Над 12 000 са възпитаниците на ОУ „Христо Ботев“ в село Оризово, Старозагорско
Росица РАНЧЕВА
Живка Петрова е директор на Основно училище „Христо Ботев“ – село Оризово, община Братя Даскалови, Старозагорска област. Възпитаник е на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалност „Химия, физика и човекът и природата“. Има магистратура по химия. Цели 32 години от живота на Живка Петрова са свързани с училището в родното ѝ село Оризово. В него са учили прародителите ѝ, родителите ѝ и тя до VII клас. Тук е учител вече 24 години. След спечелен конкурс през 2019 г. е и директор на училището. Амбицията ѝ е да го превърне в училище на бъдещето.
Макар и на 140 години, училището е много хубаво. То е на два етажа в масивна двуетажна сграда. Намира се в центъра на Оризово. Има и достатъчно ученици – 116 деца от I до VII клас. 15 са учителите и 5 души – непедагогически персонал. Има много добра материална база – кабинети по информационни технологии, компютърни кабинети и такива по хуманитарните дисциплини, място за игри и забавления…
Всеки ден учениците получават безплатни закуски и обяд. Създадена е изключително творческа и релаксираща обстановка. Децата от малки се учат на ред, на добри обноски, на уважение и респект към възрастните, на взаимопомощ и добротворчество. По различни поводи с уважение се споменават имената на десетте учители, родени в Оризово и предали своите знания и умения на поколенията.
„Това е и каузата ми – споделя Живка Петрова, – на което моите учители са ме научили: не само на знания, а и на поведение и морал, да предам на моите ученици, на идното поколение. Да бъдат все така широко отворени вратите за всеки, който иска да учи и да продължи по-нагоре образованието си.“
Едно от първите неща, които прави като директор, е да украси фасадата на ОУ „Христо Ботев“ с портрета на един от най-големите съвременни български поети – Павел Матев. Автор е пловдивският художник Цветан Узунов. Сега всеки който мине край школото, чете финалните редове от стихотворението „Писмо до мама“. Павел Матев също е възпитаник на това училище. Знае се историята на вълнуващото стихотворение. За да плати таксата за учене в чирпанската гимназия, майка му отрязва дългите си плитки и ги продава. Много по-късно Емил Димитров композира музиката и създава хита „Каква невеста си била ти, мамо…“. Много послания е заложила директорката с този стенопис: всеки, който се труди, който се старае, който се учи, може да просперира. Освен това безмерна е майчината обич и грижовност за бъдещето на детето ѝ… Колко красиви примери! Директорката на училището възнамерява да поръча и пано на патрона Христо Ботев.
Школото е създадено след Освобождението на България от турско робство, около далечната 1880 г.
Помещавало се е в сегашната сграда на кметството. Било е четирикласно – до четвърто отделение. През 1928 г. е построена нова двуетажна сграда, но през месец април същата година се срива до основи от прочутото Чирпанско земетресение. През 1930 г. е построена сегашната училищна сграда, но на един етаж, а класовете станали до VII клас. През 1967 г. се издига втори етаж. Училището става средищно и в него се учат деца и от съседните села.
Летописната книга, която се води от 1935 г., показва, че 20 са били директорите на ОУ „Христо Ботев“ и над 150 учителите му. Над 12 000 деца тук са научили четмо и писмо, както и заветното стихотворение „Аз съм българче, обичам…“.
„Днес селото ни е изцяло от ромски етнос – коментира Живка Петрова. – Учениците учат до VII клас и – дотам. Не желаят нищо и никъде да учат повече, и се женят. Няма изключения. Допреди две години бях класен ръководител на 20 ученици и 20-те са вече женени и имат деца. Аз съм учила техните родители, т.е. на техните деца съм баба, за съжаление.
116 ученици са в момента. Има деца, които предстои да се отпишат, защото отиват с родителите си на гурбет в чужбина. На пролет пак се завръщат, записваме ги отново.
Повечето завършват успешно
VII клас, но не продължават образованието си. Мисля, че това е проблем
и на други села. Не че децата ни са лоши. Напротив, всички са от заможни семейства, с големи къщи, със суперобзавеждане, скъпи коли, облечени и обути по последна мода. Но не им се учи, а и родителите им не ги подкрепят. Полагаме максимални усилия. Разговаряме с всеки поотделно, обясняваме значението на това да си образован човек, но засега това е положението…“
Според директора няма никакъв проблем с онлайн обучението, защото всички имат интернет и устройства – таблети, лаптопи, хубави телефони. Въпросът е, че не им се влиза в час. Лично тя, класните ръководители, членове на училищното настоятелство непрекъснато обикалят, провеждат родителски срещи, поддържат ежедневен контакт със семействата. До VII клас образованието върви и – дотук. Миналата учебна година на националното външно оценяване седмокласниците постигат по математика общ успех „добър“, без нито една двойка, а по български език – 3,45 и 2 двойки. Въпреки това се отказват да учат нагоре… Прави се всичко възможно да се прекъсне тази традиция, и малко по малко оризовските тийнейджъри да продължат образованието си в по-горна степен.
„Децата ни са много любознателни и интелигентни, но продължават да са в плен на родовите традиции – коментира Живка Петрова. – Работим по различни проекти на МОН – „Подкрепа за успех“, „Равен достъп в условията на криза“… Лично аз водя и танцов състав. Дълги години играх в танцовия ансамбъл „Гайтани“ – Пловдив, и сега, след часовете играем български народни танци. Имаме много изяви, имаме много първи места с чичово хоро, ръка, търновско дунавско. Децата искат много да се изявяват, и участваме в различни тържества в общината, на фестивали и събори. Очакваме обучението да стане отново присъствено, за да продължим извънкласните си занимания, животът да потече нормално“.
Въпреки проблемите директорката Петрова е оптимист за бъдещето на ОУ „Христо Ботев“ в село Оризово. Новото лого е „Училище на бъдещето“. Тя е сигурна, че след пет години училището ще бъда иновативно, с млади колеги, които да надградят натрупания опит. Екипът полага усилия да бъде проспериращо, да се развива напред, да има подготвени ученици и за олимпиади. Първите стъпки са обнадеждаващи. Школото вече е предпочитано. Записват се деца и от съседни села.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg