече в културата, и автономна литературна творба, е скицирана идеята на Рикьор за преход от семантика на дейността, през транстемпоралeн имагинерен свят, към рефигурация. В следващата част от разработката обзорът на границите пред позитивната артикулация на „наративно време“ е в паралел с последна възможност, която особеният статут на тезата във „Време и разказ“ позволява. В заключението е указано, че с предложения двоен херменевтичен ключ: кръговост от тройни тълкувания, от една страна, и диалектика на distensio animi (св. Августин) и discordant concordance (Аристотел), от друга страна, Рикьор запазва шанс за отиване отвъд апориите на времето, но напуска философската рамка на изследването.
Keywords: semantics of action; historicity; emplotment; fictional projected world; narrated time; aporetics of time
WHAT IS AT STAKE IN PAUL RICOEUR’S “TIME AND NARRATIVE”?
Abstract. The article is a critique of the language-time relation, characterized by Paul Ricoeur as: return and distanciation in regard to pre-narrativity; opening the logic of story toward historicity; engagement with the fictional. To the forefront is the question of delineation between epistemological and ontological problematics. To this end, first, the mediating role of reflexivity, differentiated on the basis of distanciation and textuality, is examined. Second, in the context of the conception for triple mimesis are distinguished: the function of imagination and ambiguous moments in Ricoeur’s strategy – inconsistency in his plan for processual historical thinking and respectively – a problem with the notion of ‘representing’ the past. The analysis continues with the complementary theme of a “projected world,” where the act of reading brings forth the phenomenon of time through a productive intersection. Here, via the juxtaposition between an emplotment, which is already in a cultural world, and the autonomous literary work, is outlined Ricoeur’s idea about a transition from semantics of action, through a trans-temporal imaginary world, to refiguration. In the next part of the research, an overview of the limits before a positive articulation of narrated time parallels the last possibility, allowed by the specific status of the thesis in Time and Narrative. The perspective of a double hermeneutical key: circularity of triple interpretations, on the one hand, and dialectic of distensio animi (St. Augustin) and discordant concordance (Aristotle), on the other hand, is explained in the conclusion. In this way Ricoeur saves a chance for going beyond the aporetics of time, but leaves behind the frame of philosophical investigation.
Mr. Chavdar Dimitrov, PhD Student
Faculty of Philosophy
Sofia University
ЗА РЕАЛНОСТТА И ПОСОКИТЕ ВЪВ ВРЕМЕСЪЗНАНИЕТО
(Част 2)
Коста Бенчев
Резюме. След критическо разглеждане на представата за времето като поток (река), т.е. – като произлизаща от фиксирана точка „стрела“, при което началото й е в миналото, а след това, според това традиционно мнение, и по-късно идва бъдещото, се предлага така наречените отрезки на времето да бъдат хипотетично пренаредени чрез размяна местата на двете крайни (на миналото и на бъдещето) от тях. Така се използват модални категории, включително по отношение някои паралели с преживяването не само на времето, но и на пространството. Резултатът от това пренареждане е даване на определени аргументи в полза произхода темите на метафизиката в цялост от психологията на нелинейността.
Keywords: Time; flow; river; past; present; future; direction; modalities; metaphysics; Plato; Aristotle; St. Augustine; Heidegger; Merleau-Ponty; Russel
ON REALITY AND DIRECTIONS WITHIN TIME-CONSCIOUSNESS
(PART 2)
Abstract. After critical attention is paid to the idea of time as a kind of flow (or of a river) – being an „arrow“ that has its origins in a fixed point – incl. the idea that its beginning lies in the past, and that the future comes after that according to this received opinion, a proposal is made. The so-called segments (cuts) of time should be hypothetically re-arranged through changing the places of the first and the last (these are the past and the present). It is done by using modal categories, while related to parallels regarding not only experience of time but of space, too. This attempt to re-arrangement results in the explication of certain arguments in favor of the origin of metaphysics as a whole as grounded in the psychological phenomena of non-linearity.
Mr. Kosta Bentchev
ПРИЗВАНИЕТО ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА НА ХОСЕ ОРТЕГА-И-ГАСЕТ – ГЕРОИЗЪМ ЗА ВСЕКИ
Миглена Маринова
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Резюме. Статията има за цел да изследва фундаменталното за философията на Хосе Ортега-и-Гасет понятие „призвание“, което лежи в основата на схващането му за автентичността на човешкия живот. Изследването се фокусира върху някой от най-емблематични текстове на испанския философ, както и върху някои модерни интерпретации на проблема. Търсят се отговори на въпросите за същността, произхода и възможностите за реализация на призванието, като то се обвързва с въображението и любовта, както и с представата за човека като същество, което във всеки момент избира себе си.
Keywords: JoseOrtega y Gasset; vocation; destiny; freedom; imagination; creativity; love
THЕ “VOCATION” IN THE PHILOSOPHY OF JOSE ORTEGA-Y-GASSET – HEROISM FOR EVERYONE
Abstract. Thе paper aims to explore the concept of “vocation” which is essential to the philosophy of Jose Ortega-y-Gasset, and lies at the heart of his perception of the authenticity of being. For this purpose, the study focuses on some of the most emblematic texts of the Spanish philosopher, as well as on some modern interpretations of the problem. The text attempts to answer a number of questions about the nature, origin and possibilities of realization of the vocation by binding the concept to the imagination, love and the idea of man as a being who chooses himself at any moment.
Ms. Miglena Marinova, PhD Student
South-WestUniversity “Neofit Rilski”
